Христо Радков, шеф на Българско обединение на шофьорите, пред "Труд news": Не се бойте от “средната скорост”, засичането ѝ ще се окаже безполезно

Вдигането на глобите бе очаквано, но пак се направи без мисъл и анализ

Никой не знае колко загинали годишно пропуска да преброи МВР

Депутатите вече бяха във ваканция, когато в „Държавен вестник“ бяха обнародвани приетите от тях над 100 промени в Закона за движение по пътищата. Най-важна се оказа вездесъщата „средна скорост“, с чието засичане облъчват българския шофьор от 2-3 години от малки и още по-малки екрани. Промените влизат в сила на 5 септември, а електронните фишове за средна скорост - чак на 5 май 2026 г. Дотогава всякакви униформени и цивилни ще разправят врели-некипели за „средната скорост“. Но - не бойте се шофьори, нали някой от нас карат вече по 40-50 години по пътищата на България, преживели сме 2 и 200 в компанията на КАТ, ДАИ, АПИ и други трибуквени групировки. По тези шофьорски теми потърсихме за разговор Христо Радков - човек, който не се бои да нарича нещата с истинските им имена.

- Г-н Радков, остава по-малко от месец преди да влязат в сила повечето поправки в Закона за движение по пътищата. Вие участвахте в обсъжданията на много от заседанията на двете парламентарни комисии - транспортната и временната по безопасност на движението. Какъв е резултатът, който се получи?
- Очаквах президентът Румен Радев да наложи вето на някои от приетите текстове и за мен остана неясно защо не го направи. Бях сред тези експерти, които пуснахме писмо до президента с искане да наложи вето, за да може някои текстове евентуално да бъдат променени, но това не се случи. Така че, да - промените в закона са обнародвани в „Държавен вестник“ и ще влязат в сила на 5 септември. Както казахте, лично участвах като председател на Българско обединение на шофьорите в заседания и на двете парламентарни комисии и от 90-те предложени първоначално параграфа, имах критики към 40 от тях. Не бях засегнал само въпроси, свързани с обучението на водачите, учебната документация и други, за които смятам, че нямам необходимата знания и опит, а на самите обсъждания имаха думата колеги, които са професионалисти по учебната част. Твърдя, че съм махнал поне 20-ина предложения, които са били, меко казано, неразумни и неадекватни, а някои от тях - от шофьорска гледна точка, дори вредни и опасни.

- Дайте пример за втория вид?
- Двама депутати от ПП (извинете ме, но аз наричам тяхната политическа сила Продуктово Позициониране) предложиха да се въведе минимална дистанция от 300 метра между моторни превозни средство (МПС) с тегло над 3,5 тона. Тези двама народни представители нямат категория С за водачи, никога не са управлявали МПС с обща маса над 3,5 тона, но дават това предложение. Ако то беше прието, щеше да доведе до бум на катастрофите. Защото, когато между две „тежки“ превозни средства - примерно един средно голям микробус и един голям камион с ремарке - оставим такава дистанция и задължим водачите им да я спазват, се създава предпоставка леките автомобили и моторите да тръгнат ударно да ги изпреварват и да се набутват в това „свободно място“ от 300 метра. И нали си представяте какво се случва в лентата за насрещно движение - челен удар след челен удар. Точна така го обясних на шефовете и на заместник шефовете на парламентарните комисии, а те казаха: „Това пада!“ И си удържаха на думата, изобщо текстът не стигна до пленарната зала. За съжаление, останаха много други подобни текстове, оспорени и от мен, и от колегите, за които смятам, че ще създават проблеми на участниците в пътното движение. И пак опираме до въпроса доколко са компетентни депутатите, за които ходим да гласуваме на изборите.

- Този закон е много специализиран, не може да се каже, че депутатите имат някаква изгода, ако гласуват за едни или други правила, защо не слушат експертите?
- За жалост в днешно време в България тези, които са най-висшата форма на управление в държавата - представителите на парламентарната власт, слушат предимно най-кресливите от улицата. А обикновено най-кресливите много рядко са компетентни по темата, по която организират протести, бдения, блокади и какво ли още не. Но политиците от страх тяхната кариера да не приключи съвсем бързо, много често сбъдват желанията на тези най-кресливи и оттам страда цялото общество. Всяко законодателно предложение и не само по този закон, а и в Наказателния кодекс, а защо не - и във всеки закон, трябва да се базира на обстоен анализ, на експертни становища, а не на това, че някакви групи са излезли на улицата и викат: „Оставка!“. Оставка на кого? Значи променя се закон, създават се правила, които отсега нататък ще прилага съдът, с които ще живеем всички ние, а едни хора викат „Оставка!“, като обикновено имат предвид оставката на изпълнителната власт, която по никакъв начин не определя правилата на живота ни.

