Любомир Дацов, финансист, пред „Труд news“: Липсата на реформи и идея какво ще се прави е голям проблем

Предстои в парламента окончателно да бъде гласуван бюджетът за 2023 г. С въпроси можеше ли бюджетът да бъде по-добър, как приемането му ще се отрази на инфлацията, какъв ще бъде ефектът върху бизнес средата от приемането на предложените промени в данъчните закони се обърнахме към финансиста и член на Фискалния съвет към парламента Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, предстои гласуването на бюджет за 2023 г. в парламента. Смятате ли, че това е добър бюджет, след като е разработен с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт?
- Дефицитът от 3% от брутния вътрешен продукт е политическа цел. Чисто експертно дефицит не трябваше да има и доби бюджетът за 2023 г. трябваше да бъде с малък излишък. Случващото се в момента е цената на всичко от последните няколко години. Това, което казват политиците, е следствие на техните действия. Не мисля, че този бюджет е много по-различен от това, което представи служебното правителство. Всъщност това е същият бюджет, но от мерките, които предложи служебното правителство като възможни решения, са избрани определени и са предложени. Може би само странностите в бюджета са различни от онова, което беше предложено от служебното правителство.

- Какви са тези странности в бюджета?
- Например предложените мерки за повишаване на събираемостта. Затова казвам в кавички странности, защото когато погледнем тази голяма палитра от мерки, които са насочени към повишаване на събираемостта, те по-скоро са наказателни мерки за голяма част от бизнеса, защото ефектът от тях не е толкова голям, но в същото време това въздейства върху бизнес средата и води до увеличение на разходите на малките и средни фирми в страната. Става въпрос за въвеждането на допълнителните административни тежести за рапортуване, за отчитане, неща, които не винаги са домислени, а някои са абсолютно безсмислени. Аз определено не подкрепям мерки, не само в бюджетната сфера, а и във всички сфери на нашия живот, които са направени просто, за да си виновен. Когато за всяко нещо непрекъснато има задължения, ограничения, изключения (така наречените забранителни знаци в средата на полето), винаги в живота си няма как да не нарушиш нещо. И в един момент, когато си във властта, законите не важат за теб. Но обикновеният гражданин може да бъде санкциониран във всеки един момент, когато надигне глава или си помисли нещо различно. Затова винаги съм подкрепял максимално прозрачните условия, равни за всички, не утежняващи нито живота на хората, нито бизнеса. Винаги съм вярвал в това и животът го е доказал, че работи. 

- Имате предвид предложението изплащането на заплатите във фирми с над 50 души персонал да става само по банков път и фирмите всеки месец да докладват за касовите наличности?
- Не само това. Изплащането на заплатите е най-малкото. Става въпрос и за начина за регистрация, отчитане на стоките, всичките мерки, които бяха предложени с цел повишаване на събираемостта. По принцип, човек трудно може да има нещо против мерки, насочени към повишаване на събираемостта. Но в такива случай винаги трябва да се гледа съотношението ползи/ефекти. Ползата за бюджета е относително минимална, докато ефектите, изискващи, натоварващи хората и бизнеса, ще бъдат доста по-големи. Определено това утежнява бизнес средата. Нека напомним, че това е един от основните проблеми в България, която заедно с Чехия е на първо място по лоша бизнес среда и неданъчна тежест върху малкия и средния бизнес. Всички допълнителни разходи, които произтичат от различни такси, задължения за отчитане, всякакви задължения за рапортуване, за носене на справки, като ги превърнеш в човекочасове в България и Чехия са почти двойно по-голяма тежест върху бизнеса отколкото е средното ниво за Европа. В случая вместо министърът на икономиката да стартира много ясна програма за намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата, чрез бюджета правят точно обратното. Това е реалността.

- Предложените промени за повишаване на събираемостта ще попречат ли на притока на чужди инвестиции?
- Въпросът не е за притока на чужди инвестиции. Нарушава се общата бизнес среда. Чуждите инвестиции трябва да бъдат третирани като българските инвестиции. Едни от най-старите проблеми, който постоянно присъства, е бизнес средата в България. Продължава да има проблеми с нея и в случая това е пример за влошаване бизнес средата, а не за подобряване. Предлаганите промени по-скоро са проблем на малките и средните фирми, а не толкова на големите. Големите имат необходимия капацитет, тези допълнителни разходи за тях спрямо оборота са относително ниски. Промените са насочени срещу малкия и средния бизнес, които и без това си имат достатъчно проблеми.

