Луи XIV - кралят-слънце, който искал да „огрее“ всички жени

На 17 г. хваща гонорея и едва го спасяват с арсен и, но оплешивява жестоко и завинаги

Великият владетел бил обезчестен по заръка на майка му от нейна приятелка

Фаворитките Мадам дьо Монтеспан и Графиня Дьо Ла Валиер - кралици в сянка

Останал без косъм на главата, Луи XIV-ти започнал да носи пищните перуки, с които е известен

Накрая се влюбил безумно в нея, още повече, че красотата є изумявала дори най-строгите съдници от кралския двор

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски.

Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея

Когато наследилият френската корона още малчуган велик владетел Луи XIV навършил 16 години, той бил обезчестен по заръка на майка му Ана Австрийска. Ами явно озадачена или по-скоро обезпокоена от бисексуалността на съпруга си Луи XIII, който според официалните историци на Франция я бил направил непразна с първото им дете чак след 23 години брак, родителката-регентка помолила приятелката си и придворна дама графиня Дьо Бове лично да провери половите предпочитания на сина. Сторила го без да й мигне окото сластолюбивата и сексапилна дружка на кралицата-майка, като на сутринта докладвала на родителката, че на 16 години синът й е истински мъж. Който не се бил задоволил само с едно срастване с пищната й плът, а до края на прекараната заедно нощ си бил поискал от графинята да му прави “хубави работи” още... четири пъти! 

Графиня Дьо Ла Валиер

После Луи XIV започнал да прави секс едва ли не с всяка срещната по пътя му хубавица, стига тя да била обиграна в креватните ласки. А тъй като вече си бил избрал за емблема слънцето, по простата причина, че като любител на танците на 15 години бил изиграл ролята на животворната ни звезда в дворцовата постановка “Кралски балет денем и нощем”, придворните му започнали да твърдят, че суверенът желаел да “огрее” всички красавици на земята. Ех, амбициите му секнали за момент само година след обезчестяването му през 1654-та, тъй като в резултат на безразборните си съвкупления младият крал заболял от тежка гонорея. Излекуван бил благодарение на предписаните му от личния лекар на мама Ана Австрийска силни и дори свръхотровни илачи, но изглежда, че от тях оплешивял напълно. Като според някои съвременници процесът бил ускорен и от последващо остро хрланително натравяне, от което суверенът бил спасен пак с иначе убийствени лекарства. Та останал без косъм на главата, Луи XIV-ти започнал да носи пищните перуки, с които е известен и които стават на мода не само във Франция, но и в цяла Европа. А в моменти на разтуха в приятелското обкръжение на най-близките му придворни, кралят често изтъквал, че плешивостта е най-яркото доказателство за мощна сексуална надареност, въобще за божествена вирилност.

Не спират похожденията на коронования сексманяк - под път, над път и наред - дори след брака, който родителката Ана Австрийска му спретва през 1660 г. с испанската принцеса Мария Тереза. Луи XIV едва бил навършил 22 години, изобщо не искал да чуе за момата, най-малкото защото тя му била първа братовчедка, при това “двойна” - баща й крал Фелипе IV бил брат на Ана Австрийска, а майка й - Елизабет Френска, била сестра на рано споминалия се татко Луи XIII. Но синът се съгласил да мине под венчило с още малолетната, пухкава и не особено привлекателна роднина, която според природните закони не би трябвало да му даде много здрави наследници.

Мадам дьо Монтеспан

Оженил се, тъй като си дал сдметка, че този брак като нищо може да гарантира дългосрочен мир с извечния враг на Франция, а именно - Испания. И малко или много му позволявал да насочи щенията си за разширяване на държавата към другите обграждащи я и войнствено настроени към нея страни - Нидерландия, Австрия, Съюзът на германските кралства и още няколко. Но както подчертават хроникьорите на ония времена, въпреки че не харесвал много, много съпругата си, Луи XIV намирал винаги време и мерак да уважава брачното ложе. И благодарение на това усилие испанката забременяла от него с шест деца, първото от които бил престолонаследникът Луи. За жалост на бащата, той надживява отрочетата си до едно в резултат на дългия си живот и неговото продължило малко над 72 години властване - първи е в историята по застояване на трона, следван плътно със 70-те години на споминалата се неотдавна кралица на Великобритания - Елизабет II.

