Между гредата и треската: жертвите, съдът и партийните клакьори

Сияна вече не е само поредното дете, останало завинаги такова, а вече е кауза, за която десетки хиляди знаят и подкрепят

Стотици са случаите при които убийците на пътя се измъкват включително и с условни присъди

На фона на поредната трагична новина за загинало семейство - мъж, жена и едното им дете на 14 години, а второто - на 7, е в много тежко със състояние и с опасност за живота, пометени в автомобила си от шофьор на камион, каузата на организацията „Ангели на пътя“, в частност на бащата на също убитата от шофьор на тежкотоварен автомобил Сияна, а именно Николай Попов, изглежда все по - важна.

Сдружението събира близки на пометени по пътищата, на пешеходните пътеки, по тротоарите - все ненавреме прекършени животи на млади хора, често деца. Техните роднини се опитват - със свои сили и без финансова подкрепа и без помощ от държавата, да не допуснат други да ги застигне ужаса, който те са преживели. Настояват за редица законови промени, за адекватни наказания на хилядите пияни, дрогирани, шофиращи с превишена скорост или без свидетелство за правоуправление на МПС, които често са и рецидивисти, настояват и за справедливи отсъждания от съда, за отговори защо съдиите често са милостиви към престъпниците и цинично жестоки към всички потърпевши.

Името на Николай Попов щеше да стане част от поредния незнаен родител на убито дете, ако той не беше решил да опита да промени нещо, да настоява системата да заработи, да заговори открито за корупцията, да огласява всяко действие на властите, по-скоро бездействието им. Сияна вече не е само поредното дете, останало завинаги такова, а вече е кауза, за която десетки хиляди знаят и подкрепят. Бащата вече дари и различни суми, получени като обезщетение от застрахователя на шофьора, убил детето му. И обещава, че ще продължава да помага както може.

Инициира и петиция под надслов „Стоп на корупцията в съда. Оставка на Галина Захарова - председател на ВКС“, която за броени часове хиляди подписи. Видно по името на документа, той, както и останалите родители на убити на пътя, насочват основното си недоволство към съдиите, в частност към административния ръководител на най-висшия наказателен съд в България - ВКС. Сред посочените от него примери за скандално леки решения, са шестте години в затворническо общежитие (!) на убилия двама младежи на пешеходна пътека, както и оправдателната на двамата полицаи, които взеха подкуп, за ескортират дрогиран водач, който впоследствие уби човек на Околовръстния път в София.

Това обаче са само два от някои от по-скандалните отсъждания на съда. Стотици са подобните, при които убийците на пътя се измъкват включително и с условни присъди, а сред мотивите на съдиите можем да прочетем и основания от типа на „помагал в кухнята на затвора“, „понесъл тежко случилото се“, „преживял не по-малък шок от близките на жертвата“, „животът му е белязан“, „заслужава втори шанс“ и подобни откровени цинизми, представляващи съзнателна и открита гавра с всички потърпевши.

Още в началото, когато г-н Попов реши - според силите си и както той степенува проблемите, да се бори, получи критики от различни места. Нека да уточним, че е изпълнителен шеф на „Пазари Юг“, а според враговете му (вече има и такива) - това означавало, че е висш функционер на ГЕРБ. Разбира се, свързан е с тях, поне доколкото няма как на тази позиция да застане някой, чиято кандидатура не е предложена от някоя партия. Има и негови снимки от различни прояви на партията. Но ако не бъркам, все още не е подсъдно да си член на някоя партия - която и да е тя.

Но още в първите месеци след сполетялата го трагедия, той беше атакуван и от членове на партията, след като отправи редици критики към състоянието на пътищата у нас - камъни, които знаем в чия градина падат обикновено - и то резонно. Настоя и за оставки в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), което също беше окачествено като атака срещу ГЕРБ. Но основният проблем, който освен него, както и другите родители на деца, загинали по пътищата, е съдът. Логично, там са насочени по-голямата част от усилията им. Това обаче, най-вече след исканата оставка на Галина Захарова, която е считана за основно острие срещу прокуратурата, съответно е сочена като коректив и (морален) стожер от поддръжниците на ПП/ДБ, насочи срещу него стотици критики, обвинения, че обслужва интересите на Бойко Борисов и Делян Пеевски, обиди, дори и заплахи.

От „Продължаваме промяната“ даже го блокираха от Фейсбук страницата си, а други страници в социалните мрежи, за които е обществена тайна, че са свързани с депутати от партията - като БГ Елфите например, започнаха яростна кампания срещу него, включваща ежедневни скандални постове, които във всяка европейска страна, биха означавали изтриването им и дори съд. Обвинения и злорадство, че е той е бил причинил смъртта на детето си, защото бил част от ГЕРБ, призиви да страда, дори да умре, че така му се пада и прочее, предизвикаха както огромно възмущение от нормалните хора, които въпреки партийната си принадлежност виждат в неговите действия шанс за някаква промяна, така и не толкова много (има и много тролове), но ужасяващо агресивни поддръжници на ПП/ДБ, които са ужасени, че вълната, която предизвика, може да се капитализира в нов проект - бил той политически или граждански. Това, казват същите, било политическа атака срещу Захарова и съда, което означавало и открита война срещу вече посочените две партии, които обичайно застават зад действията на съдиите.

Да, вече има гражданско движение, което - по думите на Попов - ще се обединява около „доброто“, отворено е за „всякакви хора и няма да е партия“, а единствената цел е промяна. Дали това ще е стъпка от нещо друго, предстои да се разбере, но дори и така да е, буди недоумение обстоятелството, че почернен родител, буквално бива изкаран сатана, а усилията на различни партийно финансирани страници и профили, са насочени в очернянето му, като това непременно включва и постоянното използване на името на Сияна - „ако беше жива, щеше да се срамува от теб“, „дъщерята ти се върти в гроба заради теб“, „заслужаваш смъртта на детето си“, „ти я уби, нека ти тежи на съвестта“ и други подобни, които трудно може да излязат изпод клавиатурата и от мислите на ментално здрав човек, са част от войната срещу него.

От сдружението „Ангели на пътя“ също признават - още преди Николай Попов да се присъедини към каузата им, те също са заплашвани, обиждани и осмивани от лица, свързани предимно с ПП и ДБ - всеки път, когато се споменат скандални решения на съдилищата и въобще това, че корупцията е дълбоко проникнала в този правораздавателен орган, срещу тях скачат партийни функционери или обикновени тролове, които крещят заплахи и обиди. И питат - ами прокуратурата, ами Сарафов, ами Гешев (вероятно, явно и удобно за някои, и след 20 години ще е сочен за главен виновник за какво ли не).

Съпричастността явно е партийно украсена - има я, ако даващите я считат, че си част от тях, и напълно отсъства, дори е заменена с потресаваща злоба, ако същите самоопределили се за стожери решат, че по някакъв начин думите ти обвиняват или застрашават подкрепяната от тях партия. Без значение дали казваш истината или не. По никакъв начин никой, бил и той родител на невинно дете, убито на пътя, няма право да заяви публично позицията си, да се бори за промяна - така, както той я вижда, ако това не е в полза на „твоите хора“. Това прави Попов и съмишлениците му класови врагове, прави ги заплаха.