- Бюджетът е разработен с 3% дефицит при положение, че бъдат взети 100% от печалбата на държавните предприятия. Смятате ли, че това е правилен подход?
- Да, ако това е мярка, която е абсолютно еднократна. В края на краищата, не можеш да избягаш от текущото състояние на бюджета, от това че действията на същите тези хора, които в момента слагат тази мярка на масата, са довели до необходимостта от това. Преди две години не мислехме какво правим, а сега казваме олеле, има проблеми, ще трябва да изземем всички пари от държавните предприятия. Да оставим настрана, че това е мярка, която води много проблеми. Миналата година също бяха обрани парите, сега пак ще бъдат обрани, за следващата година пак се планира да бъдат обрани. Три поредни години да не оставиш на никой никакви пари да ги инвестира едва ли е разумно. Не знам кой какво очаква от държавния енергиен сектор, защото за сектора предизвикателствата са доста големи. Да оставим, че там има такива дребни в кавички проблеми, като изплащане на облигации. Тоест в един момент можеш да поставиш под проблем и стабилността на самото предприятие, неговия кредитен рейтинг. Проблемите на масата пак са повече от нещата, които се решават. Ако без тези пари не може, е възможно като еднократна мярка някак си да се преглътне. Но това поставя проблеми за следващата година. Има много въпросителни. За следващата година прогнозите са бюджетът да е отново на три процента дефицит. Тази година сме на три процента. А за да борим инфлацията първо трябва да има съществен отрицателен фискален импулс, който трябва да е поне един-два процента от брутния вътрешен продукт. Независимо кой какви теории развива за произхода на инфлацията и откъде е тя. Следващата година, след като намаляваш инвестициите през тази година, ще трябва да осигуриш фискално пространство за тях. А към момента ние не знаем какви структурни реформи ще се правят. За 2025 г., третата година от средносрочната бюджетна прогноза, е предвидено да бъдат нарушени Маастрихските критерии и Пакта за стабилност и растеж, тъй като е предвиден дефицит от 3,6% от БВП. Не знам защо на никой това не му прави впечатление. Тоест липсата на структурни реформи и идея какво точно ще се прави явно е голям проблем. Защото тези еднократни мерки тогава няма как да действат. Трябва да кажем какво мислим да правим през следващите няколко години. Най-малко управленският хоризонт е четири годишен. Чисто професионално мога да кажа, че трябва да имаме бюджетното салдо в границите от превишение от 0,5% от БВП до дефицит от 0,5% от БВП. Трябва да бъдем някъде в този коридор, за да бъдат нещата балансирани. Всичко друго ще бъде извън балансираността на бюджета и означава, че в него има проблем и дисбаланси. Тоест не са намерени структурните балансирани решения.

- В проекта на бюджет е заложена средногодишна инфлация от 8,7%. При такава инфлация имаме ли шанс да въведем еврото от 2025 г.?
- При такава инфлация няма да изпълним критериите за влизане еврозоната. Но мисля, че все още си запазваме шанса, защото инфлацията може да спадне малко повече. Но едно е да разчиташ инфлацията да спадне от само себе си, друго е да управляваш този процес. Всички международни организации, включително и ние като Фискален съвет, макар че в момента не говоря от името на Фискалния съвет, сме казвали, че е необходим отрицателен фискален импулс. Миналата година бюджетът завърши на 2,9% дефицит. Тази година е планирано да завърши на 3% дефицит. Тоест ние имаме положителен фискален импулс, бюджетът подкрепя инфлацията, а не спомага за нейното намаляване. Много ясно изчисленията показват, че на начислена база дефицитът не трябваше да бъде повече от процент и половина, за да има ефект и да видим принос на бюджета за намаляване на инфлацията. Така че, ако нещо не се получи с размера на инфлацията, е ясно, че това е следствие на невземането на политически решения, свързани с бюджета и намаляването на дефицита. А иначе всеки може да говори как подкрепя влизането в еврозоната, как това е супер важно. Това е като в българските приказки – не ме гледай какво върша, а какво ти говоря. Според мен, това беше въпрос на стратегия и ние изпуснахме момента да направим отрицателен фискален импулс, например вдигайки временно за шест месеца ДДС на 22%, така че да се удари потреблението. Да, това не е много популярна мярка, но тя щеше да свали инфлацията. Предложените в момента мерки в приходната част на бюджета са еднократни. Те не водят до съществена промяна. Проблемите за тази година автоматично се пренасят и стават проблеми за следващата.

