Къщата на Сара Уинчестър – капан за призраци

Сто и шейсет стаи, 2000 врати и десетки стълбища трябвало да заблудят душите на убитите от пушките на мъжа й

Загадъчната къща на Уинчестър, построена още през по-миналия век, е обраснала в много легенди и предания. Неговата собственичка Сара Уинчестър е вдовица на оръжейния магнат, произвел пушките, за които се казва, че са завладели Америка – те са използвани и срещу коренното население на Америка, и в гражданската война.

Тази ексцентрична жена, която мнозина смятат за луда, нарочно превръща дома си в убежище за духовете на умрели хора, но го прави така, че призраците да не могат да я намерят и да си отмъстят за злото, причинено от мъжа й Уилям и неговия баща Оливър – изобретателят на прословутите многозарядни пушки „Уинчестър“.

Историята на Сара и нейната къща е разказана и във филма на ужасите „Уинчестър: Домът, който призраците построиха“ (2018). Там главната роля – на вдовицата, преследвана от призраци - се изпълнява от Хелън Мирън.

Строителството на къщата е забулено в тайна още от началото му през 1884 г. То продължава цели 38 години, 24 часа в денонощието. Резултатът е истински лабиринт от 160 стаи с хиляди прозорци и 2000 врати, които често се „отварят“ в... стена или във въздуха над улицата, с десетки стълбища, които не стигат до никъде, подвижни огледала и объркани коридори. Нищо чудно, че Холивуд решава да екранизира живота на жената, неразривно свързана с това чудо на архитектурата. При това – измислено от самата нея, без помощта на главен проектант.

Сара Уинчестър е родена през 1840 г. в Ню-Хейвън, щата Кънектикът, в заможно семейство. Баща й Леонард започва да й търси подходящ съпруг, щом тя става на възраст за женене. Такъв намира в лицето на Уилям Уинчестър, собственик на Winchester Repeating Arms Company. През 1862 г. двамата създават семейство и четири години по-късно им се ражда дъщеря. Тя живее само месец и умира от неизвестна болест. Уилям заболява от туберкулоза и също си отива скоропостижно. Жена му получава наследство от 520 хиляди долара, което е огромна сума за онези времена.

Мисис Уинчестър не е алчна жена, парите слабо я интересуват. Тя потъва в скръбта си и постоянно си задава въпроса защо съдбата я е наказала така. Сара решава да се допита до медиум. На спиритичния сеанс духът на Уилям й съобщава, че цялото зло, стоварило се на рода му, идва от проклятието на всички убити с пушката, създадена от баща му.

Медиумът казва на вдовицата, че ще може да живее спокойно едва след като построи особена къща, в която призраците на загиналите няма да могат да й навредят. Според наставленията на Уилям строежът трябва да е в западните земи на САЩ – там, където има най-много убити. Особено важно е той да не прекъсва нито за миг, иначе Сара ще умре. Психичното състояние на жената е толкова разклатено след смъртта на дъщеря й и мъжа й, че тя вярва на всичко.

През 1868 г. Сара пристига в Калифорния и купува къща с 8 стаи. Веднага започва да я реставрира и пристроява, в резултат на което тя става 20 пъти по-голяма – със 160 стаи! Заприличва на истински лабиринт. Целта е злите духове да бъдат заблудени. Жената спи всяка нощ в различна стая, за да не бъде намерена от „мъчителите“ си.

Крайният резултат е 40 спални, 13 бани, 6 кухни, две огромни бални зали, няколко десетки стълбища, някои от които нарочно завършват в тавана, две подземия. Освен тези „архитектурни“ решения в къщата има шкафове с размерите на стая, помещения вътре в помещенията, балкони, гледащи не към улицата, а навътре. Сара много обича числото 13, затова почти всички стълбища имат по 13 стъпала, а стаите – по 13 прозореца.

Мисис Уинчестър всеки ден общува с духовете на умрелите си дъщеря и мъж, за да получи указания за по-нататъшното строителство, което ръководи лично. За тази цел е обзаведена специална стая, в която има само един вход, но три изхода.

В един момент сградата става на седем етажа. За ремонта отиват всички средства на вдовицата. Неспирното строителство и липсата на план водят до това, че за да се придвижват в огромната къща, слугите и майсторите трябва да имат карта. Веднъж самата Сара става заложничка на строителния си гений. При земетресение през 1906 г. в стаята, в която се намира, я затрупват дъски от тавана. На работниците е нужен цял ден, за да я открият. От трусовете се сриват най-горните три етажа, но Сара не ги възстановява – тя решава, че злите духове са й гневни.

Мисис Уинчестър умира на 82 години и е погребана до семейството си. Наследява я нейна племенница и пет месеца след смъртта й започват да идват първите туристи. Посетители на музея твърдят, че той е обитаван от духове. Това се усещало с прекрачването на прага му – веднага започвала да ги боли глава.

И досега никой не може да каже защо вдовицата е построила тази къща. Според някои жената не е добре с главата. За други е заради увлечението й по окултизма и вярата в отвъдния живот. По-прозаичната теория е, че след смъртта на мъжа си просто е искала да се занимава с нещо, за да не мисли за любимия. Има и версия, че под предлога за ремонт мисис Уинчестър се е занимавала с благотворителност. Тя е плащала на служителите си три пъти повече, отколкото другите работодатели.