Карл Люис - Синът на вятъра

Името на Карл Люис е изписано със златни букви в историята на световния спорт. Във феноменална си кариера американския лекоатлет е спечелил 9 олимпийски титли и един сребърен медал, участва на 4 поредни издания на игрите. Още когато изгрява звездата му на олимпиадата Лос Анджелис '84 изравнява рекорда на своя сънародник Джеси Оуенс от 1936-а, като триумфира в 4 различни дисциплини – 100 метра, 200 метра, 4 по 100 м и скок на дължина. А на четири поредни олимпиади взима титли в една и съща дисциплина – скок на дължина. Става също осем пъти световен шампион. Наричат го Крал Карл, Синът на вятъра, Най-великият. Американецът е обявен за Спортист №1 на XX век от Международния олимпийски комитет, а Световната атлетика го избира за Атлет на века. Люис пристига у нас да открие цветна градина в Пазарджик заедно с Христо Стоичков, като символ на мира и обединението.

Ако не бях участвал на толкова дисциплини, сигурно нямаше да съм толкова добър във всяка от тях - казва легендарният Карл Люис - Но без съмнение дългият скок ми помогна да развия спринта си. Когато започнах да се занимавам с лека атлетика, никой не печелеше достатъчно, за да живее от нея. Аз реших да променя това, борех се за професионален статус. Ето защо исках да стана известен, за да ме слушат хората.

Роден е в Бирмингам, щата Алабама в семейство на спортисти. Баща му Бил е треньор по лека атлетика в университета, майка му Евелин е елитна състезателка в бягането с препятствия. Малчуганът расте хилаво дете и лекари препоръчват да се занимава със спорт. Започва с американски футбол, скокове във вода, лека атлетика. Но не постига видими резултати и често се оплаква, че връстниците са по-добри от него. А сестра му нерядко го побеждава, когато се надбягват в градината. 

През 1968-а малкият Карл гледа по телевизията и се възхищава на Боб Биймън, който на игрите в Мексико фиксира световен и олимпийски рекорд с впечатляващите 8,90 метра в скока на дължина. А след това заедно с приятели излиза навън, за да премери една лимузина и да си представи колко далеч е прелетял атлетът. Детето остава силно впечатлено.

И още 10-годишен започва тренировки при именития Джеси Оуенс, приятел на баща му, който е спечелил 4 златни олимпийски медал пред погледа на Хитлер на игрите Берлин '36.

„Не съм мислил, че ще стана успешен спортист – признава Люис. - Но понеже не бях достатъчно добър, колкото другите деца, това ме подтикваше да тренирам още и още. Оставах за по-дълго на пистата, имах огромно желание за победи и това не се промени с годините.“

Когато е 12 обаче при игра наранява коляното. А лекарите са категорични, че той не може да се занимава повече със спорт заради травма на сухожилието. Но малчуганът ги опровергава. Връща се година по-късно на пистата. И на 13 вече скача 5,51 м. Следва шеметен възход 6,07 м (14 г.) 6,93 м (15), 7,26 м (16) и 7,85 м (17). Треньорите забелязват таланта му и го канят в националния отбор. Дебютът му е на Панамериканските игри през 1979-а, когато е 18-годишен. Закъснява за състезанието с час, тъй като е получил погрешна програма за стартовете. След съвещание на съдиите все пак е допуснат до участие, въпреки недоволството на конкурентите. И от третия опит постига 8,13 м, което му носи първото място. Едновременно с това е най-бърз на 100 м - 10,67 сек.

Но това е само прелюдията. На първото световно първенство в Хелзинки през 1983-а  „избухва“ в  три дисциплини и става ?1 в скока на дължина (8,55),  на 100 м (10,07) и в щафетата 4 по 100 м. А със спечелените 4 олимпийски титли в Лос Анджелис година по-късно се превръща в национален герой. Тогава става шампион на 200 м (19,80 сек) и 100 м (9,99 сек), с лекота печели скока на дължина (8,71 м) и извежда щафета 4 по 100 м до златото с рекорд на игрите (37,83). Всичките си големи успехи Люис постига с треньора Том Толез, с когото са заедно от 1981-а. А  олимпийската титла в скока на дължина от Ел Ей е специална, посвещава я на първия си наставник Джеси Оуенс, починал през 1980-а.

„Винаги тръгвах мощно още в сериите и там исках да респектирам съперниците си”, разкрива за тактиката си легендата. 
Участието му на следващите игри в Сеул 88 влиза в историята заради допинг скандал. Люис се движи за 9,92 сек, но канадецът Бен Джонсън заковава  9,78 на 100 м. Няколко дни по-късно обаче Джонсън е хванат с допинг, титлата му е отнета и връчена служебно на Крал Карл.

С победа над легендата може да се похвали и най-добрият ни спринтьор през 90-те години. Николай Димитров-Таланта, който е най-бърз на 200 м на турнира в зала в Сан Себасиятиан.

За мнозина Карл Люис е най-великият в света атлет не само заради резултатите, но и заради изключителните му постиженията, направени на различни дисциплини, особено в скока на дължина. На световното през 1991-а в Токио той скача 8,91 м, с което подобрява и рекорда на Боб Бауман, но ветромерите показват по-силен вятър от позволеното в посока на скока и опитът не е зачетен.

„Ключът към успеха е постоянството – казва още Люис. - Винаги съм гледал на спорта като на възможност да се преборя както със себе си, така и със съперниците. Който се придържа към това, ще успее!“

Веган повече от 30 години

Феноменалният Карл Люис е веган от 1990-а досега. И признава, че именно веганската диета има значителен принос за неговите успехи. Храни се често, пие 1,5-2 литра прясно изцеден сок на ден, а вечерята му е поне 4 часа преди сън. Чувства се лек и в същото време силен и  изпълнен с енергия. Заради неговата популярност Азербайджан, например, издава пощенска марка с лика на шампиона през 1996-а. Хамилтън, пилотът във Формула 1, пък е кръстен на името на лекоатлета. А отборът на „Чикаго“ в НБА, и „Далас“ в НФЛ пускат в драфта почетен №208 на великия Карл Люис, въпреки че лекоатлетът никога не е играл професионално нито баскетбол, нито футбол.