Мартин Атанасов, автор на интерактивната карта с катастрофите, пред „Труд news“: Има надежда - "Черната писта" достигна до много хора

Ударни ремонти и катаджии не решават сами проблема

Хакерските атаки срещу сайта продължават, но ги отблъскват

Интерактивната карта „Черната писта“ показва местата с концентрация на катастрофи в България. Направи я един 18-годишен ученик само за месец и половина и направи смешни мастити политици, експерти и цяла армия от лениви държавни чиновници. Лъсна безхаберието и безразличието на министерства и агенции, призвани по закон да се грижат за безопасността ни на пътя. Всеки може да разгледа на своя смартфон, таблет или компютър картата на Мартин, ако не е хакната. Атакуват я, защото е безплатна и подлудява полицаи и чиновници, вземащи фуражки и каскети, натъпкани с пари, без да са заслужили и една стотинка. На всичкото отгоре на нея лъсват пътища, улици и кръстовища с червени точки, които МВР, АПИ, областни управители, кметове и какви ли не още предпочитат да не забелязват.

- Мартине, как на един ученик му хрумна идеята да изработи карта с концентрация на катастрофите в България, а не го направиха тези, на които това им е работата - МВР, АПИ, Държавната агенция за безопасност на движение по пътищата?
- Нямам обяснение. Доколкото разбирам от различни публични изявления, които в момента проследявам, МВР има такава карта, но тя не е пусната за публично използване. В публикации, които ми изпратиха от изказвания на народни представители прочетох, че такава карта  изисквала много работа. Оказа се обаче, че не е така. Аз започнах от нулата да се обучавам като един новак в сферата на IT и достигнах за месец и половина до работещ резултат, до реално функционираща платформа, която е достъпна за всеки. Така че явно не е толкова сложно, но изисква желание, което институциите, ако са нямали, надявам се вече да имат.

- Младежите на вашата възраст имат други интереси, какво ви предизвика да направите „Черната писта“?
- Аз смятам себе си за активен младеж. Вярвам, че всички трябва да сме такива за проблемите, които ни засягат като общество, защото само тогава ще имаме възможност да ги решим. Никой няма да вземе решенията вместо нас или да дойде отнякъде и да ни оправи. Това важи особено за младите хора. Конкретно за картата ме потресе катастрофата със Сияна. Това ми напомни, че всички сме участници в движението, независимо дали сме шофьори или пешеходци. Всички сме застрашени, защото колкото и да се движим по правилата и да спазваме ограниченията, не е ясно шофьорът около нас, който управлява 3 или 5 тона желязо, дали спазва правилата, дали не се мисли за неуязвим и богопомазан. Трябва да стигнем до момента, в който ние като общество да не толерираме това.

- Институциите, отговарящи за състоянието на пътя и контрола ли носят основната вина за толкова много тежки катастрофи?
- Проблемът има 2 страни. От едната са институциите и държавата, които отговарят за пътищата, трябва да ги поддържат и ремонтират ефективно и отговорно. Имаме нужда от тяхната активност да имаме добри пътни условия, защото ако настилката не е добре поддържана, рискът от катастрофи се увеличава. Лошите пътни условия създават сериозна предпоставка за ПТП-та. От друга страна обаче, всички трябва да си признаем и да се замислим, че този проблем няма да бъде решен отгоре. Не става само с ударни ремонти и катаджии на всеки 10 км. Ние като общество и като хора, като водачи, трябва да шофираме отговорно и коректно. Когато има водачи, които си мислят, че няма кой да ги спре и че са безсмъртни, това създава опасност за всички на пътя. В Япония, например, когато се случи катастрофа с пиян шофьор, наказателна отговорност носят и барманът, който му е налял питието, и хората наоколо, които са го пуснали зад волана. И тук, ние като хора, не бива да позволяваме някой да кара пил, защото той е потенциален убиец. И трябва да осъзнаваме това. Проблемът не може да бъде решен едностранно, той е комплексен – не е само в пияните или неопитните шофьори, не е само в условията на пътя. Това изисква комплексни мерки и активност от всички страни – от гражданите, от неправителствените организации, от институциите. И не може да бъде решен просто така.