- При обсъжданията се виждаше също, че и МВР дърпа много чергата към себе си - искат по новия закон да им става по-лесно да налагат глоби. На какво прилича това - да не може автомобилът да мине на годишен технически преглед (ГТП), ако шофьорът му има неплатени глоби? Нали този човек, ако в момента няма пари, държавата го праща да кара по пътищата с автомобил, за който също може да не е имал пари да поддържа в изрядно състояние?
- Годишният технически преглед е услуга, независимо че е услуга, която по закон е задължително да бъде направена. Тя удостоверява в какво техническо състояние е автомобилът, минал на преглед, без да има значение дали неговият собственик е небръснат, облечен е в розово сако и т. н. Всичко това, включително и дали е нарушил правилата, глобен ли е, платил ли си е глобите, няма нищо общо с услугата ГТП, благодарение на която ние искаме по нашите пътища да се движат изправни превозни средства. В САЩ, които ние винаги даваме за пример, има щати, в които ГТП не съществува. И хората пак си карат колите и пак си понасят отговорността. Ако например някой е излязъл на пътя с автомобил без спирачки и по тази причина е ударил друг автомобил, той знае, че ще му се търси отговорност. Без значение дали ще плаща големи суми или ще лежи затвора, той сам си прави сметката трябва ли и колко пари да отделя, за да поддържа своето превозно средство в добро техническо състояние. Впрочем, в тези щати загиналите при произшествия спрямо броя на населението са много по-малко, отколкото в България. Да, проверката на техническото състояние е важна, но на никого не би трябвало да му се отказва тази услуга поради някакво хрумване на някой, станал законотворец по неясни критерии, най-вече, защото е бил винаги верен на някоя партия.

- Е, искат да накарат повече хора да си плащат глобите, нищо, че ние с вас сто пъти сме си говорили, че е без значение дали КАТ ще издаде два или три милиона акта и фиша годишно и дали ще събере 100 или 200 милиона лева. Все тая - България и Румъния са на двете първи места по убити по пътищата в ЕС.
- Така е и не само, че няма такава зависимост, а и самите пътни полицаи не знаят, че по техни данни от 2023 г. насам хората вече си плащат 90 на сто от връчените глоби за превишена скорост. Така че тези приказки за несъбираемите глоби само показват слабите управленци в МВР, които тотално не могат да си вършат работата, да правят анализи, да откриват реалните причини за пътната обстановка и да дават препоръки на базата на тези изводи. На тях им е най-лесно да кажат, че няма събираемост на глобите.

- С промените се въвежда понятието „средна скорост“ и засичането u с камерите на тол управлението и с камерите на общинското видеонаблюдение. То още не е започнало, но вече има фейсбук групи, в които се сочат отсечките. Тоест, какъв е смисълът от въвеждането? Ако не още сега - шофьорите за няколко месеца ще научат къде ги засичат, нали? 
- Смисъл в това действие няма никакъв, защото всяко едно мобилно приложение, което всеки грамотен шофьор може да си качи на телефона, ще указва къде има участък със замерване на средна скорост. Даже - нещо, което аз вече съм изпитал в европейските страни - когато управлявате в такъв участък, самото приложение ви казва, че превишавате средната скорост и с колко да намалите през следващите няколко километра, които остават, за да влезете в норма. Много бързо се пресмята с каква скорост карате и предупреждението е: „Намалете скоростта до... примерно, до 120 км/ч“ и я поддържайте в следващите 3 минути“, след което ви се подава и сигнал, че сте излезли от участъка. Говоря за страни като Франция, Италия, Словения... Във Франция специално престанаха да я засичат масово, тъй като нарушенията вече са съвсем малко, но разбира се - навсякъде в тази страни засичането не е премахнато, просто хората там са разбрали, че не върши работа. Моят съвет към шофьорите е да не се боят и да не се притесняват от страшната „средна скорост“, всички много бързо ще разберат, че този метод е безполезен, но най-късно от всички - милиционерите и депутатите. А така, както е и приет законът, самите санкции, налагани за „средна скорост“, ще могат да бъдат атакувани в съда по толкова много пунктове и току виж се окаже, че за това нарушение ще има незначителен брой глобени.

