Йордан Караджов: За съжаление, клюкарското в нашето общество е №1

- Г-н Караджов, може ли да се каже, че летният сезон е най-активен за вас и какви концерти ви предстоят?

- При „Сигнал“ сезоните не играят голяма роля, мисля че винаги сме добре дошли при нашите почитатели в различните градове, но като че ли е прието, когато дойде лятото и много наши колеги - артисти и музиканти да казват, че тръгват на някакъв вид турнета. При нас е така целогодишно, но да речем, че и ние се включим в тази тенденция, така че мога да кажа, че със „Сигнал“ нещата вървят чудесно, както и турнето с „Вечните песни на България“. Правим концертите в открити летни театри и идват много хора, явно заглавието на турнето – за вечните песни, не е избрано напразно. С колегите виждаме радостта и сълзите в очите на хората, когато слушат всичките тези песни, включени като репертоар в концертите. Неслучайно този формат е много успешен вече 10 години, благодарение също и на Влади Славов. На 4 август, „Сигнал“ сме във Варна и ще направим голям концерт в Летния театър,по случай моята 70-годишнина и излизането на албума ни. Надявам се хората да дойдат и отново да се убедим, че това което сме оставили в подсъзнанието на почитателите ни не е случайно и е имало смисъл.

- В началото на юли излезе новият албум на „Сигнал“ – „След тъмнината“. Защо имаше толкова дълга пауза между неговата поява и предишната ви тава „Черно белият албум“?

- Горди и радостни сме, че съвсем наскоро излезе нашият нов албум „След тъмнината“. От 2005 г. „Сигнал“ не са пускали нов албум! Бях обиден на статуквото в медиите и на всички тези, които се правят на американци и не зачитат българския интерес по отношение на културата. Свидетел съм как навремето се правеха хитове и сега как не се правят хитове… Като ме питат защо при младите няма нищо интересно – как да има, като горките няма как да припарят до тези, които ще направят песента им популярна. Всички радиа у нас пускат 99 процента американска, английска и малко испанска музика, а само 1 процент нещо българско, което за съжаление няма кой знае каква стойност.

- В тази връзка, защо според вас проектозаконът за задължителен процент българска музика в националните ни медии вече толкова години не се приема?

- Този закон сега също няма да се приеме, независимо от всичките викания на някои мои колеги - не искам да цитирам имена, защото с всички сме приятели. На кой от хората, от които зависи това му пука 70-годишният Йордан Караджов да звучи по радиото, или дали ще звучат още по-възрастни мои колеги, които търсят някаква възможност някой да ги завърти, за да кажат - най сетне ме пуснаха?! Така че, този закон никога няма да мине, както и закона за спонсорството – никога няма да минат! Иначе, страната ни е прекрасна, видял съм много красоти по света, но като се върна тук разбирам че трябва да се гордея с моята си страна, но не и с държавата. Под нивото на един средно интелигентен човек е да се молиш на някакви тъпи редактори, които би трябвало да вземат пример от редакторите преди 30-40-50 години, когато Националното радио правеше хит до хит – нашите песни, на Васил Найденов, на „Щурците“… За радост те останаха във времето, но за наша мъка всячески се опитват да прекъснат връзката ни с хората, обаче не успяват! Ето сега, на концерта ни във Варна имаше 5-6 хиляди души, въпреки че „Сигнал“ не звучат в ефира, но изведнъж се оказа, че все едно сме звучали, защото всички наши песни бяха изпяти от хората - дума по дума!

Първият състав на група „Сигнал“.

- А какво мислите за изказването на Ицо Хазарта – Христо Петров, че задължителните квоти са спасителен пояс за некадърници?

- Съгласен съм с него, защото точно тези некадърници намират пари отнякъде и плащат за ротации. Те си мислят, че като ги въртят по радиата ще станат номер едно и ще направят хитове, които да живеят 40 години . Така че, той е абсолютно прав. Затова казах, че „Сигнал“ от години не ги въртят никъде, а публиката продължава да пее песните ни. Същото важи и за която и да е група от по-старите.

- Тази година е юбилейна за вас, обаче на сцената имате повече енергия и хъс от повечето млади певци. Какво поддържа духа ви свеж, освен музиката – спортувате ли, спазвате ли някакъв режим?

- Може би младежите не са наясно как да използват тази енергия, докато аз съм над 50 години на професионалната сцена и ми е ясно всичко по отношение на т. нар. шоубизнес, който у нас е в кавички. Иначе, спортувам на дивана - с английската висша лига и тенис на корт. (Смее се.)

- А намирате ли достатъчно време за внуците ви и за най-малкия - Матео, който на 16 май стана на 2 години?

