Любомир Каримански, член на УС на БНБ, пред „Труд news”: Има риск търговците да увеличат цените преди санкциите след 8 октомври

Приходната част на бюджета е силно надценена. Особено приходите от косвени данъци

При условие, че се изпълнят капиталовите разходи на 90%, има сериозна заплаха да надхвърлим 3% дефицит от БВП

Потърсихме Любомир Каримански, за да разговаряме за рисковете преди въвеждане на еврото, за възможностите за овладяване на порочните търговски практики и възможно ли е със закон да бъде озаптено поскъпването на всички стоки. Питаме го и за изпълнението на бюджета, за дефицита и за реформите в пенсионната система.

- Оптимист ли сте, че властта ще успее да овладее преди въвеждане на еврото порочните търговски практики за повишаване на цените и постижимо ли е това да стане със закон?
- Не, не съм оптимист. Административен и експертен капацитет на регулатор не се създава за 3 месеца. Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България бяха направени много набързо, без да има обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, както това предвижда административната процедура. Изразявам силно съмнение, че предвидените в закона мерки могат да имат някакъв устойчив ефект. Опасявам се, че могат да подтикнат много от търговците в следващите до два месеца да увеличат цените си несъразмерно, за да избегнат последващите санкции след 08.10. Почти съм сигурен, че след изтичането на тази една година, предвидена в закона, ще ни очаква ново увеличение на цените, които изкуствено са били натискани.

- Подценена ли беше подготовката за въвеждане на еврото и какви са рисковете след въвеждането му?
- Зависи от кого? Смятам, че БНБ отговорно си върши работата, а за останалите регулаторни органи и институции не бих искал да давам оценка. Нека това го направят хората от позицията на времето.

- Какъв е размерът на валутния резерв на БНБ и какво ще стане с него, след като на 1 януари излезем от валутния борд и влезем в еврозоната?
- След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки. Решението за конкретния размер и състав на чуждестранните резервни активи, които ще бъдат прехвърлени в ЕЦБ, ще се вземе от УС на ЕЦБ. В края на месец май бе направена една предварителна, текуща оценка относно равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ - около 1 280 000 хил. евро.

-  От 8 август цените вече са в евро и лева. Смятате ли, че е уместно решението търговците да обосновават икономически всяко увеличение на цените?
- Смятам, че когато се пише един закон или промени към него, много ясно трябва да се разпишат отделните дефиниции, както и обхвата на приложното поле, за да е опростено и ясно прилагането на този закон. Именно това не беше направено в изменението на закона за въвеждане на еврото. В закона липсва дефиниция и обхват на „икономическите фактори“, за да може да е ясно и проследимо как те се отразяват по веригата на доставки на една стока и/или услуга и достигат чрез търговската мрежа до гражданите.

- Вас лично смущават ли ви цените на стоките, които поскъпнаха преди въвеждане на еврото?
- Разбира се, аз също пазарувам ежедневно и виждам какво става. Именно това имах предвид, твърдейки че търговците ще използват следващите два месеца до 08.10. да увеличат цените еднократно и да „настройват“ действията си, преди да има ефективно действие на закона. Още повече ме притеснява след тази една година какво ще стане с цените.

- Кога БНБ ще може да започне да печата евробанкноти?
- Смятам, че това е въпрос, който касае сигурността и не бих искал да го коментирам. 

- След влизане в еврозоната допускате ли правителството да се изкуши за още дългове?
- Много зависи от съставянето на бюджета за 2026 година, както и средносрочната бюджетна прогноза за следващия период. Като цяло то няма много опции за покриване на непрекъснато увеличаващите се проциклични разходи – дълг или данъци. 

- Вече върви подготовката на бюджета за 2026 г. Как ангажиментът на правителството за повече военни разходи ще се отрази на финансовата рамка за следващата година?
- В „Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029г., в сектор „Отбрана“, бе поставена цел за разглеждания период общо разходите за въоръжаване да достигнат до „ниво от 2,5 на сто от БВП и поддържане на това равнище като базово в дългосрочен аспект“. Споменавам всичко това, защото само преди месец на среща на съюзниците от НАТО, българското правителство забрави за написаното в програмата си и мигновено се съгласи разходите за отбрана да се увеличат на 5% от БВП. Вероятните военни разходи ще бъдат включени в бюджета „под черта“, което означава, че няма да се допусне да влияят на дефицита. Тук по-скоро е необходимо да отбележа, че инвестициите във въоръжаване не създават блага за обществото. Добре би било да се отчита и възможното увеличаване на рисковите фактори за страната ни като цяло.

