Латинка Петрова: Ако децата не помагат, пенсията не стига за нищо

Такъв сбирток в политиката, както сега, не е имало

Хората нямат какво да ядат, а някакви кифли се демонстрират, че носят маркови дрехи

Батето ми беше много симпатичен, имаше човещина в него

- Латинка, вече сме в разгара на летния сезон. Как преминават горещите месеци за теб и успя ли да си починеш?
- О, да! Бях в Гърция за 20 дни с дъщеря ми, зет ми и внучката, като аз не похарчих нито лев, или евро - те ме поеха изцяло! (Смее се.) Беше много приятно. Гърция приема хора от цял свят, а македонци, сърби и румънци, прекосяват цяла България, за да отидат там. Гърците много се грижат за облика на селата и островчетата - всичко е боядисано в бяло, там няма друга боя. Прави впечатление, че са много любезни и усмихнати, имат прекрасна храна... Не видях и една дупчица по чаршафите в хотелите, нито по улиците. Навсякъде е чисто, има красиви цветя в изобилие и хубави алеи - вървиш между прекрасни растения и икебани.

Животът ми се стече така, че нямах време да се оглеждам за друг мъж

- Къде можем да те гледаме през новия театрален сезон?
- В Народния театър на 14-ти септември играя в постановката “Каквото, такова”. Там съм в ролята на учителката, която преди се играеше от Емилия Радева. Ще снимам и една реклама за мобилен оператор, който става на 30 години, а точно преди толкова години направих една от големите реклами за тях. Малко да разлаем кучетата! (Смее се.) Имам предложение и от “Сребро в косите” за “Човекоядката”, и от септември ще започнем. Сега с колеги искаме да възстановим “Луда нощ по френски”. Ще се включа, за да не мисля за лоши неща в живота и ще приема тези предизвикателства.

На сватбата с мъжа й Красимир Джонгалов.

- На твоята енергия и виталност могат да завидят и доста от младите ти колежки. Полагаш ли усилия, за да си в такава форма?
- Аз съм свикнала да съм между хора, обаче за тези години много приятели си отидоха и самотата започна да чука на вратата, затова спрях домашния ми телефон. Но трябва да се държим и давам пример на наборите - съпротивлявайте се хора, не се оставяйте да ви повлече мъката по изгубени приятелства, трябва да се съпротивляваме - да си измисляме ангажименти, за да бъдем в движение. Аз продължавам да се разтягам, дори си пускам радио и танцувам, докато готвя! Това ме поддържа във форма. Като се оглеждам в огледалото и после коригирам нещата, които не ми харесват - сменям прически, дрехи...

Самотата чука на вратата, но казвам на наборите да не се оставят на мъката

- Освен артистичен, притежаваш и музикален талант. Съжаляваш ли понякога, че не стана певица?
- Не. В училище, майката на Стефка Берова ми беше преподавателка по география, но така и не научих географията, защото тя ми казваше: “Иди да си попеете със Стефчето!” И аз напускам часа и отиваме да си пеем. (Смее се.) Стефка пееше по-добре, дори влезе в престижния хор “Маяковски”, докато аз отидох в бюро “Естрада” и започнах да пея шлагери в хотел “Балкан”, когато още не бях завършила гимназия. Там срещнах за първи път Лили Иванова. Дойде един шеф от бюро “Естрада” и ми вика: “Ела да чуеш една бъдеща звезда!” Още в онези години Лили правеше голямо впечатление. Тя не пееше толкова с глас, колкото с дихание и много преживяваше всичко. Тогава изпя “Камино”, която е много сериозна песен. Лили е уникална. Това е един къртовски труд и един живот посветен на сцената - с пълно отричане на всичко останало! 

Със съпруга й живеят без скандали и ревност вече 50 години.

- А срещала ли си се с другата ни музикална легенда - Емил Димитров?
- Да! С неговия брат уж се гледахме да станем гаджета, но не се получи, обаче един ден той ме срещна с Емил. Аз пък запознах Емил с Мариета - втората му съпруга! С нея бяхме приятелки и тя ме помоли да я запозная с него. Аз й казах, че не мога, защото ще пея на абитуриентски балове в зала “България”, обаче тя настояваше: “Само една вечер издръж до 12 часа, заради мен - само да ме представиш на Емил!” Съгласих се и го изчаках, а той дойде и ме гушна за поздрав. Представих му Мариета, пихме кафе и веднага се случи нещо и станаха гаджета! Тя беше много красива.

