Наблюдаваме подготовка на втора съществена стъпка към нормализация на политическия процес. И няма никакво значение дали Пазарджик е причина, повод или основание - важното е, че има всички предпоставки тази стъпка да бъде направена.
След 2020 г. България премина през четири години хаос и безвремие. Вакханалия на радикални политически малцинства, които превърнаха политическата девиация в новото нормално. Каскада от предсрочни избори. Пълно несъобразяване с вота на избирателите при сформиране на коалиционни мнозинства и излъчване на правителства. Дълги периоди на служебно управление, фактически прераснало в пряко президентско управление, каквото Конституцията не допуска, по време на което еднолично бяха кадрувани държавната администрация, службите за сигурност и държавния стопански сектор, а заедно с това бяха вземани стратегически решения, които обвързват занапред държавата - например заробващият договор с "Боташ". "Беровизация" на властта при провалените кабинети на "промяната" - правителствата на Кирил Петков и на Денков. Камък върху камък не беше поставен.
Загуба на обществено време и енергия с волунтаристичния и дълбоко некомпетентен опит за конституционни промени с цел партийно-политическо овладяване на съдебната власт. Опити на ретроградни кръгове - прокремълска агентура и свързаните с нея мрежи на бившата Държавна сигурност - да бъдат лансирани идеи за "смяна на политическия модел" в посока от парламентарна към президентска република - т.е. за реализация на мечтата на олигархията да концентрира властта в едни ръце, за да я контролира.
И всичко това - в една изключително сложна и драматична геополитическа среда, в която България беше оставена на произвола и политическото невежество на радикални малцинства, техните истерии и маниакални обсесии.
В началото на настоящата година на този токсичен политически цикъл беше сложен край. Както съм писал вече неведнъж - направена беше крайно необходимата първа стъпка към нормализация на политическия процес и възстановяване на рационалния политически диалог. Резултат от това беше сформирането на правителствено мнозинство в Парламента, което излъчи кабинета на г-н Росен Желязков. Първите месеци на неговото управление определено стабилизираха страната.
Сега, предизвиканият от първата политическа сила диалог между партиите, съставляващи правителственото мнозинство, има потенциала да се превърне във втора стъпка към нормализация на политическия процес. А именно - укрепване на правителственото мнозинство с ясно и прозрачно споразумение за споделяне на управленската отговорност между участниците.
Какво е важно от гледище на конституционната политика? Важно е електоралната тежест, а това значи и обществената легитимност, на участниците да намери адекватен израз преди всичко в конструкцията на парламентарното ръководство и постоянните комисии. Това ще стабилизира Народното събрание и самото мнозинство. Що се отнася до правителствената конфигурация - тя следва да бъде официално потвърдена или ревизирана от участниците в споразумението.
Оттам насетне, управлението следва да премине към своя нормален ритъм и то с воля за пълен управленски мандат. Дали той ще се реализира е отделен въпрос - важното е какъв стратегически хоризонт си очертават участниците в правителственото мнозинство. Какво му се искало на това или онова радикално партийно малцинство, какво щяла да работи кохортата на Радев след като догодина изтече безславния му мандат, дали й се харесвало на тази или онази развълнувана партийна активистка, работеща на прикритие като репотерка, или на този или онзи анализатор или НПО, е напълно ирелевантно за сериозната политика и държавно управление.
Обществените настроения са ясни, националните интереси - също. Това означава стабилно и компетентно управление, съобразено с вота на избирателите, който е единствен източник на политическа легитимност. Маниакалната обсесия по предсрочни избори трябва да бъде изкоренена. За да се случи, управлението и неговите политически лидери трябва да работят динамично и ефективно, а не да се люшкат по настроенията на един или друг "балон" във Фейсбук, или по уличните лоузнги на група граждани.
Ако всичко това се случи, то тогава вероятно ще дойде време и за третата и последна стъпка в нормализацията - възстановяване на идеологическите фундаменти на политиката. Но засега би било утеха да се случи и само втората стъпка. Нищо повече и нищо по-малко! Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Труд