- Още при гласуването на финансовата рамка на страната за 2025 г. експертите предупредиха, че приходите са надценени, изпълнима ли е според вас приходната част на бюджета?
- Според мен приходната част на бюджета е силно надценена. Особено приходите от косвени данъци и това става ясно от резултатите за полугодието на 2025 година. Според МФ - приходите от косвени данъци са в размер на 13 395,8 млн. лв., което представлява 40,6 % от предвидените в ЗДБРБ за 2025 г. Това показва, че до края на годината трудно може да се навакса изоставането. С най-висок риск за осъществяване на приходната част на бюджета са косвените данъци, и по-специално приходи от ДДС, които според Консолидираната фискална програма се очаква да се увеличат с приблизително 34% спрямо миналата година. Като процент от БВП това е 11,5%, което за последните 10 години не е постигано и в най-добрите за България години на икономически растеж. Въз основа на направен от мен ретроспективен анализ на приходите от ДДС от 2017 година до сега приходите от ДДС никога не са преминавали 9,3% от БВП, дори в годините на висока инфлация, а знаем че тя благоприятства увеличаването на фискалните приходи в бюджета. В приходната част на бюджета има планирани приходи от други данъци, които към полугодието са изпълнени едва на 25%.

- Отговорихте ми за приходната част, а как стои въпросът с разходите? Опозицията обвинява управляващите, че харчат популистки, има ли основание за подобно твърдение?
- Бих искал да обърна внимание на изпълнението на бюджета за 2025 г. и е съвсем резонен въпросът за разходната част. Добре би било в разходните политики на бюджета да са зададени трансформационни и реформаторски процеси, при осъществяването на които да има условия за устойчива икономическа среда и инвестиционен климат. Още при приемането на бюджета, заложените параметри в разходната част предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи съгласно основните показатели на Консолидираната фискална програма (КФП) в невиждан до сега размер от 44,9% от БВП. Всички трансфери от държавния бюджет към бюджетите на НОИ и НЗОК продължават да се правят, без да са реформирани системите, така че да постигнат очакваната ефективност от гражданите. Смятам за изключително порочно допуснатото процикличното увеличаване на разходите в публичния сектор през специализираните закони, което доведе до несъразмерно увеличаване на доходите в обществения сектор в сравнение с частния. И в този случай липсват измерители на ефективността и ефикасността на работата на публичните институции. Не личи по нещо гражданите да са по-доволни или да са усетили по-лесен и сигурен достъп до услугите и обслужването в обществения сектор. Виждаме, че дефицитът към полугодието на 2025 година е 3 353,6 млн. лв., което е 1,6% от БВП. Тук е важно да отбележим, че капиталовите разходи към същия период на годината са изпълнени на 30% от планираните в КФП (4 025 млн. лв. от планираните 13 442,9 млн. лв.). Това показва, че до края на годината има да се правят още много разходи, ако допуснем, че капиталовата програма ще бъде изпълнена над 90%, което само ще продължи да увеличава разходната част. Не бива да забравяме, че в бюджета беше заложен ръст на текущите нелихвени разходи с над 16%, което не се е случвало до сега, като главната причина са по-високите разходи, свързани с общата издръжка. При това увеличение, размерът на текущите разходи в КФП за годината е планиран на невижданите до сега 37,5 % от БВП.

- Има ли риск бюджетният дефицит да надхвърли 3% от БВП?
- Бюджетната политика е необходимо да бъде насочена и фокусирана така, че тази политика да използва бюджета за стабилизиране на икономиката чрез натрупване на буфери по време на икономически подем и смекчаване на икономическото въздействие върху обществото по време на спадове чрез поддържане на разходите, а не чрез увеличаване на данъците.

Смятам, че е добре да се напомни, че фискалната политика  е добре да се основава на три фундаментални принципи:

I. Ефективно разпределение на публичните ресурси: Фискалната политика допринася за ефективното и ефикасно разходване на публичните ресурси и данъчните приходи. Фискалните правила създават условия, които позволяват на правителството да разпределя всеки лев и всяко евро възможно най-ефективно, предвид целите, които преследва.

II. Здрави публични финанси: Поддържането на здрави публични финанси означава преди всичко, че кабинетът има контрол върху развитието на приходите и разходите и се придържа към договорените (бюджетни) ангажименти.

III. Макроикономическа стабилност: Държавният бюджет играе важна роля за стабилизирането на икономиката. Данъчните приходи автоматично се увеличават в добри времена. Кабинетът не харчи тези допълнителни приходи; вместо това те се използват за намаляване на дълга за по-малко проспериращи времена. Обратно, в лоши времена бюджетният баланс и дългът се допускат да се влошат.