- Беше отчетено, че участъкът, в който загина Сияна, е с концентрация на ПТП и има още 35 такива. От вашата карта обаче се вижда, че почти всички пътища в България са опасни, така ли е наистина?
- Така е. Но трябва да се направят сериозни професионални анализи, които да покажат къде са участъците с най-много катастрофи. Те не са 30, 40 или 50, те са много повече и трябва да бъдат използвани всички данни, които държавата има, а те не са малко. Събрана е огромна информация, която, за съжаление, не се използва. Не знам дали това е така заради ограничен бюджет или просто, защото никой не се е сетил. Това води до определени негативни резултати. Защото, както виждаме, когато тази информация се отвори, както аз отворих информацията за катастрофите, тя дава възможност да бъде анализирана, да се създадат различни модели. Трябва да се използват модерните технологии, ние живеем в 21-ви век, в цифрово общество, което дава безкрайни възможности. Могат да се направят модели - симулации на цялата пътна обстановка в България и да се тества как определени мерки биха облекчили движението, биха намалили катастрофите и т.н.

- Разбрах, че сте искали информация от АПИ за ремонтите, но оттам не са ви отговорили. Подкрепиха ли ви институциите?
- Така беше. Към момента на създаване на платформата от АПИ не ми предоставиха  информация. Когато поискат да направят това, обаче, аз ще откликна. И се радвам, че вече виждам инициатива от тяхна страна. Спор няма, че бюджетът на доста от институциите е ограничен и се използва неефективно, но това е друга тема, в която не съм компетентен. Но институциите могат да използват знанията на активните граждани, които имат възможността да помогнат безвъзмездно, а те не са никак малко. Аз благодаря на стотиците хора, които ми писаха и продължават да ми пишат. Те ми предложиха експертна помощ, предложиха да подкрепят проекта ми с идеи, защото има много неща, които не са ми хрумнали. От една страна исках да покажа, че и сам човек може да го направи, но от друга е ясно, че трябва да се обединим, да сме заедно, когато искаме да постигнем нещо. Имам идея да свържа тези хора с държавни институции и да направим надграждане на проекта, а не той да остане само като една платформа, един сайт, който обединява статистическа информация. Имам надежда, че това може да се случи и да бъде полезно на тези, които решават къде да се излеят следващите пари за ремонти на пътя, защото е ясно, че средствата не достигат. Това обаче не е извинение ние да ги харчим неефективно и по субективен начин.

- Има ли обучение в училище за Закона за движение по пътищата и как да сме в безопасност първо като пешеходци, като водачи на велосипеди, а след време и като шофьори?
- Дори в началните класове има такова обучение, тези лекции продължават и в горните класове. Това обаче зависи от самото училище, има доза субективизъм. Според мен трябва да се помисли децата да бъдат обучаване не само как да пресичат правилно и да се оглеждат в двете посоки на пешеходна пътека, а как да са отговорни когато станат шофьори и да не толерират безотговорното поведение на пътя. Това зависи от всички нас.

- Продължават ли хакерските атаки към „Черна писта“ и хрумвало ли ви е, че ще се сблъскате с нечия съпротива?
- На мен ми е много любопитно кой има интерес да се опитва да свали такъв граждански проект. Това ме разочарова, но не ме демотивира, защото достигнах до изключително много хора, което беше и моята цел. Не съм мислил, че карта на катастрофите в България мога да засегна нечии интереси, нямам никаква представа чии. Искам да благодаря на компанията ICDSoft, към които се обърнах с молба да ми предоставят безплатно хостинг и домейн и те откликнаха и не спряха активно да подкрепят проекта ми. Когато започнаха хакерските атаки, които продължават и в момента, те поддържат системите и използват ресурса на компанията абсолютно безплатно, за да могат да удържат всички опити да бъде свалена картата. Имаше и други кибер специалисти, които искаха да се включат и това ми дава надежда, че гражданското общество в България наистина съществува. Има хора, които са готови безплатно да помогнат на този проект, който е полезен за всички. Обещавам, че ще продължавам да поддържам платформата и няма да ме спре нищо.