Доколкото до първата официално всепризната фаворитка на Краля-Слънце, наричан още Луи Велики, то тя се казвала Луиз дьо ла Валиер, била херцогиня и страхотна хубавица. Единствената любовница, която се била задържала по-задълго около Луи XIV преди нея и била отпратена поживо поздраво, била пищната италианка Мария Манчини - племенница на министър-председателя по времето на регенството на Ана Австрийска и персонален възпитател на бъдещия владетел - прочутия от романите на Александър Дюма кардинал от Апенините - Джулио Мазарино или Жюл Мазарен, както го зоват французите. Любопитен е фактът, че когато красавицата Луиз попаднала в полезрението на сексуалния хищник с корона, той преспивал редовно пък със снаха си - съпругата на неговия предпочитащ еднополовата любов брат Филип Орлеански - Анриет Английска.

Според хроникьорите от средата на XVII-ти век тя самата била вкарала херцогинята в чаршафите на коронования си девер, тъй като кралицата Мария Тереза била върла противничка на връзката на зълва й със собствената половинка. Ами за да прикрие тръпката, дъщерята на обезглавения крал на Англия Чарлз I и на френската принцеса Анриет-Мари направила най-напред Луиз своя придворна дама. После започнала да лансира пред кралицата версията, че хубавицата била започнала да навестява тутакси леглото на суверена, който я бил пожелал тутакси.

Мария Манчини

Планът на англичанката с френска кръв бил прост - Луи трябвало да се преструва, че е влюбен в една от нейните придворни дами, така че, посещавайки измислената си любов, да може всъщност да се съвкупява със снаха си на спокойствие. Любопитен е фактът, че Анриет първоначално си била избрала за придворна дама знойната мадмоазел Дьо Понс, но тя трябвало да се върне в Париж - вероятно по тайна заповед на кралицата-майка Ана Австрийска, за да се грижи за възрастния си чичо - маршал Д'Албре. С цел да осъществи плана си, след това снахата лансирала друга придворна дама - някоя си мадмоазел Дьо Шемеро, която обаче бързо отегчила с непочтителността и нахалството си, както краля, така и кралицата.

Така дошъл ред на Луиз дьо ла Валиер, която била едва на седемнадесет години, когато Луи започнал да я ухажва неустоимо. Накрая се влюбил безумно в нея, още повече, че красотата й изумявала дори най-строгите съдници от кралския двор, при това не толкова заради нейните съвършени пропорции, а най вече заради уникалността й. А след като прогонил от обкръжението си всички възможни съперници на новата обичана изгора, Луи я обявил за своя официална фаворитка - акт, одобрен от кралицата, за която било приемливо съпругът й да изразходва излишната сексуална енергия извън общите им чаршафи. Но мнозина в двореца искали Луиз да стои по-далеч от краля и пръв сред тях бил управителят на държавната хазна Никола Фуке, който й предложил голяма сума пари, за да напусне Луи. Възмутена, Луиз информирала възлюбения, който изведнъж намерил отдавна търсения претекст да изгони богатия си, корумпиран, непослушен и въобще проблемен министър. Като го арестувал лично началникът на корпуса на кралските мускетари Д'Артанян, който след това става главен герой в цели три романа на споменатия Александър Дюма-баща. Годините занапред обаче не са спокойни за Луиз - след период, в който тя е била обект на възхищение и уважение, всички започват да я мразят, особено интригантката-игталианка Олимпия Манчини - сестра на зарязаната от краля Мария и също племенница на кардинал Мазарен.