При условие, че се изпълнят капиталовите разходи на 90%, смятам, че има сериозна заплаха да надхвърлим 3% дефицит от БВП. Още повече е добре да съобразим, че в бюджета за 2025 година има над 2,1 млрд. лв. еднократни приходи, които едва ли ще се запазят в същите размери за 2026 година. Еднократните приходи за 2025 година още веднъж поставят под риск изпълнението на средносрочната бюджетна прогноза за останалите години 2026 , 2027 и 2028. Това хвърля много сериозна сянка на съмнение за изпълнението на зададените приходни параметри в националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028, представен пред ЕК.

- Какво трябва да се направи за пенсионната система. Смятате ли, че усилията на правителството са в правилна посока?
- Смятам, че все повече се работи в посока заличаване на солидарния и справедлив модел на пенсионно-осигурителната система в България, ако изобщо е имало такъв. Вървим с бързи темпове към „данъчно-покривна“ пенсионна система – трансфери от бюджета. Тази система е силно зависима от съотношението на броя пенсионери към броя на осигурените лица – ако плащащите не са достатъчно на брой, то те няма как да издържат пенсионерите без помощ от държавата, какъвто е и случаят в България.

- Възможно ли е да се стигне до увеличаване на възрастта за пенсиониране, или на осигуровките заради застаряващото население и увеличаването на разходите за пенсии?
- Възрастта плавно нараства както за жените, така и за мъжете, макар и по-бавно. Разбира се, че застаряващото население е голям проблем, но и държавата не прави достатъчно да трансформира и осигури устойчив пенсионно-осигурителен модел, които наистина да бъде справедлив, солидарен и дългосрочно ориентиран. С временни, екзотични решения няма как да имаме устойчив модел. 

- Над 36% е отчетеният ръст на ипотечните кредити на годишна база. Защо според вас българинът се втурнал да купува жилища?
- Отговорът на този въпрос е комплексен. От една страна ниските лихви на банките в исторически план, поради тяхната свръхликвидност, е доста предизвикателна за заетите в частния и обществения сектор да закупят имот с ипотечен кредит. От друга страна не бива да подценяваме ролята на нарастващите доходи на една част от заетите (особено тези в обществения сектор), които поради липса на алтернативна доходност решават да влагат парите си в покупка на жилище. Същевременно ускореният растеж на цените на жилищните имоти продължава да подкрепя увеличаването на обемите на новоотпуснатите жилищни кредити, които през първите пет месеца на 2025 г. се повишиха спрямо нивата, отчетени в края на 2024 г.. Мисля, че е погрешно да се смята, че инвестиция в няколко десетки жилища, които не използваме, нямаме време за управление като активи, е доста непремерено от към дългосрочна перспектива.

- Казахте, че в много европейски страни физически лица инвестират в държавен дълг. Това в България възможно ли е и каква е доходността? Защо няма ДЦК специално за граждани?
- Според мен е добре да има възможности за алтернативна доходност на сегашните спестявания на домакинствата в различен вид финансови инструменти. За да отговоря на Вашия въпрос – дали в България е възможно спокойно, достъпно и лесно физическите лица да инвестират във финансови инструменти като държавни облигации, бих искал да подчертая важността на финансовата грамотност на населението и необходимостта да се работи много задълбочено, дългогодишно и последователно в тази посока. Има определени платформи или дружества, които са специализирани в доверителното управление на инвестиционни спестовни сметки, но те не са толкова популяризирани и достъпни за масата от физически лица в България. Въпросът е по-скоро, защо държавата почти не прави нищо, за да създаде условия и развие специализирана платформа за сигурно (защитено) достъпно, лесно и алтернативно инвестиране на средствата на хората в държавни ценни книжа, чиято доходност е по-добра от лихвата по депозитите им?

Нашият гост

Любомир Каримански е роден е завършил УНСС, а впоследствие продължава образованието си в Hult International Business School в Лондон.
Започва кариерата си като преподавател в УНСС и прокурист в тогавашната ДЗИ Банк. Впоследствие става съветник по банково управление и член на Управителния съвет на Д Банк.
През 2021 г. е cъвeтниĸ пo дигитaлнo бaнĸиpaнe и инoвaтивни paзплaщaния ĸъм Acoциaциятa нa бaнĸитe в Люĸceмбypг.
Депутат е от „Има такъв народ“ в три Народни събрания – 45-о, 46-о и 47-мо.
От края на 2024 г. е член на УС на БНБ.