Проф. Емил Гачев, Институт за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН, пред „Труд news”: Чака ни воден режим заради сушата

Десетки села и малки градчета са на воден режим от месец, на някои места хората виждат ценната течност веднъж седмично. Сухото лято застрашава и земеделието, пожарите изпепеляват стотици декари гори, десетки хора останаха без дом. Ще продължи ли да ни мъчи жегата през август и какво е спасението от безводието разговаряме с проф. Емил Гачев.

Имаме достатъчно ресурс, но не се разпределя правилно

Най-застрашени са Северозападна, Североизточна България и малките населени места

- Проф. Гачев, много населени места са на воден режим, очаква ли същата участ и други части от България?
- Тенденциите са такива, въпреки, че през последните седмици имаме някакви дъждовни моменти, но те не са достатъчни. Валежите през юли са едва 20% от нормата. Ако се върнем към юни, то там бяха 30%. Тоест очертава се едно изключително сухо лято, дори ако през август ситуацията стане по-добра. Както нещата вървят, може да се очаква увеличаване на броя на населените места с режим на водата. Това особено се отнася за малките населени места с местни водоизточници. По отношение на ситуацията с язовирите, там нещата са полярни. Докато в Южна, Югозападна и Югоизточна България язовирите са на по-високо ниво, то в североизточната част на страната те са пълни 40% пълни, а в Северозапада - под 30%. На тези места може ситуацията да стане критична, ако през август не вали достатъчно. Още  повече, че не се очаква този месец да има по-високи от нормалните валежи, така че даже, ако са в нормата, рискът от режим ще остане.

- В България има много водоизточници, защо възниква този проблем?
- Аз твърдя, че ресурсът е достатъчен, само че на многогодишна база. Това, с което разполагаме за страната, е средно около 85 милиарда куб. м. Даже в годините, когато валежите са под нормата разполагаемият ресурс е 12-13 милиарда куб. м., а консумацията, включително с тази на АЕЦ Козлодуй, е някъде около 5 милиарда. Само че разпределението във времето и в пространството е такова, че поражда дефицити. И затова в голяма степен сме виновни ние, човешкият фактор, заради който достатъчният ресурс на определени места и в определено време става недостатъчен. Освен това има големи загуби във водопроводната мрежа. Толкова големи, че ако ги преодолеем, бихме могли да удвоим разполагаемия ресурс.

- Кои са най-застрашените от безводие райони?
- Северозападът, Североизтокът и малките населени места. Ако погледнем селищата с режим в България, ще видим, че те не се намират в определена част на страната, а са разпръснати навсякъде, включително и в най-запасените ни с вода места – в полите на Рила и Пирин. Защо? Защото климатичните промени правят така, че се променя разпределението на валежите – имаме големи извалявания, разделени от дълги сухи периоди. Малките водохващания не са пригодени на издържат на такъв сух период. Те трябва да се попълват периодично. Когато няколко седмици или 2 месеца няма дъжд, те не могат да издържат.

- А какво тогава да правят хората – кладенци ли да копаят или да събират дъждовна вода?
- Кладенците са решение за някои населени места, само че те първо са скъпи за изграждани и второ – не са панацея. Ако всеки реши да си направи кладенец, това ще доведе до изтощаване на подземния воден ресурс. В момента, заради по-ниските валежи, той е понижен. Така че, ако всеки си набие сонда в двора, няма да има вода за всички. Това със сигурност не е панацея, но може да реши проблема на някои места. Що се отнася до дъждовната вода, то тя е една чудесна алтернатива и има ефект в това, въпреки че и тук се изисква да вали. Но на база на една селска къща, където човек си гледа градина, това е едно от задължителните решения, защото тези количества, които биха изтекли в земята, ще се разпределят върху културите, които имат необходимост. Но тук също комплексните решения са скъпи и аз си мисля, че в нашата страна е добре да се направи една субсидирана програма за инвестиция в такъв тип технологии, където държавата на помогне.

