Кой се страхува от АЕЦ „Козлодуй”?

Конкурентоспособността на ядрената енергетика по отношение на цената е несравнима

В световен мащаб се планират построяването на нови АЕЦ

„Дайте ми добра политика и аз ще ви дам добри финанси” – така е възкликнал френският икономист Ан Робер Жак Тюрго, перифразирайки прочутите думи на Архимед за опорната точка и могъщия лост. Жалко, че той не е българин. Нашенските лидери не са толкова далновидни. Те сякаш масово са имунизирани от мисъл и грижа за народа. За тях той е безпросветна маса, която лесно може да бъде залъгвана и манипулирана.

По времето на печално известния „Български преход”, родните ни водачи, независимо от своя „цвят”, вкупом се изложиха. Те просто извършиха предателство спрямо народа си и го лишиха от независимост – енергийна независимост. Последователно бяха закрити първи, втори, трети и четвърти блок на АЕЦ. Почти гузно, политиците ни уверяваха, че това не е в наш интерес, но се налага заради основния приоритет. А той е влизането ни в ЕС. Ще се страхува ли Европа от една силна и енергийно независима България?

Очевидно е, че ако България няма силна енергетика и собствено производство, тя ще се превърне просто в територия. А като такава, много лесно ще стане апетитна хапка за по-мощни и богати държави. Бързо ще бъде погълната, преглътната и асимилирана от чужди интереси. А народът – обезверен, и обеднял, ще изпада във летаргичен сън, забравяйки миналото си величие. Междувременно, управляващите ще упояват съзнанието му със сладкогласни химни за диверсификация и възобновяеми източници. Ще го заблуждават елегантно с приказки за чиста природа. Ще размахват ядреното плашило на Чернобил и Фукушима. Но ще пропускат най-важното – фактора ефективност.

Конкурентоспособността на ядрената енергетика по отношение на цената е несравнима: токът от АЕЦ е пъти по-евтин от този, получаван от въглища, газ, петрол. Сравнението е сразяващо – 1 кг уран дава 20000 пъти повече енергия от 1 кг въглища. В света работят повече от 500 ядрени реактора. Тогава? Защо да се страхуваме от нашата АЕЦ?

 Когато слушаме почти назидателните слова на политиците ни, че можем и без АЕЦ, ние неволно си спомняме мъдра поговорка: „Когато ученият каже „струва ми се”, това тежи повече от „уверявам те”, на невежата.” Именно учените са тези, които със своята независима преценка предупредиха хората за най-голямата опасност надвиснала над света ни – глобалното затопляне. Техните изследвания доказаха, че индустриалната революция е променила почти фатално климата. За 200 години откакто тя е факт, животът на човека е станал по-удобен и по-богат. Но за всичко това е платена висока цена – глобалното затопляне. Неговият ефект не може да бъде стопиран, но може да бъде забавен във времето. Затова по-логичният въпрос би бил: не е ли глобалното затопляне по-страшно от АЕЦ?

Засега спасението е в развитието на ядрената енергетика! Древна философска мисъл гласи: „От законите на природата не можем да се скрием никъде”. Защото Земята е и майка, и гроб на природата и човека. И вместо да пълним редиците на наивни (понякога компрометирани) „зелени” еколози, по-добре да се запишем в едно ново движение – „Еколози за ядрена енергетика”. 
Защото е достигната точка, от която няма връщане назад. Планетата ни, сякаш жив и пулсиращ организъм, не може повече да неутрализира вредните емисии от обикновените енергоизточници. Природата не познава застой в своето движение и ще накаже всяко бездействие за спасяването й. Затова оттук нататък приоритетите на човечеството ще бъдат: достъпна, евтина и чиста електроенергия и стриктно обгрижване на околната среда. В световен мащаб се планират построяването на нови АЕЦ. Освен това се обмисля удължаването на живота поне с 20 години на старите реактори. С тези мерки ще се осъществи реалистично алтернативно решение с което ще се отложи „предизвестената смърт” на планетата Земя. Всички тези стратегии могат да бъдат приложени и за нашата АЕЦ „Козлодуй”. Точно такава е и препоръката на експертите от ООН по промяна на световния климат – удължаване живота на работещите и построяване на нови, безопасни реактори, изключващи човешка грешка. Тогава кой се страхува от АЕЦ „Козлодуй”?

Една мисъл гласи: „Който не обича отечеството си не обича нищо.” Родният елит очевидно не обича страната си; няма как да обича и АЕЦ. Съглашателското му поведение при закриването на трети и четвърти блока доказа това. Но елитът не е народът. Роди се Гражданско движение за защита на АЕЦ. То обедини учени, интелектуалци, патриоти. Движението доказа, че българската гордост АЕЦ „Козлодуй”, е творение, отговарящо на всички международни стандарти за безопасност. Защити и достойнството на хората, работещи там – квалифицирани специалисти, всеотдайно отдадени на своята професия. Това движение обясни на обикновените българи огромните ползи от родния гигант, изчисти напластените страхове, натрупани в годините. Защото стратегията на бъдещето е в поддържането и построяването на АЕЦ. Защото природата се побеждава единствено когато и се съобразяваме, и й се подчиняваме.

Нашата АЕЦ е част от това глобално решение – решение осигуряващо максимални ползи и минимални вреди. А народът ни, мъдър както винаги е, ще съумее да издири и да издигне добри политици, тоест такива, които са отдадени в негова служба – безкористни, искрени, отговорни. И с тези политици никой няма да се страхува от  АЕЦ. Тогава ще остане ли някой да се страхува още от АЕЦ?

*Авторът е докторант по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“