Борислав Сарафов, и. ф. главен прокурор, пред „Труд news“: За качествено правосъдие са нужни качествени и бързи експертизи

Автомобилът е оръжие в ръцете на пияния или дрогиран шофьор

Прокуратурата реално няма възможност да извършва надзор над контролните органи в държавата, тъй като тази функция ѝ бе отнета от законодателя

Основна причина за забавяне на дела за тежки катастрофи е липсата на вещи лица и забавяне на ключови експертизи. Заради това са необходими спешни мерки, които вече се предприемат от прокуратурата и Министерство на правосъдието. Какви ще бъдат те, как да се постигнат бързи наказания, трябва ли да има по-строги наказания за действия и бездействия на длъжностни лица - стопани на пътя,  проблем ли е 6-месечният срок за командироване на прокурори и следователи, разговаряме с изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.

- Критичната липса на вещи лица и ненавременното изготвяне на ключови експертизи при разследванията на катастрофи с жертви и пострадали са основните причини за забавяне на делата. Това показва анализ на апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура. Какво трябва да се предприеме, г-н Сарафов?
- Необходими са спешни мерки на законодателно, на експертно, на организационно ниво. Казах го и след работната среща с правосъдния министър Георги Георгиев и председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-вото Народно събрание Анна Александрова - нямаме време за губене, ако искаме да реализираме генерална превенция, намаляване на тежките катастрофи с убити и ранени и най-вече бързо правосъдие, особено за шофьорите, които карат след употреба на алкохол и наркотици, защото в ръцете на пияния или дрогиран шофьор автомобилът става оръжие. С колегите нямаме разногласия относно бързите решения, които трябва да се вземат за безопасността на пътя. Напротив, между нас има единомислие, има пълен синхрон в нашите идеи и намерения. А те са - всяка от институциите да направи необходимото, разбира се в рамките на дадената ѝ от закона компетентност, за да се стигне до добри и ефективни решения и да не виждаме толкова разплакани родители. Всяка от институциите има своите отговорности - прокуратурата прилага закона ежедневно, работи на терен - на местопроизшествието, на пътя, в съдебната зала, работи с пострадали, със свидетели, с експерти, с всички възможни средства, които ѝ дава сегашният Наказателно-процесуален кодекс. В хода на работата си ние неминуемо идентифицираме проблемите, които ежедневно възникват в нашата работа. Само за миналата година са образувани 3000 досъдебни производства за пътнотранспортни произшествия - средно по 8 дела на ден, които касаят смърт или телесна повреда на пътя. Твърде много за страна като нашата, не мислите ли? Затова първите стъпки за ограничаване на проблема трябва да се направят много преди да се наложи намесата на следователите, на прокурорите, преди да е станало престъплението по транспорта.

- Бавното правосъдие по същество е лошо правосъдие, то е почти отказ от правосъдие. Как да се постигнат бързи наказания, как да се постигне тази генерална превенция, за която говорите?
 - В средата на април т. г. с моя заповед разпоредих от всички прокуратури в страната да се извърши цялостен анализ на причините за забавяне на разследванията на пътнотранспортни произшествия с причинена смърт. Не бих казал, че резултатите от него са изненадващи, но е изненадващо нивото и дълбочината на проблема. Нашият анализ показа, че водеща, а най-често и единствена причина за забавянето на делата за катастрофи, е времето, необходимо за изготвянето на експертизите, без които е невъзможно разследването да приключи, а още по-малко да бъде внесен обвинителен акт в съда. Тези дела са в голяма степен “експертни дела” и без значение на вида експертиза - съдебномедицинска, авто-техническа, комплексна и т.н., всички се бавят не с месеци, а с години. Този проблем е аналогичен и при разследването на всякакви други престъпления, не само за тези по транспорта. Има цели райони в страната, които разполагат с един съдебен лекар. Така е в Сливен, Ямбол, Видин, Монтана, Враца. През последните 2 години неведнъж съм провеждал срещи с роднини на загинали на пътя, с техни близки, и уверявам ви, за мен - не само като главен прокурор, но и като баща, те са изключително тежки. Тези хора са загубили най-ценното в живота, някои - единственото си дете, и са принудени да чакат с години виновникът за смъртта на тяхното дете да бъде изправен пред съда. Съпричастен съм с тези почернени родители, с тяхната мъка и болка. Затова държавата, всички власти в нея, не само прокуратурата, трябва да влязат в ролята си. Знаете през последните години колко законодателни експерименти се прокараха в желанието на някои политици да унищожат прокуратурата, но те изглеждат жалко и нелепо на фона на човешката мъка, на сълзите в очите на майките и бащите, загубили децата си. 