През 1663 г. красавицата ражда първото си дете от краля - син, но то умира на тригодишна възраст, като още същата година Луиз е отстранена от двора заради натрупаната ненавист и се нанася в двореца “Берион” в Париж. Луи обаче продължава да я желае, непрекъснато я навестява, постоянно й изпраща прекрасни подаръци. Но през 1664 г. Луиз пада от коня си, наранява се жестоко и трябва да бъде оперирана по спешност, ама хирургът, развълнуван от натрапчивото присъствие до него на Луи XIV, прави грешка при разреза на бялата нежна плът. Така хирургическата намеса се оказва сбъркана, а хубавицата с перфектно тяло и изящни крака окуцява, след което се затваря в малката си къща във Версай и рядко се показва навън. През 1667 г. обаче Луиз е удостоена от все още обичащия я крал с титлата херцогиня на Ла Валиер и е върната в двора, но там всички й се присмиват зад гърба. По простата причина, че е принудена да живее редом с пръкналата се междувременно нова фаворитка - знойнатна мадам дьо Монтеспан. Освен това обичта на краля към нея постепенно се изпарява, но именно през този период на отчаяние художникът Пиер Миняр рисува един от най-красивите портрети на Луиз в компанията на трите й децат от Луи, две от които - граф Вермандоа и мадмоазел Дьо Блоа, доживяват до дълбока старост.

Междувременно за съжаление кралят започва да се отнася доста грубо към нея, да я обижда най-вероятно по настояване на новата си любимка и така през 1674 г. Луиз се оттегля завинаги в манастир. Преди да си тръгне, тя се сбогувала сърдечно с Луи XIV, с кралицата, с която имала търкания, но на която била простила, и дори със съперницата си, с която вечеряла за последен път в двореца. На 19 април 1674 г. херцогиня Дьо Ла Валиер напуска двора след тринадесет години като фаворитка на краля, умира на 6 юни 1710 г. в манастира, където се била затворила 36 години по-рано.

А наследилата я фаворитка мадам Дьо Монтеспан била родена през 1640 г., тоест била само с две години по-малка от възлюбения си, в едно от най-старите и най-благородни семейства на Франция - династията Рошуар. По време на любовта й с Луи XIV куп писатели, поети и историци я наричат “истинската кралица на Франция”, тъй като влиянието й в двора през оня период било “всеобхватно”. Пристъпва прага му през 1658 г. като все още живата кралица-майка Ана Австрийска я препоръчва за придворна дама на снаха си Мария Тереза, впечатлена от нейната хубост и интелигентност. Влюбен до уши в Луиз дьо ла Валиер, кралят дълго не я забелязва, а за да се спазва доста лицемерното благоприличието в неговото обкръжение, съпругата му и нейната свекърва, омъжват през 1663 г. Франсоаз-Атене, както е името по рождение на фаворитката, за по-възрастния от нея с една година маркиз Дьо Монтеспан. Любопитен е фактът, че преди това хубавицата е била сгодена за неговия по-голям брат, който обаче е убит на дуел след бал в дворец Лувър и кралицата-майка решава останалата самотна мома да мине под венчило с по-малкия брат.

Младото семейство заживява в къща близо до огромния палат в центъра на Париж, което позволявало вече на мадам дьо Монтеспан да посещава двора и да изпълнява задълженията си на придворна дама на кралицата Мария Тереза. Красотата била само едно от многото качества на новоизлюпената херцогиня - тя била възпитана, ерудирана, с порядъчна култура и забавна събеседница, като й се възхищавали на поразия канените често в двореца представители на интелектуалния елит на Франция. Освен това мадам Дьо Монтеспан била умел летописец на своето време, винаги била в крак с последните вътрешни и международни събития, което я е правело още по-привлекателна както за хората на перото, така и за политиците. “Царуването” й пък започва някъде през 1667 г., когато за пръв път танцувала с Луи XIV на бал, даден в Лувъра от неговия по-малък брат Филип Орлеански.

(Продължава следващата събота)