- В България има стотици минерални извори, как могат да бъдат използвани рационално в безводието?
- Хората ги използват доста рационално. Например в София имаме около 40 извора и столичани денонощно си наливат вода, тоест на битово ниво тя се използва. Доколко това става на индустриално ниво, е друг въпрос. Аз мисля, че има още върху какво да се работи. Но трябва да се има предвид, че минералните води имат своите ограничения, човек не може да ги пие непрекъснато. Част от тези води могат и за поливане да се използват, но зависи от минерализация, ако е много висока, ще повредят културите. Има и други решения обаче. Трябва да се направи затворен цикъл с битовите отпадни води. От изградените пречиствателни станции около половината не функционират както трябва и нямат необходимите документи. Също така трябва да се използва дунавската вода за земеделско поливане, това ще освободи питеен ресурс. Трябва да се помисли и за критичните райони кои язовири с напоително предназначение могат да се трансформират в смесено – и питейно.

- Защо има толкова тежки наводнения у нас при тази голяма суша?
- Това е резултатът от климатичните промени – промяна в разпределението на валежите. Защото по-топлата атмосфера, в резултата на затоплянето на климата, побира повече влага в себе си и повече енергия. Усилва се изпарението и ние губим от водата, която би отишла в реките. При изпарението се взима енергия от повърхността и се пренася в атмосферата и съответно всички процеси там имат по-голяма енергия, включително бурите, изваляванията, градушките и т.н. Получава се така, че когато вали при нас, то е проливно и увеличава риска от наводнения, но за сметка на това, когато спре, може дълго време да мине преди следващия валеж, който също ще бъде проливен и т.н. Така че имаме едновременно засилване на риска от суша и риска от наводнения.

- Изсичането на горите играе ли някаква роля в тези процеси?
- Огромна. Пълноценната гора, където няма човешка намеса или има слаба такава, има ролята на климатичен регулатор сама за себе си. Тя задържа влагата и действа като филтър. Когато имаме проливен валеж, той се абсорбира, част от него се поема от листната маса, друга – от кореновата система, попива в почвата. Това забавя оттичането. От друга страна пълноценната гора има влага в себе си и е много трудно да възникне пожар. А ние, особено в последните десетилетия, посегнахме върху целостта на горите и на много места ги проредихме, унищожихме ги и ги заменихме с някакви треви. И когато тръгне отнякъде пожар, това обикновено е от сухи треви и храсти. А пълноценна гора може да пострада, ако се намира наблизо до такива непълноценни насаждения. Така че, особено важно е възстановяването й в районите около водоемите, така наречените санитарно-охранителни зони, които на много места даже не са обособени като такива. Това трябва да започне сега да се прави, за да даде резултат след десетилетия. Виждате, че при тези пожари, които се случват, това ще бъде все по-трудно. Според мене трябва сериозно да се преследва умишленото подпалване и немарливостта, която е наш голям проблем. Не съм наясно с официалната статистика, но, според мене, всеки 8 от 10 пожара са причинени от човека, не са от природата.

- Всяка година губим много от пожари, а готовност за гасенето им нямаме. Какъв е изходът?
- Аз съм изумен от дебата, който се разрази в медиите за това, че премиерът щял да иска експертиза, която да анализира искането на президента за самолети за гасене на пожари. На фона на тази ситуация, която се случва в момента, това звучи много притеснително. За мене е ясно, че трябва да има самолети, защото проблемът ще става все по-остър. Пожарите зависят от високите температури и ниската влажност, нещо, с което ще се сблъскваме все по-често и по-често. През юли и август рискът просто е огромен. Някой път Господ е благосклонен, например пожарът в Пирин беше загасен от дъжд. Но ние не можем да разчитаме само на това.

- А защо се повишава глобалната температура, това резултат от човешки действия ли е или е естествен процес?
- Това е комбинация от факти. От една страна е човешката дейност, отделянето на въглеродните емисии, което е свързано с производството и горенето на горивата. Резултатът е въглеродният диоксид, който е един от парниковите газове. Непрекъснатото му нарастване през последните 100 г. неминуемо е свързано с повишаване на температурата. Вторият момент, който е природен, е увеличаването на слънчевата активност, което върви от 150 г. насам. И така се получава картината, която имаме в момента.