- Как приемате проектите на правосъдното министерство за промени в Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и наредбата за вещите лица, с които драстично се затяга режимът върху вещите лица по автотехнически експертизи?
- Удовлетворен съм, че това, което поставих като ключов въпрос в Концепцията си до Висшия съдебен съвет миналата есен, а именно извеждането на преден план на проблема с вещите лица, намира своето развитие, включително в работата на Министерство на правосъдието. Нова и по-детайлна регламентация, която отговаря на съвременните условия, трябва да има, защото в голяма степен обвинението по такъв тип дела и съответните решения на съда се базират именно на заключенията на експертизите. Например за механизма, по който е станала катастрофата, за мястото на удара, за скоростта, с която се е движил автомобилът, съобразил ли се е шофьорът с конкретната пътна обстановка и т.н. За да има качествено правосъдие безспорно трябва да има и качествени експертизи. Намерението на министъра на правосъдието за създаване на изцяло нов закон за вещите лица звучи обнадеждаващо и може да облекчи и ускори работата ни като създаде по-добър механизъм за взаимодействие и контрол между различни звена, ангажирани с разследването. В законопроектите на Министерството на правосъдието има добри идеи. Една от тях е - да има ясна граница на отговорността при неизпълнение на служебните задължения от страна на дадени вещи лица, които злоупотребяват или неоправдано забавят работата по делата. Разбира се, трябва да има обществен дебат, трябва да се чуе и мнението на вещите лица. Аз съм запознат отблизо с трудностите, които срещат. Работил съм през годините с много квалифицирани експерти и искам да кажа, че дълбоко уважавам и ценя тяхната работа. Сега Министерството на правосъдието предвижда и изпити за вещите лица така, както има изпити за магистрати, за адвокати, за членове на други гилдии. Мисля, че трябва да гледаме на това като на един вид гаранция, че ще има качествени и добре мотивирани експертни заключения, на които впоследствие би могъл да стъпи съдебният процес.

- Предлаганите курсове за специализация, изпити за разширяване на кръга от вещи лица и навлизането на повече млади хора, представянето на експертизи чрез видеоконферентна връзка ще помогнат ли или могат да попречат на прокурорската работа?
Процесуалната възможност за видеоконферентен разпит на вещи лица в съдебна зала би позволила едно вещо лице да участва в един ден в няколко съдебни заседания и то на различни места в страната, което би спестило време и значителен ресурс. Няма да се налага на малцината експерти в някои райони на страната да пътуват с часове или да губят цял ден, за да отговарят на въпроси по заключенията си. Според анализа, който прокуратурата направи, трайният недостиг на съдебни лекари и автоексперти понякога води до допускане на непълноти в изготвените заключения, което налага назначаването на нови, допълнителни и комплексни експертизи. Респективно - удължава се времето за изясняване на едни и същи обстоятелства от значение за предмета на делото. Очевидно е, че е  необходим нов подход. Трябва да има специализация във всяка професионална сфера, особено в работата по дела от фактическа и правна сложност. Казвал съм и преди, че особено в прокуратурата специализацията по определени видове дела е от ключово значение за качественото правоприлагане. Затова повишаването на квалификацията, специализацията, постоянните обучения по отношение на актуалните тенденции, практики, специфики на усложняващите се престъпления в модерния свят, е задължителна за всеки експерт, който се е заел с отговорната задача на базата на своите знания и умения да дава заключения по дела, от които в крайна сметка зависят човешки съдби.

