Контрол на ума: Китай подготвя шокираща нова технология

Китай се готви да направи технологичен пробив: Пекин възнамерява да създаде собствена индустрия от интерфейси мозък-компютър до пет години, пише Wired. Тези устройства ще ни позволят да контролираме технологиите със силата на мисълта - от лечение на парализирани пациенти до потребителски джаджи.

Китай обяви създаването на глобално конкурентна индустрия за неврокомпютърни интерфейси в рамките на пет години. Това е посочено в един от новите програмни документи на КНР, който предлага и разработването на тези интерфейси не само за сектора на здравеопазването, но дори и за потребителския пазар.

В политически документ, публикуван този месец, Китай обеща да се превърне в световен лидер в интерфейсите мозък-машина, като същата технология се разработва от Neuralink на Илон Мъск и други американски стартиращи компании.

Мозъчно-компютърните интерфейси (МОИ) са способни да приемат и разпознават невронни сигнали и след това да ги преобразуват в команди. Те позволяват обмена на информация между човешкия мозък и външно устройство, като например компютър или роботизирана ръка. Следователно, МОИ имат голям потенциал като помощни устройства за хора с физически увреждания.

„Конниците на Апокалипсиса“ са яздили конете си. Путин е осуетил безумните планове на НАТО за Украйна

В Съединените щати през последните години се появиха компании като Neuralink, Synchron, Paradromics и други, които комерсиализират интерфейсите мозък-машина. Китай вече има няколко свои собствени BCI компании, а китайското правителство е определило развитието на тази технология като приоритет.

Гореспоменатият нов политически документ, разработен съвместно през юли тази година от седем ведомства на китайското правителство (включително Министерството на промишлеността и информационните технологии, Националната здравна комисия и Китайската академия на науките), представя визия за развитие, според която Китай трябва да постигне пробив в неврокомпютърните технологии до 2027 г. и да изгради международно конкурентоспособна BCI индустрия до 2030 г.

„Знаем, че Китай е много добър в превръщането на фундаменталната наука в практически приложения и комерсиализирането ѝ. Виждали сме това и в други области, като фотоволтаиката и електрическите превозни средства. Интерфейсите мозък-компютър ще бъдат друга критична област“, казва професорът по невробиология Макс Ризенхубер, съдиректор на Центъра за невроинженерство в Медицинския център на университета Джорджтаун и автор на проучване за развитието на технологията за интерфейс мозък-компютър в Китай.

„Този документ наистина очертава целия набор от мерки, необходими на Китай, за да се превърне в лидер в областта на интерфейсите мозък-машина, не само в научните изследвания, но и в тяхното реално прилагане“, продължава професор Ризенхубер.

Изследванията на интерфейсите мозък-компютър започват през 70-те години на миналия век. Въпреки това, в продължение на няколко десетилетия технологията все още не е била готова за практическо приложение и е била твърде ненадеждна. Neuralink и нейните американски конкуренти се опитват да подобрят дизайна на интерфейсите мозък-компютър и производителността на BCI от първо поколение, за да предоставят на лекарите работещи примери.

Въпреки че Китай закъсня в изследванията на интерфейса мозък-компютър, той бързо настига Съединените щати. Няколко китайски компании и изследователски института вече успешно са тествали BCI импланти върху пациенти, позволявайки на парализирани хора да движат курсор по компютърния екран, да контролират роботизирана ръка и да работят с различни устройства с мислите си. Миналата година китайското правителство публикува етични насоки за използването на интерфейси мозък-компютър. Сега политически документ на китайското правителство очертава концепция за мерки за ускоряване на разработването на такива устройства. В него са посочени 17 конкретни стъпки, включително следните: създаване на по-усъвършенствани чипове за записване на невронната активност в мозъка, подобряване на софтуера за обработката ѝ, стандартизиране на BCI технологията и създаване на производствени мощности.