- Тенденцията към затоплянето на климата ще продължи ли и в бъдеще?
- В обозримото бъдеще – да, ще продължи. Има един дебат какво ще се случи в близките десетилетия, защото се оказа, че в миналото Европа е най-бързо затоплящия се континент. За последното столетие температурата се е повишила с 2,5 градуса, което е повече, отколкото в целия свят. И една от причините за това е подобряването на чистотата на въздуха през последните години. Защото тези фини прахови частици, които индустрията и транспортът отделят, служат като филтър и като екран, който спира слънчевата светлина и понижава изкуствено температурите. И когато човек се грижи за чистотата на въздуха, това води до по-голямата му прозрачност, по-силното му нагряване и съответно се увеличават температурите. И ако приемем, че вече сме постигнали някаква чистота на въздуха и той няма да става по-прозрачен, може би това затопляне леко ще намалее, но няма да спре.

- А човекът ще може ли да издържи на това все по активно затопляне?
- Всичко зависи от скоростта, с която то се случва. Заради това е важно ние да направим, какво можем по отношение на производството, на емисиите и т.н. Природата и в миналото е издържала и на затопляния, и на охлаждания, но зависи с каква скорост се случват. Това, което притеснява учените е, че твърде бързото затопляне може да затрудни адаптивната възможност на растенията. За да се реши този въпрос, науката се опитва да се обърне към миналото. Затопляния е имало и през Средновековието, и преди 5000 г., но науката трудно може да прецени колко внезапни са били те и до каква степен природата е могла да се приспособи към тях. Това е нещо, което тепърва ще се развива. Ако до края на века температурата се повиши с до 2,5 градуса, това е нормално, с над 3 градуса вече е рисково за екосистемите.

- Зимата у нас става все по-безснежна, ще изчезне ли въобще като сезон?
- Не, няма да изчезне, по-скоро ще стане като гръцката, много по-мека. Това не изключва да има и отрицателни температури и сняг, но това ще става по-рядко и с по-малка продължителност. И за съжаление ски-сезонът през последните години драстично се свива, в някои години се случва дори и половината от януари да няма сняг. По-малките ски курорти, които не разчитат на производството на собствен сняг и които са по-ниско разположени, ще отмрат от само себе си. Големите курорти, които имат ресурс, не са застрашени, защото си поддържат пистите. Но поглеждайки към морето искам да кажа, че сме в положение, от което бихме могли да се възползваме и да се рекламираме като благоприятна дестинация. През последните години европейците започват да се страхуват през летните месеци да ходят по Средиземноморието, защото е много горещо. При нас температурите са по-умерени и аз мисля, че спокойно можем да бъдем алтернативна дестинация.

- Водата в световния океан се покачва и вероятно ще продължи със затоплянето на климата. Каква опасност крие това?
- За последните 100 години повишаването на нивото на световния океан е с около 20 сантиметра. По-голямата част от разширяването на водата е заради повишаването на средната температура. И част идва от топенето на ледниците. Прогнозата е до края на века, в зависимост от това колко ще се повиши глобалната температура, нивото на световния океан да се вдигне с от 60 сантиметра до 2 метра. Последното би имало катастрофален характер, защото една огромна част от населените места по света се намират на много малка надморска височина. Това би имало куп негативни последици, едно от които е въздействието на морската вода върху бреговете и водата „яде“ от сушата. Това го имаме и по нашето крайбрежие. Другото е, че всички бури, свързани с вълнение, при едно по-високо базово ниво навлизат по-навътре в сушата и са по-разрушителни.

Нашият гост

Проф. Емил Гачев еръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН. Завършил е Географския факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1999 г., а докторантура – през 2005 г. Занимава се с научна работа в областта на водите, климата и планинските изследвания, основно с постоянния сняг и лед.