- Могат ли следователи от НСлС и прокурори да бъдат включени в обучения на разследващи полицаи или служители от пътна и охранителна полиция, които са първите, изготвили протоколи на местопроизшествието на тежка катастрофа?
- Следователите от НСлС имат висока експертиза и ценен опит в областта на разследването на ПТП. На тях се възлагат разследвания на катастрофи с много висока фактическа и правна сложност. НСлС например проведе разследването на катастрофата на магистрала „Струма“, при която загинаха 46 македонски граждани, на влаковата катастрофа край Хитрино, катастрофата в Шумен през 2022 г., при която 18-годишен шофьор уби момиче на кръгово кръстовище в града. И сега МВР кани следователи заради богатия им практически опит да обучават техни служители в различни области, но това е по-скоро изключение, макар непрекъснато да получавам молби за прехвърляне на делата на НСлС. Сами разбирате, че това не може да е рутинна практика. Все пак основната работа на следователите е да водят всестранно и пълно разследване на делата от тяхна компетентност като проверяват всички версии и изследват детайлно всеки конкретен случай, за да изяснят обективно обстоятелствата и делата да приключват своевременно и успешно – така, както хората очакват. Това трябва да правят и разследващите полицаи по места.

- Трябва ли да има по-строги наказания за действия и бездействия на длъжностни лица - стопани на пътя, които трябва да отговарят за неговото състояние, организацията на движението, вертикална и хоризонтална маркировка?
- Много често в нашата работа не размерът на наказанието е най-важен, а това да бъдат открити и наказани истинските виновници за престъпленията. Спрямо длъжностните лица на първо време трябва да има контрол. Но към момента прокуратурата реално няма възможност да извършва надзор над контролните органи в държавата, тъй като тази функция й бе отнета от законодателя. Знаете, че с последните промени в Конституцията Върховната административна прокуратура бе закрита. Другият момент е, че по българското законодателство отговорността е лична и много често, когато говорим за държавни органи и организации, е трудно отговорността да бъде диференцирана и да се докаже точно кой с какви действия е допринесъл за противоправния резултат, за престъплението.

- Сочите като проблем, който очаква законодателен отговор, ограничителния 6-месечен срок за командироване на прокурори и следователи. Според вас, този проблем бави ли транспортните дела?
- Шестмесечният срок за командироването бе въведен само по отношение на прокурорите и следователите, но не и за съдиите и действително предизвиква сериозен проблем в работата по места. Той бе породен от приети на сляпо и набързо законодателни промени, които, съжалявам да го кажа, бяха насочени само и единствено към деструкция и унищожаване на прокуратурата. Колегите административни ръководители на прокуратури от страната вече остро предупреждават за кадровия проблем, пред който са изправени. Проблем, който в крайна сметка ще доведе до значително забавяне на делата и отлагането им в годините. Наскоро имах среща с ръководствата на Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите, те също поставят като ключов този въпрос - ограничението за командироване на прокурор или следовател само за 6 месеца прави невъзможно качественото, ефективно и срочно приключване на разследванията. Системата постепенно се обезлюдява, колеги напускат или се пенсионират, а настоящият регламент за провеждане на конкурси не функционира - конкурсите продължават по 3-4 и повече години и освен това се обявяват изключително неритмично. За 6 месеца, когато някой прокурор бъде командирован от районна в окръжна прокуратура, колегите от районна прокуратура изчакват делата, оставят ги на изчакване, докато съответният магистрат се върне, за да си ги довърши. Съответно той за 6 месеца не може да приключи възложените му дела в горестоящата прокуратура, в която е командирован, особено ако делата са по-тежки и изискват множество разпити, издирване на свидетели, очни ставки и прочие. Когато на такъв колега се падне дело с фактическа и правна сложност - той просто ще го започне, ще извърши определени действия, но няма да може да направи всичко необходимо. Да не говорим, че на петия и шестия месец вече е абсолютно безпредметно и безсмислено да му се разпределят дела, след като след броени дни той ще бъде върнат там, където е работил преди. Командироване в рамките на 6 месеца не може да обслужи нуждата и потребностите на системата от кадри. Вярвам, че тези, от които зависи, ще вземат необходимите мерки, за да не се стигне до блокаж на системата и този срок да бъде отменен.