- С промените в закона се вдигат някои от глобите двойно, други тройно, но засега няма някаква обществена реакция. Смятате ли, че шофьорите приемат това увеличение?
- Още не мога да кажа дали ще има реакция, а и вдигането на глобите беше очаквано. Но е дразнещо, че пак всичко се прави без мисъл и пак без никакъв анализи. Добре, вдига се от 10 на 30 лева глобата за неносене на документи. Защо? Нали всеки „капацитет“ твърди, че живеем в дигитално общество и сме 21-ви век. Нали полицаят на пътя са го въоръжили с таблет или телефон и като ви спре и си кажете ЕГН-то, може да ви провери личната карта, шофьорската книжка, удостоверението за раждане, адресната регистрация, плащате ли си глобите и т. н. Нали като въведе регистрационния номер на автомобила ще узнае имате ли застраховка, кога колата е била на технически преглед... За какво ние караме хората да носят картончета и талончета, за какво да лепят стикери по стъклата? А ако не го правят - дай 30 лева, че държавата да си оправя бюджетния дефицит. И най-важното - като не си носиш книжката или малкия талон, това нарушение какво отношение към безопасността на движението по пътищата? Абсолютно никакво.

- За първите 6 месеца на тази години МВР е извадило от статистиката на загиналите при катастрофи 25 случая, където хората са починали не от ПТП-то, а по здравословни причини - от инфаркти и инсулти. За цялата 2024 г. - 48 случая. Това не изкривява ли статистиката?
- Изкривява я и дава неверни сведения за действителното състояние на пътната безопасност. Според МВР годишно пострадалите при ПТП са малко над 9000, а според здравното министерство 12000. И това не означава, че една четвърт от ранените са решили да отидат след 5 часа или на другия ден в болница, а че полицаят на пътя в протокола вместо четирима ранени е записал трима. Съвсем произволно, за да си оправя баланса и за да не му кажат началниците, че в неговата област има много ранени при катастрофи.

- Е добре, нали сме дигитално общество, не може ли ежедневната статистика да се отнеме от МВР и да се води от друга служба - нека да е Държавната комисия „Безопасност на движението по пътищата“. Там да се направи регистър на всяко едно тежко ПТП. Нека то започва с протокола на КАТ, а после да се добавят и данните на здравното министерство, от прокуратурата, експертизите на вещите лица, решенията на съдебните инстанции, че даже и информация от затвора, за да се знае кога ще излежи наказанието си виновният...
- Трябва да има грамотност при воденето на статистиката, грамотност, която ние не виждаме в служителите на пътната полиция. Прочетете един произволно взет акт, написан на ръка - той е пълен не само с правописни, а и с фактически грешки. Тези хора за мен са с доста лошо образование и от личен опит съм съгласен с вас, че трябва да им се отнеме воденето на статистиката за тежките ПТП. През април 2021 г. мой роднина пострада при катастрофа и беше закаран в „Пирогов“ с опасност за живота. За съжаление, човекът почина след 3 седмици, през май. В края на същия месец зададох въпрос на МВР дали случаят е включен в статистиката на загиналите. Оказа се, че не е. Започнах да питам непрекъснато, щеше да стане скандал и го записаха през септември. Ако не се бях интересувал, загиналите през 2021 г. щяха да са с едни по-малко. Но най-лошото е, че никой не знае колко такива случая годишно пропуска да преброи МВР.

Нашият гост
Христо Радков е роден на 6 май 1972 г. в Пловдив. Завършил е средното си образование в 22-о СОУ в София. Магистър по икономика от УНСС. Занимава се с внос и търговска дейност с автомобили. Притежава всички категории за управление на МПС, кара всякакви пътни превозни средства у нас и в чужбина. От 2013 до 2019 г. е председател на “Менса - България”. От 2018 г. е председател на Управителния съвет на Българско обединение на шофьорите.