- Тази година с твоя съпруг - художника Красимир Джонгалов, отбелязахте 50 години от сватбата ви. Каква е рецептата?
- Животът ми така се стече, че нямах и време да се оглеждам за ново начало и друг мъж! (Смее се.) Освен това, като правех концерти - той ми свиреше, а понякога пеехме на два гласа. Като художник, той разбира моята душевност и не сме имали спор, или ревност. Тихо и спокойно преживяхме тези години. Не е лесно да създадеш нещо, а понякога любовта си е съдба!

- Сигурно през годините си била много ухажвана...
- О, да! Спомням си, че се носех по-така, например с рокля резеда, с една лисица отгоре - сега никога не бих сложила нещо такова, но тогава минаваше за модерно. Бях много готина и имах доста ухажори, обаче много се пазех и нямах гадже. Пишех стихове, четях, занимавах се с духовното в себе си. Веднъж Здравко Радоев дойде при мен и ми каза, че имал плочи, които баща му донесъл от Италия. Спомена ми името на Рита Павоне и ми предложи да изслушам една нейна песен. Аз обаче му казах, че ще се занимавам с театър. След това го видях при Лили и тя започна точно с песните на Рита Павоне!

Георги Парцалев са не само колеги, но и големи приятели.

- А случвало ли се е някой богаташ да се опита да те омае с подаръци?
- Много ме омайваха! Обикаляха ме разни араби, оставяха ми бележки при оркестъра на Тороманов в хотела. В тях ми пишеха къде ще ме чакат, като свърши вечерта, или оставяха бутилки уиски. Един от музикантите ми беше като бащица и го молех да ме преведе тайно, за да мога да си тръгна, без да ме видят ухажорите. Аз им връщах бутилките, които ми оставяха, но повечето музиканти бяха къркачи и ми викаха: “Ти като не пиеш, ние не пием ли?!” Аз не им оставах длъжна и им отговарях: “Вие ли ще ходите в уречения час на срещата?” (Смее се.) Тогава момичетата растяхме с друг морал, докато днес са различни... Гледам някои певици вече с трети- четвърти брак?! Тези неща не ги разбирам. Аз съм зодия Козирог и мъжкото начало в нас е много силно - искаме ако може всичко да свършим сами, докато сега не могат едно яйце да опържат!

- За колко време ти стига пенсията с тези цени в магазините?
- Пенсиите нищо не са, защото пазарът невероятно поскъпна - зеленчуци, плодове, месо... Ако децата не помагат, за нищо не стига пенсията, като платиш телефон, вода, електричество... Аз готвя всеки ден и не знам как щях да издържа с тези пенсии - хранят ни работещите! Искам депутатите да нямат имунитет, защото някой имал имунитет и не може да го пипнат - това трябва да отпадне! Ако имам трибуна, първо това бих казала - да няма имунитет и пред закона всички да са равни. А сега - минали пред парламента и станали депутати - зидаро-мазачи, всякакви... Аз се интересувам от политика, толкова време бях с двата пръста нагоре! Известно време управлявах културата на “Младост”, но такъв сбирток в политиката, като сега не е имало - такъв лош език, направо една махленска клоака! Борбата им е това - ден за ден да се взимат тези големи заплати.

Приемам предизвикателствата, за да не мисля за лоши неща

- Ако беше жив, тази година големият Георги Парцалев щеше да навърши 100 години. С него сте били приятели, той разказвал ли ти е за детството си и пътят му към сцената?
- О, Пацо беше неизчерпаем извор на лакардии и истории. Той си е бам- башка от цялата фамилия. Наследил е чувството за хумор от майка си, а баща му е бил сериозен и хубав. За него казваше - седеше и булките само се закачаха с него, но той не им обръщаше внимание. Майка му пък я описваше като “Кума Лиса” и Пацо се е метнал на нея, не само по чувството за хумор, но и по особения поглед на живота и света. Веднъж й се обадил: “Мамо, направиха ме народен артист!”, а тя: “Как народен, преди да станеш заслужил?!” Постоянно се чуваха. Една случайност го е изстреляла към сцената още като войник, когато с Енчо Багаров са били в една рота. Двамата влизат в ядрото на Сатиричния театър, след едно предаване по радиото, в което бяха селяци зевзеци - Костадин и Миладин! Там и аз се изявявах с хуморески. Забелязват ги и Сърчо (Стефан Сърчаджиев) ги взима в театър “Сълза и смях”, а след това отиват в Сатиричния театър.

- Какъв човек беше той?
- Пацо беше скромен човек. Въпреки голямата популярност, дланите му се изпотяваха преди да излезе на сцената и ми викаше: “Не мога, гледай ми ръцете - вир вода са!” Като нямаше мобилни телефони, за да се обади на майка си и отиваше в общината: “Мамо, притеснявам се!” После пак й звънеше, за да й каже, че е имал успех: “Рекоха браво хората, много ме аресаха!” Той си беше като детенце, нямаше звездомания. Живееше с толкова пари, но нямаше собствена къща, никога не си купи кола... Живееше като един бохем. Спомням си, че като се прибирахме късно и отивахме в “Принцес” на гарата, да пием едно червено вино. Беше много добър с хората и с никой не пропускаше да поговори, когато го спираха.