- Бащата на загиналата при катастрофа край с. Телиш 12-годишна Сияна – Николай Попов, няколко пъти каза, че прокуратурата единствено си върши работата по трагичния случай с дъщеря му. Само вещите лица ли са единствената пречка и по други дела за тежки катастрофи прокуратурата да си върши работата бързо?
- Не е единствената, но е основната, ключовата причина. За всеки един прокурор следва да е приоритетно приключването на делата. Неслучайно издадох нарочна заповед да се ускори работата, особено по разследвания с причинена смърт при пътнотранспортни произшествия, виждате всеки ден колко човешки животи се губят без време. Изискал съм и настоявам за активна методическа помощ от страна на по-висшестоящи прокурори, така че разследването да е качествено и бързо и да няма произнасяния на прокурори извън установените от НПК срокове. Убеден съм, че гражданите ще възстановят доверието си в съдебната система, в институциите, в държавността, когато видят, че тя се грижи за техните права, защитава техните интереси и се приемат такива решения и се реализират действия, които да облекчат процесите. Всичко друго е грозна борба за власт и политическа пропаганда, които нямат нищо общо с интересите на обществото. Изказвам признание за оценката, която получаваме от хората, които са загубили най-ценното. В тежък момент за тях, това, че те виждат как прокуратурата работи в техен интерес, е признание и доверие, което дълбоко се цени от магистратите и може само да действа мотивиращо.

- Да ви питам и за разкритията от последните дни, които разстресоха България. Имате ли обяснение, как така десетки възрастни хора са преминали през „домовете на ужасите“ в село Ягода, без това да е достигнало до знанието на властите?
От момента, в който колегите от Стара Загора бяха сезирани, те активно се включиха в разследването със събиране на доказателства и повдигането на обвинения спрямо шест лица, които пряко са участвали в малтретирането на беззащитните хора. При този ужасяващ казус обаче имаме многопластов проблем, който за съжаление идва и от системното обезвластяване на прокуратурата. Има много държавни институции, които е следвало да извършват системни проверки, още когато тези помещения са се водили домове за възрастни хора – социални служби, органите на местната власт. Същото е и когато са трансформирани в помещения за настаняване, вероятно на хотелски начала, имат ли категоризация, кой и как я е предоставил? Тези въпроси днес са без отговори, защото когато на прокуратурата й се отне правото да извършва надзор за законност, това беше обявено за „пореден успех“!? В действителност, това ограничи възможността на прокурорите да осъществяват важната контролна функция над съответните държавни институции - дали и как те изпълняват задълженията си, т.е. да се реализира смисъла на превенцията. И това се отнася и за много други проблеми, включително и с неразумната употреба на електрически тротинетки, при които вече имаме фатални инциденти.

Нашият гост

Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 г. в София. През 1994 г. завършва Висшия институт на МВР в София. До януари 1996 г. е инспектор към тогавашната Главна дирекция на затворите. Оттогава до 2001 г. работи в Софийската окръжна следствена служба. През 2001 г. става прокурор в Софийска окръжна прокуратура. От 2007 г. до края на 2011 г. е прокурор в отдел “Противодействие на организираната престъпност” във Върховна касационна прокуратура. Борислав Сарафов става първият ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Бил е заместник на главния прокурор. През декември 2017 г. встъпва в длъжност като директор на Националната следствена служба. Пет години по-късно встъпва в длъжност за втори мандат като директор на НслС. На 16 юни 2023 г. е избран от Прокурорската колегия на ВСС за и. ф. Главен прокурор на Република България.