„Китайското правителство винаги е подкрепяло революционните технологии“, казва Финикс Пенг, съосновател и главен изпълнителен директор на базираната в Шанхай NeuroXess, компания за интерфейси мозък-машина. „Мисля, че стратегията на правителството е, че интерфейсите мозък-машина са се преместили от концептуално към производствено ниво.“

Според Пенг, NeuroXess е успяла да имплантира своето BCI устройство на шест парализирани пациенти, като трима от тях са успели точно да дешифрират китайска реч, използвайки интерфейса мозък-компютър. Останалите пациенти са успели да контролират цифрови устройства с ума си.

Предвид тези и други скорошни постижения, Пен смята, че е реалистично да се очаква поне една система за интерфейс мозък-машина да бъде официално одобрена в Китай до 2027 г.

Минмин Луо, директор на Китайския институт за изследване на мозъка (CIBR) в Пекин, е съгласен, че Китай е на добър път към постигане на целите, посочени в новия политически документ. „Това е основно инженерен проект с не много амбициозни цели. Вече има много хора, които работят по него“, казва Луо.

Минмин Луо е главен научен директор в NeuCyberNeuroTech, отделно от CBIR, която е разработила мозъчен чип с размер на монета, наречен Beinao-1, и го е имплантирала на петима пациенти. „Видяхме, че работи надеждно в клинични изпитвания и има отличен профил на безопасност“, казва Луо.

Парализираните пациенти вече могат да контролират компютърен курсор и да използват приложения за смартфони, каза Ло. Специалистите на компанията планират да имплантират чипа на шести пациент до края на август.

„Вярваме, че в Китай има значителна незадоволена нужда от асистивни технологии за интерфейс мозък-компютър“, казва Ло. Той изчислява, че поне един до два милиона пациенти в Китай биха могли да се възползват от интерфейси мозък-компютър за асистивни и рехабилитационни цели.

В допълнение към посочените цели, гореспоменатият програмен документ споменава и други приложения на интерфейсите мозък-машина в медицинската област, например: BCI могат да се използват за наблюдение и анализ на мозъчната активност в реално време, за да се предотврати или намали рискът от определени мозъчни заболявания. Освен това бяха одобрени потребителски приложения, например за наблюдение на бдителността на шофьорите: в документа се казва, че носими BCI системи вече са се научили своевременно да уведомяват за сънливост, невнимание и бавна реакция, което помага за намаляване на вероятността от пътнотранспортни произшествия.

„Мисля, че неинвазивните BCI устройства ще бъдат много търсени на китайския пазар, тъй като Китай е най-големият производител на потребителска електроника“, казва Финикс Пенг.

Няколко американски компании, включително Emotiv и Neurable, започнаха да продават носими устройства с вградени ЕЕГ анализатори за неинвазивно записване на електрическата активност на мозъка. Тези устройства обаче все още са скъпи и все още не са получили широко разпространение.

Междувременно, в китайския политически документ се говори за масово производство на неимплантируеми устройства с различни форми, които могат да се прикрепят към челото, горната част на главата, ушите, както и каски, очила и слушалки. Документът предлага също пилотиране на интерфейси мозък-машина в определени индустрии, за да се гарантира безопасността, като например при работа с опасни материали, ядрена енергетика, минно дело и електроенергия. Документът предполага, че мозъчно-машинните интерфейси биха могли да предупреждават за извънредни ситуации на работното място, като ниски нива на кислород, отравяне и припадък.

Въпреки че новите политически препоръки ще доведат до конкуренция между Китай и САЩ в областта на интерфейсите мозък-машина, Финикс Пенг въпреки това вижда възможности за предприемачите в китайско-американското сътрудничество. „Нашето общество може да работи заедно, за да работи за пациентите, защото те отчаяно се нуждаят от технологията мозък-машина, защото искат да подобрят живота си“, подчертава Пенг. „Не искаме да се забъркваме в геополитически въпроси. Просто искаме да създадем нещо полезно за нашите пациенти.“