Мишел Пфайфър: Няма как да бъдем вечно млади! Но може да бъдем себе си!

Едновременно обичам и мразя да играя в киното

Още очаквам да ме разкрият като лоша актриса

Харесвам образите на жени с проблеми

Мишел Пфайфър се завръща ударно с няколко нови роли във филми и сериали, сред които са изяви в поредицата „Марго има проблем с парите“ и романтиката „Ох, какво забавление“, която очакваме тази година и в българските салони. Наскоро тя имаше и ключова роля в продължението на един от най-успешните и обсъждани модерни сериали - „Йелоустоун“. Прeди време изигра и ролята на Бети Форд, съпруга на бившия американски президент Джералд Форд, поредицата „Първата дама”. После нахлу в кината с продължението на комиксовата суперпродукция „Аnt-Man”. Мишел е една от богините на голямото кино с качествени и легендарни роли в четири поредни десетилетия. Тя привлича погледите за пръв път в края на 70-те с “Брилянтин 2” и оттогава не пуска световната слава. В началото на 80-те е на върха на Холивуд с ролята си на пристрастената към кокаина и луксозния живот мафиотска съпруга Елвира в епичната гангстерска класика “Белязания”. След като работи с Пачино по този шедьовър, Пфайфър играе с Джак Никълсън във “Вещиците от Истуик” и “Вълк” и с Джон Малкович в “Опасни връзки”. През 90-те затвърждава репутацията си на сексуална фурия и топ актриса с блокбъстъра „Батман се завръща”, където играе Жената-котка.

- Мишел, възрастта е една от големите теми в развлекателната индустрия, а и в епохата на Инстаграм-филтрите, на филърите и инжекциите, на подправените снимки в социалните мрежи. Всеки сякаш преследва серума на вечната младост или поне иска да представи подобен образ пред публиката. Как гледате вие на това състезание с времето?
- Аз пък мисля, че че възрастта е предимство. Имам късмета да остарея. Не всеки доживява до дълбока старост. И живея. Не мисля, че трябва да изглеждаш млад вечно. Трябва да изглеждаш добре, да. Но не млади, а себе си.

- А изпитвате ли носталгия по времената, в които бяхте тепърва прохождаща звезда и актриса, и покорявахте екрана с роли като тези в „Белязания”, „Брилянтин 2“ и „Великолепните братя Бейкър”?
- „Брилянтин 2” беше един от първите ми филми и ми достави огромно удовлетворение. Страшно много се забавлявах по време на снимките. Но имаше много шум около филма, а аз никога не съм се чувствала особено комфортно в такава шумна среда. Винаги ми е било трудно. Определено бих искала да видя какво би станало днес със Сузи Даймънд и братята Бейкър от „Великолепните братя Бейкър”? Винаги съм била привлечена към човешките характери с ясни слабости, които са дори леко счупени. А Сузи беше повредена по особено интригуващ начин.

При мен е традиция да се пристрастявам към повечето образи, които играя. Бях очарована и омагьосана от Франсис във „Френски изход“. В онези сцени, в които трябваше да разговарям с починалия си съпруг, който в момента е приел формата на котка, аз си припомних защо си обичам работата.

- Лесно ли стигнахте до договор за тази роля във „Френски изход“. Знае се, че не приемате лесно предложения за нови участия?
- Агентът ми ме нарича „Dr. No”, защото съм отказвала толкова много роли, но истината е, че се влюбих в сценария на този конкретен филм. Какъв необичаен и оригинален сюжет. Странен в най-добрия смисъл на думата. Аз имам отношения на любов и омраза с актьорската професия, но да играя образа на Франсис беше перспектива, която ме привлече моментално. Тя е красива, стилна, самоуверена и направо наперена жена от Ню Йорк, която наскоро е загубила своя съпруг. Той обаче се преражда в една готина и говореща черна котка, а това придава съвсем ново измерение на техните отношения.

- Как една жена като вас изкачва върха на развлекателната индустрия?
- С една дума – трудно. С две – почти невъзможно. Пробвах много неща - телевизия, малки роли в малки филми и реклами, постоянно обикалях по прослушвания. Не ми беше лесно да играя и да се чувствам спокойна пред камера. Всъщност си бях ужасена. Буквално се учех на професията, когато вече бях известна и хората проследиха моето обучение, така да се каже. Което не е най-доброто нещо. Понякога още имам това чувство на тревога, че във всеки един момент мога да бъда разкрита като лоша актриса, която е заблуждавала хората през цялото време. В „Звезден прах”, например, исках да изиграя цялата роля наново.

- Милиони хора продължават да споделят в социалните мрежи вече култовите кадри с вашата изява като Жената-котка в „Батман се завръща”. Ролята със сигурност е легендарна, а младите поколения тепърва я откриват и са пленени от начина, по който играете този образ. Всъщност, харесвате ли котки?
- Имате предвид, когато не ги играя ли? Трябва да кажа, че един от най-хубавите ми актьорски спомени е именно от Жената-котка в „Батман се завръща”. Истината е, че обичам котките. Но е вярно, че не може да принудиш една котка да направи нещо, което тя не иска. Двете писани, които бяха използвани във филма са направо фантастични животни. Съвсем буквално играеха роли и знаеха, че ги снимат. Въртяха си очите по команда.

- Споменахте, че трудно приемате предложения за роли и сте отказвали много сценарии. Един такъв пример е „Мълчанието на агнетата”, с който после Джоди Фостър спечели „Оскар”. Защо не приехте тази главната женска роля на агент Кларис Старлинг?
- Трябва да призная, че съвсем буквално се изплаших докато преглеждах сценария. Хвана ме страх, както си четях. В тази история имаше много зло. Има дори усещане за победа на злото. То триумфира и управлява. Нямаше как да приема ролята. Не исках да имам нищо общо с подобен проект и такова нещо да вижда бял свят благодарение на мен и с моето име. Като актриса аз също така просто искам да не се изложа. Да се изправиш до изпълнители като Джон Малкович и Глен Клоуз  в „Опасни връзки“, например, е нещо, което трябва да те снабди с увереност. И за мен е особено висока оценка, когато колеги и зрители ми казват, че не само съм стояла добре до големите имена, с които съм работила, но съм дори съм и „откраднала филма” от тях.