- Само преди няколко часа се разделих с малкия Матео, който остана в Равда при баба си, а аз пътувам до София. Моята съпруга е там и с трите внучета – Ния, Алиса и Матео. Тя много се изморява от цялото внимание, с което ги обгръща и това доста й тегли от силите, но нали затова сме баба и дядо - за да ги гледаме и поддържаме, както всички баби и дядовци. Малкият вече познава дори колата ми и като я види някъде я сочи и вика: „На дядо колата!“ (Смее се.)

- Кака му Алиса продължава ли да пее и вие имате ли амбиции тя да тръгне по вашите стъпки и тези на майка й - Лора Караджова?

- Алиса сега завърши първи клас. Продължава да пее, пее и някои от моите неща, но аз не съм от хората, които ще кажат - моята внучка е Уитни Хюстън. Мога да кажа, че съм скромен от тази гледна точка, не съм опитвал нито сина ми, нито дъщеря ми да ги бутам или да използвам познанства и връзки, за да им помагам.

Йордан Караджов с колегите си от „Сигнал“ - Владимир Захариев, Александър Мариновски и Георги Янакиев.

- Ще снимате ли видеоклипове на някои от песните в новия ви албум „След тъмнината“ и защо го нарекохте така?

- Няма да снимаме нищо, защото после клиповете няма къде да се завъртят, освен в интернет. Заглавието на албума дойде логично, защото излезе след гадната пандемия, която ни се стовари върху главите. Преди година, гледайки нещо безинтересно по телевизията, изведнъж скочих и си казах: „Боже Господи, сега има предпоставка да направим нов албум!“ Веднага се обадих на Александър Петров, с когото много се обичаме и уважаваме като хора, занимаващи се с изкуство, както казвам – няма нищо по-силно от мъжката любов и приятелство. Няма да забравя как през 2013-та, докато бяхме на турне в Щатите и той ми се обади и ми каза: „Ще правя юбилеен концерт в София и искам вие да изпълните „В друго време, в друг свят“, „Съжалявам“ и „Между ад и рай“. Точно тези три хита сме включили и в новия ни албум, освен новите седем песни, които също са по текстове на Сашо Петров. А аз му викам: „Саше, ние тръгваме един ден преди датата на концерта, но един Господ знае дали и кога ще кацне самолета!“ Точно един час преди началото кацнахме и от летището - директно на сцената! Той тогава ни каза, че никога няма да забрави това.

- Мислите ли, че след появата на новия вариант на вируса отново може да се стигне до затягане на мерките?

- Мисля, че няма да смеят да направят каквото и да е - на всички вече много ни дойде и няма да рискуват хората да се вдигнат на бунтове. Сегашният не е нито е делта варианта, нито първият, който уби хиляди, а просто един грип, който минава за няколко дена, но „страх лозе пази“, обаче не трябва да прекаляват с мерките. Покрай тази пандемия, главният здравен инспектор такава звезда стана, че Лили Иванова пасти да яде пред него, казвам го с ирония.

- А тъжно ли ви е, че за доказани имена като Панайот Панайотов и Кичка Бодурова се зашумя толкова, чак след медийната размяна на реплики между тях, а не покрай творчеството и песните им?

- Панайот ми е голям приятел и ми е много на сърце – само хубави неща мога да кажа за него, докато с Кичка почти не съм имал допирни точки през годините. Жалко е, разбира се, въз основа на някакъв скандал да се чуе за името на някого, а не толкова заради това, което е направил през годините – не говоря конкретно за Панайот и Кичка. За съжаление, клюкарското в нашето общество е номер едно и това отново си стана малко българска работа.

- Имали ли сте концерти в Македония и притесняват ли ви антибългарските настроения там?

- Имахме концерт в Щип, преди 12 години вече, който мина страхотно. В Македония гледат българска телевизия - знаеха повечето ни песни и ги пяха с нас. Тези антибългарски настроения се появиха наскоро, тогава ги нямаше и не знам как стана цялата тази…, бих я нарекъл дори далавера. Концертът ни в Щип беше в летен амфитеатър, който се напълни и резонно на другия ден кмета Захариевски ни прие. Смяхме се с него и с барабаниста ни - Владо Захариев, че те едва ли не са братовчеди - Захариев и Захариевски. Наистина тогава нямаше нещо, което да ни накара да се притесняваме. А сега се появи огромна кривина в отношенията между страните ни и дори да ни поканят - ще откажа, защото няма да ми е комфортно. Българите не заслужаваме подобно отношение, най-малкото защото бяхме първата държава, която ги призна и им дадохме 150 танка, а те след това да ни го върнат по този начин... Може би е имало и давление от стана на други държави, за да се стигне до тази промяна в отношението им към нас.