- Според Вас трябваше ли да има повече реформи в бюджета за 2023 г.?
- Трябваше да има поне заявки за реформи. Ясно, че е трудно, разбираемо е, че има ново правителство, което води преговори. Но при воденето на преговори и обсъждането преди да бъде съставено правителство най-важното е да бъдат определени основните стълбове на управленската програма. Бюджетът е направен по инерцията на това, което внесе служебното правителство. Имаше сериозни заявки на политическите партии, които управляват в момента, а реформи не виждаме.

- Какъв ще бъде ефектът от по-високите разходи за пенсии върху бюджетите за следващите  години. Смятате ли, че ще се наложи вдигане на осигурителни вноски?
- Този флирт с пенсиите беше меко казано глупав и не си заслужаваше политическите резултати, защото в момента заради експанзията на пенсиите в бюджета и това, че разходите за пенсии структурно толкова нараснаха спрямо другите компоненти, виждаме как в бюджета няма пари за нищо друго. А дали това ще доведе до увеличение на осигурителната вноска – тя никак не е малка спрямо останалите европейски държави. България е с ниски данък върху печалбата и данък върху общия доход. Но останалите данъци в България изобщо не са ниски. Те са около средното ниво за Европа, в някои случаи и малко отгоре. Възможността за увеличение на вноските е силно ограничена поради простата причина, че трябва да вдигнеш вноските на 40-50 процента от доходите на хората, за да запълниш дупката в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако някой смята, че това е нормално.

- Между първо и второ четене на проекта на бюджет в парламента има предложения за вдигане на заплати в администрацията? Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Това е същото, като с пенсиите. Правиш се на хитър, за да флиртуваш с определени групи. Ако погледнете през последните две-три години, при заплатите в администрацията има неравномерно увеличение. За едни има повишение с 200 процента, и това е действителен случай, а едновременно с това на някои изобщо не са вдигани заплатите. Има любимци, хора с достъп до власт, които са си извоювали вдигане на заплатите. Средното увеличение на заплатите в администрацията всеки може да го изчисли и ще се види, че бюджетните заплати изобщо не са изоставали от инфлацията, дори е имало време, когато са били изпреварващо увеличавани. Говоря за периода от 2019 г. насам. Но поради субективно отношение на самия Министерски съвет при приемането на бюджетите, заплатите не са се променяли равномерно. Винаги, когато третираш нещо по различен начин, си докарваш рано или късно проблеми. В момента опитът за увеличаване на заплатите в отделни сектори е политическо решение и флиртуване с тях. Част от проблемите са свързани и с тенденцията в последните години да се вкарат автоматични схеми за увеличаване на доходите на база формули. Всеки, който се занимава с бюджет, ще каже, че това е едно от най-вредните неща. Това са например 2% от БВП за военни разходи (с претенциите на другите сектори за фиксиране на разходите им към БВП), фиксирането на минималната заплата към средната, заплатите на учителите да са 125% от средната заплата и т.н.. Когато си фиксирал едно нещо към една средна стойност, тя влиза в самото изчисление, което води до постоянно увеличение. В условията на инфлационна среда с инфлационен потенциал, това действа проинфлационно и създава проблеми. Защото, ако на едните дадеш 125%, колко трябва да дадеш на другите? Но това са относително дребни проблеми, макар и показващи тенденции. По-големите предизвикателства ще дойдат със необходимостта да се правят реформи в отделните сектори, а това ще изисква много по големи усилия и едновременно намиране на баланс за бюджетното салдо. Да не забравяме, че дерогацията на фискалните правила изтича в края на 2023 г. и от 2024 г. си важат в пълен размер. Факт е също така, че ако имахме програмно бюджетиране, тогава резултатите и ефектите би трябвало да са определящи за размера на средствата, и нямаше да има сегашния разговор за едни милиони, за които не знаеш за какво се дават!

Нашият гост

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.