Минималната заплата не отговаря на директивата на ЕС

Да бъдат определени критерии за адекватност на минималната заплата, настояват от Икономическия и социален съвет.

Становище на Икономическия и социален съвет

Необходими са критерии за адекватност

Икономическият и социален съвет (ИСС) в България изразява безпокойство от забавянето в процеса на прилагане в българското законодателство на Директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

В момента минималната заплата се определя като 50 на сто от средната заплата за страната. В становище на ИСС бизнесът, синдикатите и гражданското общество заявяват, че настоящият ред за определяне на минималното възнаграждение не отговаря на Директивата на ЕС и на ратифицираната от България Конвенция на Международната организация по труда, защото социалните партньори са изключени от процеса на определянето и това следва да се промени, съобщи БНР.

ИСС заявява, че социалните партньори имат съществена и важна роля в процеса за определяне на минималната заплата и трябва да бъде осигурено реалното им участие, като се преодолее формалният характер на консултациите при определяне на нивото є. Затова трябва да се осигури възможност за преговори между тях с използване на статистически данни, за да се определят критерии за адекватност на минималната заплата.
В становището се напомня, че директивата на ЕС има за цел размерът на минималното възнаграждение да спомогне за постигането и воденето на достоен стандарт на живот и да намали групата на работещите бедни, да понижи разликата в заплащането между двата пола.

По данни на Евростат България заема челните места по ръст на минималната заплата за периода 2015-2025 г., но наред с това остава с най-нисък размер на минималната заплата сред страните от ЕС. Между 2015 и 2025 г. в България минималната заплата е нараснала със 191,1%, средногодишно това са 11,3 на сто. На минимална залата и пълно работно време в България са назначени 442 хил. човека. Това са 20% от общо наетите 2,21 млн. човека.

Най-четени