- Сред новите популярни имена има доста повече звездеене, което се вижда и в социалните мрежи...
- В основата на това е манията за величие - колко съм добра, колко ми е хубава новата рокля, от кой бутик съм си пазарувал, къде съм ял и какво... Не може да си чак толкова заблуден, че си такава висока класа и да си мислиш, че ти вярват. Хората нямат какво да ядат, а някакви кифли се демонстрират и не може ако чантата им не е “Версачи”... (Смее се.) Смениха се времената и фалшиви хора шетат по върховете, което понякога ме дразни.

- Срещу Парцалев са писали доноси - как му се отразяваше това?
- Той махаше с ръка и не обичаше да коментира тази тема. В Сатирата всички го гледаха в ръцете - колко печели, обаче той колко даваше за другите - не е истина! Само да седнем с него на маса и 20 човека се навървят, а той всичко плащаше, без дори да опита от неговата чиния! Всички чакаха да каже някоя лакардия и да пийнат на аванта. Като спрем в някое село да хапнем едни пържени яйца и цялото село се навърви покрай него. Човек цял живот се стреми как да стане известен, а след това се чуди как да се скрие, а той душичката имаше и лична драма, че няма детенце. Фантазираше си понякога за едно Жоржче - да му сложи цилиндърче и да го отгледа. Остана си с душа на дете, а вече станаха 100 години... Вечна му памет на Пацо - толкова поколения разсмиваше, но и младите го помнят.

- Покрай професията ти си се срещала с почти всички популярни имена у нас. Познаваше ли се с Тодор Славков, или с баща му Иван Славков? 
- Тодор не го познавах, но по излъчване напомняше на баща си. Беше умен и е жалко, че си отиде - карма! С Батето се познавах. Неговият дядо - поп Иван Славков и моят баща бяха приятели. Татко беше душата на компанията и веднъж, когато беше болен, Иван Славков и неговия дядо дойдоха вкъщи и донесоха портокали. Ние дотогава не бяхме виждали такъв плод и бяхме много учудени! Дядо му каза на баща ми: “Ставай, няма да лежиш, липсваш на компанията!” И татко бързо се оправи. Години след това, с Батето се срещнахме на една Правчанска среща, аз играех там. Тогава той се разпя и ми вика: “Ела, седни тука!”, а аз: “Ти не ме помниш - аз съм Латето, на бай Илия Петров дъщеря, а ти беше 15-годишен, когато си идвал вкъщи!” Той се извини много човешки и каза, че се сеща. Спомням си, че на тази Правчанска среща, пееше песента “Отвори ми, искам да се дам”. В него имаше човещина и ми стана много симпатичен.

- Вярата в Бог помага ли ти?
- Аз вярвам в едно равновесие, на което се крепи Вселената и човешките взаимоотношения. Като малка, баба ми ме водеше на черква. Когато се моля, усещам това, което ми каза Ванга: “Свети Атанасий е разперил над теб едно цървено и те пази!” Ще ми се да вярвам, че има такава енергия, която помага, когато си искрен и правиш добро. Веднъж, на път за Димитровград, се загубих в една гъста мъгла и като се помолих на Свети Атанасий след пет минути мъглата се вдигна, а беше непрогледна! 

Нашият гост

Фурията Латинка Петрова е една от най-ярките комедийни звезди у нас, но сценичният й дебют не е в амплоато на актриса, а на певица. В началото, тя се подготвя за операта и известният професор Бръмбаров казвал за нея, че ще стане една великолепна Кармен. Латинка си признава, че тогава пропушила и това попречило на пътя й към оперната сцена, но тя не изоставя музиката и се насочва към естрадата. По-късно участва често на фестивала “Златният кос”, а песните от там включва в моноспектакъла си “Връщам парите”. Талантливата актриса е завършила ВИТИЗ, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова и Илия Добрев. В продължение на 29 години, тя работи в Сатиричния театър, а след това жъне успехи на различни сцени в страната. Латинка е участвала в популярни филми и сериали, като “Опасен чар”, “Адио Рио”, “Дунав мост”, “Забранена любов”, “Ганьо Балкански се завръща от Европа” и “Шменти капели: Легендата”. От 1974 г. тя е омъжена за художника и тенор Красимир Джонгалов. Дъщеря им Линда е журналист, а синът им Мартин Джонгалов - ядрен физик и доктор на науките.