Мишел Монахан: Аз съм момиче от дълбоката провинция

Мишел Монахан очаква една зашеметяваща нова година, с роли в четири готови заглавия, предвидени да дебютира в рамките на 2024-а. От години тя е една от най-заетите звезди с изяви в киното и телевизията. Монахан притежава дарбата да стимулира сетивата със своята заразителна усмивка и меко казано добре поддържана фигура. Тя стана известна с филми като „Kiss Kiss Bang Bang” (2005) и „Gone Baby Gone” (2007), но истински звезден момент за красавицата от Айова беше изпълнението в атрактивната научна фантастика „Първичен код” от 2011-а, където партнира на Джейк Джиленхол. Монахан направи силни роли в „Мисията невъзможна 3”, „Мисията невъзможна 4” и „Мисията невъзможна: Разпад” и се затвърди като постоянен член на екипа на Том Круз в шпионската сага. Истинска световна слава тя получи и със знаменитото си участие в модерната телевизионна класика „Истински детектив”.

- Мишел, една от универсалните истории е за момичето от малкия град, което завладява мегаполиса. Вие идвате от малко градче в Айова и стигнахте до елита на Холивуд. Как бихте описали това приключение?
- Истината е, че аз никога няма да имам холивудски начин на живот. Работата ми е в киното и телевизията, но аз нямам нищо общо с повечето екранни знаменитости и особено с представите за екранни знаменитости. Не просто идвам от малко градче от така наречената „дълбока провинция“ с около 1000 жители, но произлизам от работническата класа и много държа на своите корени и произход. 

Никога няма да предам своята идентичност и хората, които са ме оформили като личност. Баща ми има 40 години трудов стаж във фабрика и е осигурил образование на всички от нашето семейство. Като цяло има много погрешни представи и оценки за представителите на работническата класа. Сякаш обществото си мисли, че шофьорите на камиони, например, просто не могат да си намерят по-добра работа и са нискообразовани, но в реалността нещата често изобщо стоят по този начин.

А аз определено съм си момиче с различен от типичния холивудски бекграунд. Падам си по грубия хумор и шегите, които минават за лош вкус в определени кръгове. Но те понякога са най-искрените проявления на човешката ни природа и имат важна функция в общуването.

- Преди време зрители гласуваха в допитване и избраха вашите сцени в провокативната комедия Kiss Kiss Bang Bang за най-секси коледни и новогодишни моменти в киното. Какво направи този филм по-специален и го задържа в съзнанието на публиката?
- Съгласна съм, че Kiss Kiss Bang Bang е от по-нетрадиционните коледни филми и винаги е алтернатива на по-стандартните заглавия, които хората гледат по празниците. Лично аз много се забавлявах, докато го снимахме. Успехът на филма се дължи на хумора, начина на заснемане и страхотните Робърт Дауни-син и Вал Килмър. И двамата владеят майсторството на качествената комедия. Моята роля е на стриптийзьорка – има много такива страхотни роли - и включва по-пикантни сцени, с които много се забавлявах. Онова секси коледно костюмче беше превъзходно, но лесно ти става студено с него.

- Как оценявате промените във филмовата индустрия, които настъпиха след разгръщането на кампанията #MeToo?
- Вярвам, че вървим към прогрес. Един от най-странните и неоправдани слухове, направо митове, в Холивуд е, че хората не искат да гледат филми с жени в главните роли. Това не може да бъде по-различно от истината. Жените определено купуват билети за кино и гледат сериали. Ние също сме потребители на тези продукти и клиенти на тези услуги.

- На какво се дължи продължаващото културно влияние на първи сезон на „Истински детектив”, в който изпълнявате главна женска роля и който остана златен стандарт за новата епоха на престижна телевизия?
- В първия сезон наистина се получи магия и подреждане на перфектните обстоятелства. Всичко беше толкова добре направено, но двигателят зад историята е създателят на сериала Ник Пизолато. Искам да надникна в съзнанието му и да видя как създава подобни образи и сценарии. А участието в подобна поредица е много интересна възможност да изграждаш сложен образ в продължение на много време. Може да откриеш нюанси и да се гмурнеш дълбоко.

- Какви филми и роли ви привличат?
- Обожавам фестивалното кино. По фестивалите може да се гледат най-интригуващите независими произведения, които наистина стимулират мисленето и предлагат богата художествена текстура. Те не са особено комерсиални, нямат гигантски маркетингови бюджети, но най-класните представители на фестивалното кино са истинския апотеоз това, което седмото изкуство може да предложи днес. Иначе за мен предизвикателство е участието в комедия.

Научната фантастика също може да бъде нещо, което наистина провокира дълбоки и интересни размисли. Оставя те да гадаеш. Пример за това е „Първичен код”, с който съм много горда. В този жанр, разбира си, е пълно и с визуални трикове и понякога трябва да играеш пред зелен екран и да се правиш, че си в някаква фантастична среда. Но това е нашата работа, а специалните ефекти ги оставям на професионалистите.

- Как се определяте като актриса?
- Не обичам да използвам ролите си като инструмент за проповядване на морал. Моят подход към изграждането и изиграването на образ е на изследовател, а не на идеолог. Ако ти като изпълнител тръгнеш да съдиш персонажа, който играеш, тогава се подготви и публиката да го съди.

Лично аз си оставам оптимистично настроен хуманист, независимо от това каква роля изграждам в момента. Аз вярвам силно в човешката доброта и в способността ни да направи живота на хората по-добър - независимо дали са на хиляди мили разстояние или са съседи в блока ти. В крайна сметка всички имаме недостатъци. Не познавам перфектни хора. Нека празнуваме несъвършенствата си.

- Колко важно е за вас да се обличате стилно и разпознаваемо?
- Имам страст към експериментите и комбинирането на епохи и елементи. Когато си намеря нещо качествено с винтидж излъчване веднага си поръчвам да го преправят по моите мерки. Живея в Лос Анджелис и тук е пълно с безкрайно талантливи шивачи. Друг важен момент от цялостното ми излъчване е грима. Или по-скоро липсата му. По отношение на грима аз се водя от принципа, че по-малко значи повече. Гледам да не си слагам твърде много фон дьо тен.

Искам кожата ми да се вижда, да не е тотално замаскирана от излишни и вредни пластове грим. Предпочитам да излагам на показ луничките си. Те придават на лицето ми по-младежки вид и не трябва да се третират като някакви дефекти. Дори напротив.

- Имате ли черти, които не харесвате в себе си?
- Не са малко неща, но се старая да вървя към подобрение. Пушех цигари в продължение на почти десет години. Наистина съжалявам за този период от живота си. За щастие успях да го преодолея и да премина от другата страна. Надявам се, че дробовете ми ще се възстановят.

- Холивуд още не е върнал старите си параметри и постижения, но вече работи на пълни обороти. Забравихте ли за пандемичните времена?
- Тази дълга пауза от снимки и изяви може би беше за добро. Но като артисти и известни личности ние имаме ангажимент към хората, които истински пострадаха от вируса и мерките срещу него. Най-уязвими са децата и аз като майка се почувствах длъжна да направя нещо за тях. Участвах в кампанията #Baby2Baby, която имаше за цел да достави най-важните неща - храна, дрехи, маски - на най-уязвимите деца из цялата страна. Искахме да ги усмихнем малчуганите в най-бедните общности на САЩ в тези толкова тежки времена.