- Какво мислите за превозното средство на връстниците си – тротинетките, които се оказаха доста опасни?
- Това е много интересно, аз получих няколко идеи да се проучи въпросът и за тротинетките, а и да се обърне внимание на безопасността на мотористите. Това със сигурност ще бъде включено в надграждането на платформата – какъв е типът на инцидентите с тротинетки, защо се случва, има ли някаква повторяемост и дали проблемът е в правилата, които трябва да спазват на пътя. От една страна въпросът може да се струва лесен и прост, но когато погледнем фактите и данните, ситуацията изглежда по различен начин. Ще си сътрудничим с всички експерти, които се свързаха с мен, защото аз имам ограничени технически възможности, не съм IT специалист, но съм ентусиаст и мисля, че тази тема е много важна за цялото ни общество. Надявам се, че скоро ще се намали вниманието на хората към темата с катастрофите, защото вярвам, че тя ще бъде решена, аз съм оптимист. Разбрах, че картата ми е достигнала до държавни институции, те я разглеждат, така че силно се надявам да им е полезна. Тя не е направена срещу тях, идеята ми не е да хуля институциите, просто се надявам да я използват правилно и това зависи само от тях.

- Потърсиха ли ви родители на загинали на пътя деца, след като публикувахте „Черната писта“ и тя за дни стана най-обсъжданата тема в социалните мрежи и пресата?
- Още в началото се свързах с бащата на Сияна, за да му изпратя проекта, защото в поста, който представих картата, започвам именно с неговото дете и трябваше да му обясня защо си позволявам това. Той откликна, проведохме разговор и от него получих подкрепа и благодарност за това, което съм направил. В неговата атака срещу войната по пътищата това се оказа много ценен инструмент, който показва мащаба и лицето на проблема. Ако други почернени родители решат да разговаряме, аз съм отворен за контакт. Това, което те са преживели, е много тежко и нека всички положим усилия, доколкото можем, тези случаи да не се повтарят.

- Вие имате книжка само от 2 седмици, страх ли ви е да седнете зад волана след цялата информация, която събрахте за катастрофите?
- Взех си шофьорските изпити и все още не съм получил книжката, която очаквам скоро. Няма да скрия, че малко съм притеснен от това, което се случва по пътищата. Но от друга страна не ме е страх, защото знам, че когато аз се движа правилно, следва да очаквам същото от другите водачи. Имам голяма надежда, че когато получа книжката си няма да има нужда да се притеснявам, защото обществото ни започна да обръща внимание на този проблем с войната по пътищата. Силно вярвам, че няма да ми се налага да се страхувам, но времето ще покаже.

- Очаквахте ли такъм отзвук след публикуване на картата ви?
- В такъв мащаб – не. Но много се радвам за цялото внимание от медиите и от хората. Това е доказателство, че трудът ми и времето, което съм отделил, имат стойност, Най-важното обаче е, че видях, че обществото ни не е апатично към проблема, хиляди споделиха публикацията. На мен и връстниците ми престои да бъдем шофьори, да излизаме на пътя и да виждаме реалността, която трябва бъде променена. Този проблем вълнува всички около мене, защото ние и като пешеходци виждаме безумни ситуации с агресивни шофьори, със сбъркана или липсваща маркировка.

- През следващата година ще завършите училище, към каква професия сте се насочили?
- В момента се занимавам с комуникации и връзки с обществеността, но човек никога не знае къде ще го отвее вятърът, така че времето ще покаже. Интересуват ме много теми, които са важни за младежта, а и не само за нея, като толерантността, антиагресията. Искам да кажа и това, че семейството ми ме подкрепя във всичко и ми дава мотивацията, силата и адекватната обратна връзка, за да постигна това, което съм направил до момента и всичко, което ще градя над него в личен и в професионален план.

Нашият гост

Мартин Атанасов е на 18 години и е ученик в 127 СУ „Иван Денкоглу“ в София. Работи и като младши PR експерт в консултантска компания „Янев&Янев“. От 14-годишен е активен доброволец в „Български младежки Червен кръст“ – София. Член е на Консултативния съвет по политиките за младежта към Столичната община.