Края на протестната култура?

Като бях по-млад и се връщах в София често ей така, когато си говорих са приятели някой питаше “ще ходиш ли на протеста?”. Много рядко се налагаше някой да поясни за какво е протеста, а ако не отидеш беше “за съжаление не мога”. Днес ако някой те пита дали ще ходиш на протеста вероятно ще го изгледаш с кисел поглед, все едно ти е цопнал люто чили в шоколадовата торта. По-скоро никой няма да знае какъв протест е, повечето хора ще искат да сменят темата, а някой може да се изкаже “мани ги тия безмислени/измислени протести”. Със сигурност в компанията ще се отличава този, дето се занимава с протести и ще се знае като този, който досажда с политика. 

Може би всичко това е анекдотно и важи само за мен. Може би просто вече не съм толкова млад. Гледайки обаче рехавите, инертни протести последните месеци, по-скоро протестната култура се изчерпа. През последните месеци се случват събития, които преди години щяха да съберат хиляди по площадите. Още повече, политиката щеше да се движи от тези събития, дори като стотици хиляди извън столицата се дразнят, че всичко се решава на жълтите павета.

Обикновено обяснението на тези събития е да се обвини народа. Водещите протестите просто приемат, че тяхната кауза е правилна за всички и не могат да приемат, че има друга причина за провал. 

Как, обаче, да има интерес към протестирането след като масово не постига абсолютно нищо? Вече години наред се излиза из София, протестира се, правят се пламенни речи и призиви по социалните мрежи и надали някой може да посочи протест, който е довел до резултат. Е, освен тези на синдикатите. Техните успяват, защото за държавата е опасно ако ги игнорира и стачката продължи.

Политическите протести не крият никаква опасност за държавата. Те отдавна са станали партийни и са се изолирали в балоните си, като няма никакъв шанс да разширят подкрепата към каузите. Така всеки протест е само временно неудобство без риск да разклати властта.

Докато това се повтаря и не се вижда резултат, хората свикват и ефектът се губи още повече. Вече протестът не е събитие, а просто нещо, което се случва в ежедневието.

Разбира се, всичко това не значи, че не трябва да се протестира. Свободата на събранията и сдружаването са в основата на всяка ефективна демокрация. Все пак, докато протестите са неефективни, партийни и изолирани, ще продължат да губят смисъл.