Американското списание "Time" от 1927 г. започва да избира личност на годината. Да заслужиш престижната награда на списанието е и си остава чест. Всяка година, според субективното си мнение, списанието награждава хора, които по някакъв начин са повлияли на хода на световната история, или на историята на своята страна. И няма значение в каква посока - положителна или отрицателна.
Така за първият „човек на годината“ през 1927 г. е обявен американският пилот Чарлз Льобнър, защото той сам прелита над Атлантическия океан в своя самолет. След това носителите на отличието са предимно политици. Американският президент Франклин Делано Рузвелт три пъти става "човек на годината". Известният индийски владетел Махатма Ганди, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер, Чан Кайши, Дуайт Айзенхауер и много други.
Сред победителите в номинацията са и руски лидери. През 1957 г. Никита Хрушчов за приноса му в изследването на космоса. 1983 Юрий Андропов за това, че не успява да договори примирие с Рейгън. През 1987 г., 1989 г. Михаил Горбачов за разпадането на СССР и за края на Студената война. През 2007 г. Владимир Путин за това, че успява да повиши престижа на страната в света.
Сред победителите и номинираните в различни години има и персонален компютър, Осама бин Ладен и скандалната троица на Pussy Riot.
Но трябва да се отбележи и присъждането на тази престижна награда на ръководителя на страната на Съветите Йосиф Сталин, който два пъти получава титлата "Човек на годината". През 1939 г. за подписване на споразумение с Германия за ненападение и разделяне на Европа. Това споразумение влиза в историята под името Пакт Молотов-Рибентроп. И особено през 1942г. когато надиграва съперниците си във всички отношения. Това са германският генерал Ервин Ромел, британският архиепископ Уилям Темпъл, японският генерал Томоюки Ямашита и министър-председателят Хидеки Тоджо. Също Чърчил, Чан Кайши, Айзенхауер, Рузвелт и др. Но всички те бледнеят в сравнение със световния лидер от онази година.
И на 4 януари 1943 г. лицето на Сталин украсява Time. Предимството в полза на Сталин е фактът, че той успява да обърне хода на една неуспешна война в своя полза, като защитава Сталинград заедно с неговия героичен народ и не позволява на германците да отидат по-далеч. Тази година е много трудно за страната. Липса на храна, прекъсване на осветлението и отоплението и други фактори. Но след това настъпва обрат и хората вярват в победата. Както започват да вярват в нея и в чужбина.
"Великолепната воля на руския народ да се съпротивлява" е от ключово значение, но такова е и неуморното държавно управление и дипломация на Сталин, пишат от "Тайм". Докато хората му, недохранени и преработени, се сражават в битки, той разработва стратегии, подбира способни ръководители за армията и засилва морала на нацията, като обещава помощ от съюзниците, за която сам настоятелно се бори.
Много лидери изказват комплименти към съветския лидер. Самият Хитлер отдава дължимото на врага. Той казва, че е гений и политик от голям мащаб. Той е по-силен от Рузвелт и Чърчил. Чърчил пише, че Сталин проявява непоколебима воля. Взема страната с рало, а я оставя с атомно оръжие.