Към критиката на решението на КС

Категорично отхвърлям политическите атаки срещу КС и спекулациите с неговото решение

Липсата на бюлетините пет месеца по-късно не може да инвалидизира законно подаден и законно отчетен вот 

Решението на Конституционния съд (КС) по жалбите за незаконосъобразност на последните парламентарни избори предизвика буря от реакции. Това е естествено заради мащаба на самото дело и на неговите последици за конституционната политика и текущото управление на държавата.

През годините КС е имал не едно и две тежки дела по възлови въпроси, с които се е справял повече или по-малко успешно. Това никога не е било пречка да бъде подлаган на злостни ругателски кампании от заинтересовани политически среди и част от правната общественост, като например, след решенията за т.нар. Истанбулска конвенция, за референдума срещу еврото или по нескопосаните конституционни промени. Публичен факт е, че винаги съм заемал активна позиция в обществената и научна дискусия, с която съм се противопоставял на такива атаки. Затова и сега категорично отхвърлям политическите атаки срещу КС и спекулациите с неговото решение, които варират според частичните партийни и ведомствени интереси, между две еднакво недостоверни хиперболизации – от „преврат“ до „изборите са напълно опорочени“.

От конституционноправно гледище, наред с множеството прецизни констатации и изводи, това решение дава и сериозни поводи за критика. В него има и достатъчно основания за засегнатите граждани, които са упражнили своето активно или пасивно избирателно право, да се обърнат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Припомням факта, че България вече беше осъдена във връзка с друго подобно решение на КС от 2010 г., с което бяха извадени от изчисляването на крайния изборен резултат гласовете от 23 избирателни секции в Република Турция – делото „Риза и други срещу България“ (№ 48555/10 и 48377/10). За целите на тази кратка статия ще скицирам телеграфно само две от няколкото съществени конституционноправни възражения.

Първото е по процесуалните аспекти – КС приложи недопустимо нисък стандарт за прозрачност при проверката на изборните резултати. Броенето в избирателните секции след края на изборния ден по правило се осъществява при широка прозрачност - с участието и присъствието на членове на секционни комисии, излъчени от различни политически сили, на упълномощени представители на политически партии и коалиции, на наблюдатели от неправителствени организации и застъпници на кандидати. Има и видеонаблюдение. Повторното преброяване на бюлетините от КС, възложено на вещи лица, следваше да прилага ако не същия, то поне сходен стандарт за прозрачност. Нямаше никакви правни или организационно-технически пречки да се постави видеонаблюдение и да присъстват най-малкото регистрирани наблюдатели от изборите и представители на парламентарните партии и коалиции.

Ако при други обстоятелства такава прозрачност може и да не е необходима, то в настоящия обществено-политически контекст беше абсолютно задължителна. Това е така, защото доверието в институциите, в т.ч. в КС, както и в самия изборен процес, е прекалено ниско, а политическата конфигурация, зададена от вота, е твърде партикуларизирана и остро конфликтна. Този контекст обуславя необходимостта от засилени мерки и допълнителни усилия за изграждането на доверие към проверката на изборните резултати. КС обаче не осигури дори минимална прозрачност. Оправданията, че това не го пишело в правилника на КС, са несъстоятелни - ако са се налагали промени, конституционните съдии са могли да ги приемат, защото това зависи от тях.

Второто възражение е по т.нар. „нулиране“. КС обяви за недействителни гласове от няколко секции, за които бюлетините не са му предоставени изцяло или отчасти. Това се прави без да е установена незаконосъобраност на секционните протоколи, които са подписани без възражения от надлежните длъжностни лица; без да е установена нередовност на избирателните списъци и въпреки данните от видеонаблюдението, които са индиция за гласуване в тези секции. Липсата на бюлетините пет месеца по-късно не може да инвалидизира законно подаден и законно отчетен вот от избирателите в изборния ден. Това е опасен прецедент, който отваря вратите за бъдещи злоупотреби. Липсата на бюлетините при последваща проверка е резултат от нарушение на администрацията, което не може автоматично да обезсили правния ефект на упражнените от гражданите конституционни права. Освен това, къде остава презумпцията за законност на актовете на администрацията? Как без да се установи незаконосъобразност на протоколите и другите изборни книжа, само заради последваща липса на бюлетините, които към момента на съставянето на протоколите са били налични, се прави извод, че тези гласове са недействителни и се уврежда активното и пасивното избирателно право на гражданите? Откога последващата липса на едно доказателство, необходимо за установяване или отхвърляне на хипотетично нарушение, се приема за безспорно потвърждение, че такова хипотетично нарушение е извършено? Защото определянето на един глас за недействителен означава точно това – глас, подаден в нарушение на закона. Този въпрос тук се поставя с особена острота, тъй като последицата от „нулирането“ е лишаване на гражданите от правния ефект на упражнените от тях конституционни права – участие във формирането на законодателната власт и в определянето на съотношението на политическите сили. Да не говорим, че КС не сезира прокуратурата веднага след като констатира липсата.

Неправилно е твърдението, че имало прецедент КС да „нулира“ и това било цитираното тук решение на КС от 2010 г. за секциите в Турция. Разликата е съществена – тогава е имало пороци в самите протоколи и избирателни списъци, които дават основание да се смята, че не се е състояло реално гласуване в процесните секции. Сега няма установена незаконосъобразност на протоколите и има достатъчно данни и доказателства за реално упражнен и действителен вот.

Нека обаче разгледаме решението на Съда в Страсбург, с което България беше осъдена точно заради „нулирането“ от 2010 г., в онези части, които са относими към настоящия случай. В него, например, с основание се изтъква, че: „Без да се опита да установи дали изборните протоколи от тези четири избирателни секции са били действително попълнени, подписани и предадени в тяхната цялост....., КС се е задоволил с установяването на тяхната липса, пълна или частична, в архивите на компетентните държавни органи, което незабавно е довело до анулирането на резултатите в тези четири избирателни секции. По този начин висшата конституционна юрисдикция е обосновала тази част от своето решение с фактическа констатация, която сама по себе си не доказва, че изборният процес в тези четири секции е бил опорочен от каквато и да било нередност (пар. 171)“.

В настоящия случай фактическата констатация, че при последващата проверка на КС липсват бюлетини, е обосновала извод за инвалидизиране на гласове, без въобще да е доказана незаконосъбразност на подаването и отчитането им. Съдът в Страсбург изтъква също, че активното избирателно право, освен всичко друго, включва и "възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставянето на законодателното тяло при спазване на изборното законодателство". Допускането на противното - казват магистратите - би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборният процес и, в крайна сметка, самата демократична система. Така, Съдът в Страсбург осъжда България, защото през 2010 г. българският КС, отказвайки да зачете съответните гласове, е осъществил недопустима намеса в активното избирателно право на гласувалите. За съжаление, същото може да се каже и за настоящето решение на КС в частта за "нулирането".