Мистерията на вечно горящите лампи

Както е известно, за разпалване и поддържане на огъня е необходимо наличието на определени материали (запалимо вещество, кислород и източник на топлина) в подходящи пропорции. В отсъствието на една от тези съставки пламъкът угасва. Но съществуват лампи, чийто огън продължава да гори невероятно дълго време без намесата на човека. Този феномен, който засега няма научно обяснение, е изключително любопитен. Какво представляват вечно горящите лампи и съществуват ли те въобще?

За тези лампи се споменава в литературни документи от различни епохи и култури. В Античността например в една от работите на Плутарх се споменава подобна лампа, горяща над входа в храма на Юпитер Амон в Египет. Според Плутарх свещениците в този храм твърдели, че лампата през цялото време се намирала на открито, но нито вятърът, нито дъждът успявали да я угасят. Подобни свойства се приписват и на лампа, подарена за олтара на храма на Аполон Карнейски в град Сирена.

Друг античен автор – Павсаний, описва златна лампа, горяща в храма на Минерва в Атина, за която се смята, че е дело на учен на име Калимах. Съвременници твърдят, че тази лампа горяла в продължение на година без доливане на масло или подрязване на фитила.

Според някои източници една от вечно горящите лампи измайсторил „по указания на боговете” легендарният втори римски цар Нума Помпилий. Според негови съвременници Нума притежавал познания в областта на електричеството, а неговият наследник Тул Гостилий загинал, опитвайки се да получи електричество от мълния.

Описания на вечно горящи лампи нееднократно се срещат в литературата на късната Античност и Средновековието. В периода на управление на византийския император Юстиниан такава лампа откриват войниците в Едес (или Антиохия). Те намират лампа в ниша над градските порти и според древните записи тя горяла, без да спира, цели 500 години!

По-късно вечно горяща лампа се среща в писанията на свети Августин – тази лампа горяла в египетски храм, посветен на Венера. Светецът я смята за творение на дявола.

По време на управлението на Хенри VІІІ (ранното Средновековие) вечно горящи лампи се появяват и в Англия. Когато Хенри се отказва от католицизма и основава англиканската църква, той нарежда да се разрушат католическите храмове и да бъдат разорени общините, които откажат да приемат новата вяра. Наказанието за непослушните се стоварва дори върху мъртвите. Гробът на богат англичанин, починал през ІV в., е отворен, а в него е намерена лампа, която горяла въпреки дъжда и вятъра. Според някои източници това бил гробът на Констанций І Хлор – баща на император Константин.

Любопитното е, че независимо от изобилието в описанията на вечно горящите лампи в антични и средновековни документи липсват физически свидетелства за съществуването им. Нещо повече – и досега на науката не е познато вещество, притежаващо подобни свойства. Сред възможните обяснения за „лампите-чудо” преобладават „работа на дявола”, „следи от извънземна цивилизация” или „дар на боговете”. Някои свързват съществуването на вечните лампи с гения на древни изобретатели. Възможно ли е нашите предци да са познавали технологии, които впоследствие са безвъзвратно изгубени?

Напълно възможно е, като се има предвид липсата на физически доказателства, вечно горящите лампи да са просто една легенда. Във всеки случай това е тайна, която ще продължи да вълнува умовете на хората…