Отровни видове риби

Морски обитатели с оръжия

Необходима е бърза медицинска помощ 

В тропическите морета живее една малка рибка на дължина до 20-25 сантиметра, наричана страшна брадавчатка. Гърбът є е покрит с твърди шипове, в основата на които са разположени отровни жлези. Обикновено рибата лежи неподвижно в укритието си и е трудно да бъде забелязана-формата на тялото є и окраската є помагат да се маскира.

Ако човек я докосне, тя реагира със защитна реакция: плътно прилепените към гърба є шипове се надигат и се забиват в човека, нарушил нейния покой. По браздите на шиповете в раничката попада отрова. Тя се всмуква в кръвта, разрушава еритроцитите и парализира нервните краища. Ако човек не получи незабавно помощ, умира след няколко часа.

Подобно оръжие притежава и бодливият скат. Обикновено той лежи зарит в пясъка, като оставя навън само очите и края на опашката си. Та именно тази опашка причинява често големи неприятности на хората. В края на опашката и дори върху гърба на ската има отровни нащърбени шипове. Разтревоженият скат удря с опашката си виновника и нанася с шиповете си голяма разкъсана рана, в която попада отрова.

Тук е необходима бърза медицинска помощ. В противен случай става продължителен паралич на крайниците, а понякога и смърт. В Черно море наричат бодливите скатове още морски котки. Дължината на една такава “котка” достига до 2 метра. От рода на бодливите скатове се срещат екземпляри и във водите на Далечния изток.

Преди изчезване

Съдбата на червения вълк

Може би много малко от нашите читатели са чули или прочели за червения вълк. А това е един рядък и малко изучен вид. Нека най-напред обърнем поглед към наименованието. Защо го наричат така, след като в природата цветът му е само близък до това определение. Всъщност хищникът е риж. Но името му е дадено през 1811 г. от руския биолог П. Палас /от немски произход/, който не е намерил в немския език по-подходяща дума от рот /червен/. По този начин зародилото се наименование след време придобило, тъй да се каже гражданственост. И фактически рижият вълк вече десетилетия се нарича червен.

Каква му е днешната съдба? Обстоятелството, че вече е включен в Червената книга на Международния съюз за охрана на природата и природните ресурси, говори достатъчно красноречиво. Руските специалисти са на мнение, че видът практически е изчезнал. А доскоро ареалът на червения вълк обхващаше южните области на Далечния изток, южните части на Източен и Среден Сибир, източните райони на Средна Азия. Обитавал е и Киргизия. В Хабаровския край има сведения за срещи с това животно през 1944 и 1966 г. През 1978 г. в бившия СССР са обитавали не повече от стотина екземпляра. Според биологическите справочници той населява полуостров Индостан, Индокитай, островите Ява и Суматра, Корейския полуостров, източните части на Монголия, четири китайски провинции. Но явно в много от тези местообитания червения вълк вече е приказка.

Какво говори поведението му?

Този хищник, както и обикновените му събратя, е достатъчно внимателен, умело се крие. Бяга със скорост 30-40 км. в час. Забелязвани са глутници, състоящи се от 10-15, даже и повече животни. Освен обикновения вълк негови врагове са и подивелите кучета. Понякога заболява от чума и бяс.

Засега учените не са установили истинските причини за рязкото намаляване на броя на това животно. Макар и косвено, неговата рядкост личи и по количеството в световните зоопаркове. Независимо от взетите мерки и строгата забрана за лов и търговия (видът е вписан и в приложение две на “Конвенцията за международна търговия с видовете на дивата фауна и флора, намиращи се под опасност от изчезване”) червеният вълк, като че ли напуска земните широти. Явно са необходими твърде крути мерки за съхраняването му.

За лисицата

Лисицата е умно и свирепо животно. За нейните хитрости сме чели толкова много разкази, но малко са тези, които познават хищническия є нрав. Тя напада дивите зайци, сърнетата, понякога еленчетата и даже дивите прасенца. Ако намери хваната в капан друга лисица, изяжда и нея. Каква невиждана жестокост, неизвестна на останалите животни! Да не говорим пък за грабливото є влечение към изключително полезните и красиви диви птици фазаните /чийто голям враг е/ и към домашните пернати животинки. Но, както се казва, от всяко правило има изключения, въпреки, че при лисицата това е рядкост. Все още живее едно лисиче /израстнало почти от раждането си сред хора/, което е станало дотолкова “домашно животно”, че даже и пиленцата вече му стъпват на главата.