Труд
Автор:
Труд онлайн
Новата митническа политика на Съединените американски щати може да доведе да влошаване на конкурентните предмиства на българските фирми и освобождаване на работници, прогнозират икономисти.
Стокообменът между двете държави през последните години държи неголям, но устойчив дял, показват данните на Министерството на икономиката и индустрията. Износът от страната отвъд океана е около 2,5% от целия експорт на държавата, а вносът - 1,2 на сто.
Отделно от това обаче много български предприятия са подизпълнители на европейски компании, които изнасят именно за Съединените щати. Един от секторите, които се очаква да бъдат засегнати, е автомобилостроенето. От министерството на икономиката изчакват позицията на Брюксел.
Малка част от българските компании изнасят директно за Съединените американски щати. Голяма част от предприятията обаче са свързани непряко с износа отвъд океана.
"В крайна сметка целта на тези мита не е България, а по-скоро наказването на производители във Франция, Италия и Германия и всички наши бизнеси, които по някакъв начин са свързани с тези големи икономики най-вероятно ще страдат", коментира по БНТ Адриан Николов, икономист в ИПИ.
Анализаторът добавя, че днешната ситуация е по-скоро непредвидима: "Български компании ще срещнат по-големи трудности в износа на своите продукти и това ще ограничи техните планове за експанзия и дори ще ги накара да освободят работници".
Около 11% от брутния вътрешен продукт на България се формира от фирмите, работещи в автомобилната индустрия. Част от тях изнасят за Съединените американски щати, а други са доставчици за европейски компании. Въвеждането на по-високи мита за бранша за тях не е изненада.
"Автомобилната индустрия не само у нас, но и в целия свят се подготвя за една такава ситуация не от месец или два, а буквално от 2017 година, тъй като това са едни заявки, които са още от първия мандат на президента Тръмп. И много от компаниите направиха нещо, което аз наричам "индустриално хеджиране". Всички големи европейски производители вече имат заводи в САЩ", каза Любомир Станиславов, главен изп. директор на Автомобилен клъстер - България.
Българският автомобилен бизнес също върви добре. "В момента поръчките, които имат компаниите, са рекордно високи. Остава да видим дали ще останат такива до края на годината", посочи Станиславов.
От клъстера допускат един малко, но все пак вероятен сценарий:
"Понякога ефектът е обратен, производителят трябва да икономиса разходи или да намали доставчиците и тогава се търсят онези доставчици, които могат да работят по-ефективно. В много случаи това са български компании, тоест, понякога тези кризи помагат на компаниите да получат повече поръчки".
Проблем Станиславов вижда обаче в евентуалното въвеждане на реципрочни мерки от страна на Европейския съюз.
"Така например всички големи SUV на престижните немски марки се произвеждат там и се внасят обратно в Европа. Реципрочните мерки на Европейския съюз няма да бъдат със същите мита, тъй като това ще е втори удар върху европейските производители", каза той.
Според икономистите, Брюксел ще изчака, преди да реагира на американските мерки с подобни.
"Големият риск е да не тръгне Европейската комисия да налага мита върху вноса на енергийни продукти, тъй като в момента немалка част на вноса на Европа от САЩ е от природен газ и свързани с него продукти, което, разбира се, ще оскъпи цялото производство в Европа. Аз се надявам, че по-скоро политиката ще е обратната, ЕС ще си спомни своята роля на бастион на защита на свободната търговия и по-скоро ще намялава мита", коментира Андриан Николов.
Данни на икономическото министерство показват, че през последната година намалява износът на български стоки и суровини за САЩ. Средно стокообменът е с 8 на сто надолу, а само експортът - с две на сто. Значително намалява и вносът на американски продукти с над 19%.
От Министерството на икономиката и индустрията коментират:
"Противодействието на мерките на САЩ се осъществява на ниво Европейски съюз, тъй като всички държави членки са засегнати от това влошаване на двустранните отношения. Очаква се в кратки срокове ЕК да предложи въвеждането на ответни мерки към САЩ".
От години министерството не е назначавало търговски представител във Вашингтон. Оттам очакват, че ще има три основни последици за бизнеса - намаляване на конкурентоспособността, влошаване на каналите за доставка и засягане на българските компании работещи за износ.