- Вие самият също имате македонска жилка, а какво означава фамилията ви Караджов?

- Да, моята баба Ката - майката на баща ми, е родена през 1904 година в София, но само няколко години преди това нейният баща дядо Рокан и семейството му се преместват от Битоля в София. От там почват поколенията истински софиянци в рода ни, като внуците ни са вече пето поколение. Дядо ми – бащата на моя баща е от едно пирдопско село, но когато идва в София се запознава с баба ми, женят се и се ражда баща ми. Фамилията ни идва от „караджа“, което на турски значи „сърна“. Разбрах го, когато навремето ходих при един доста възрастен учител по английски. Той ми каза: „Ако един ден искаш да си смениш името, можеш да се наречеш Сърненски, ако искаш да звучи по-български“. (Смее се.)

- Със съпругата ви сте заедно вече повече от 50 години. Как го постигате и защо според вас сред младите хора разводите са толкова масово явление и не могат да останат по-дълго заедно?

- Много ми е трудно да дам рецепта, но преди нещата бяха много различни. Навремето, ако примерно един обвързан мъж пожелае интимно някоя жена, имаше нещо - малко или много, което възпираше тези, които биха дръзнали да изневерят… Докато сега младите - един ден са с един, на другия ден с друг, на третия - с трети, и в този смисъл няма как една връзка да продължи 50 години! Днес връзките продължават - я пет месеца, я малко повече - до една година. Навремето имаше самоцензура и морал по отношение на тези неща, или поне не се правиха толкова открито, а сега завиваш зад ъгъла и вече си с нов човек. Това е моето разбиране, още повече взаимовръзките между младите са на такова трагично ниво с тези телефони – безкрайно иронично се усмихвам, като видя млада двойка, която върви заедно, но си общуват през телефона. Много от младите нито могат да четат, нито да пишат на български, но пък технологиите вървят напред и ние с тях, въпреки че аз съм доста далеч от тези неща, дори нямам и фейсбук. Нашият басист Жоро Янакиев движи официалната фейсбук страница на „Сигнал“.

На сцената с дъщеря си Лора Караджова.

- Какво ви помага да не се отчайвате и да не изпадате в депресия?

-Един-единствен път съм се отчайвал – през 90-та година, когато даже исках да се отказвам от музиката, но благодарение на Мариана продължих и до ден днешен. Спомням си, че тогава ставах в 4 сутринта и отивах да се редя в бакалията, за да взимам прясно мляко за децата, защото още бяха малки. Бях безкрайно разочарован от всичко, което се случваше в страната ни, но не ми е идвала идея да си хващам шапката и да заминавам – отявлен патриот съм, каквито са и моите деца.

- Съпругата ви Мариана как успя да ви мотивира в този труден за вас момент?

- Тогава наистина бях много разочарован и демотивиран да се занимавам с музика, но един ден случайно чух нашето парче „Скъп спомен мой“ по радиото и веднага живнах и скочих, а Мариана влезе и ми каза: „Ти ли ще се отказваш бе - на кой ги говориш тези неща?! Какво ще правиш, като не можеш да забиеш един пирон? Я се вземи в ръце!“ (Смее се.)Права беше и времето го доказа, защото след това излязоха много хитове на бандата, благодарение на нейния поглед в бъдещето!

НАШИЯТ ГОСТ

Вокалистът на легендарната група „Сигнал“- Йордан Караджов, се научава да свири на китара от баща си Петър Караджов, който е бил боксьор в отбора на „Славия“, но същевременно е пеел в хор „Кавал“. Когато е 17-годишен, гласовитият изпълнител става част от известната група „Златни струни“. През 1978 година е създадена група „Сигнал“, на която Караджов става фронтмен и през годините композира голяма част от хитовете на бандата. Още първия им албум - „Вечен кръстопът“ става супер популярен и от него се продават над 300 000 копия. 14 от песните на групата влизат в класацията на „БГ радио“ – „500-те най-велики песни на България на всички времена“. Незабравими ще останат „Може би“, „Да те жадувам“, „Мина и Лора“, „Сляп ден“, „Съжалявам“, „Сбогом“, „Спри се“, „Спомен мил, спомен мой“, „Зелени сигнали“, „Липсваш ми“ и много други. „Сигнал“ имат своя звезда на Алеята на славата и продължават да бъдат от най-канените български групи. Без аналог е и бройката на концертите на групата у нас и в чужбина – близо 8000, като с всяка изминала година те стават все повече. Пилотната песен към новия албум на групата – „Утре“, вече е сред любимите на феновете на бандата.