Доц. Татяна Буруджиева, политолог и преподавател в СУ, пред „Труд news“: Президентът се самопонижи до политически лидер

Ден преди излизането на конвергентния доклад за готовността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 г., питаме доц. Татяна Буруджиева дали протестът на „Възраждане“ в събота за защита на лева постигна нещо или бе провал. Същият ден на национален събор на овцевъдите в Лясковец президентът Радев декларира публично за първи път, че ще се появи нова политическа алтернатива, което еднозначно бе изтълкувано като бъдеща президентска партия. Според доц. Буруджиева идва краят на бабуването за такава партия. Тя е категорична, че много отдавна президентът влиза в полето на политическите лидери, вместо на държавника и самото му съизмерване с Борисов го поставя в позицията на политик, зад когото все едно има партия, а то няма.

Всеки нов партиен проект е насочен към най-активните избиратели, които стават все по-малко

Докато валутата ни се казва лев, българинът въобще не осъзнава, че няма финансов суверенитет 

- Постигна ли нещо протестът на „Възраждане“ за защита на лева, съпроводен с лозунги като „Смърт на еврото, свобода на лева“ и възрожденски песни, с доста комични плакати, един от тях дори обърнат обратно, на който се четеше „рефередом“, и с фалшиви снимки, показващи някаква масовост, доцент Буруджиева? 
- Бих коментирала този протест в две различни плоскости. Едната е чисто партийната. Това е тема на „Възраждане“, те работят повече от две години по нея у нас, в момента са много активни и в Европейския парламент. Това е стратегическа цел на тази партия - битката за въвеждане на еврото в този момент. Но не успяват, защото радикализацията и крайностите им заглушават някои техни разумни предложения и аргументи. Политическата цел на „Възраждане“ е отлагане на датата 1 януари 2026 година и дори с един ден да има отлагане, това ще е техен успех. Все още те имат поле за действие в тази тема, още повече, че тя ще се превърне в ключова за тях да отворят периферия за нови избиратели след въвеждането на еврото. Те говорят много повече за българщина, суверенитет, за промяната на името на националната ни валута от лев на евро и носталгията на българина към лева. Говоря с моите студенти и те казват, че техните родители са притеснени от това как ще говорим вече за евро, а не за лев. Т. е тези психологически моменти работят, макар че според мен те не изглеждат ефективни, а са само говорене.

 - Каква е втората плоскост, от която разглеждате протеста?
 - Като израз на реални страхове. Това е доказателство, че българинът се подвежда по реални страхове и според мен ще бъдем свидетели на много по-сериозни протести. Заслепен от чувства, българинът досега масово два пъти е излизал на улицата. През 1997 г. той просто заля държавата, гневен заради това, че спестяванията му бяха ограбени, и втори път - през 2013 година със сметките за тока.

- И двата пъти - когато му бръкнаха в джоба...
- Когато много дълбоко му бръкнаха в джоба. У българина има една Андрешковщина, той смята, че като отлага решението и си зарови главата в пясъка, лошото може да го избегне. Но в момента, в който се окаже, че то не може да го избегне, чувствата много надделяват.

- Споменахте 1997 година. Добре помним, че тогава доларът бе стигнал три хиляди лева. Преди да бъде въведен валутният борд присъствах на много дискусии и кръгли маси, където ясно бе казано, че с въвеждането на борда ще загубим част от суверенитета си. Защо тази тема отново се повдига?
- Правилно припомняш, ние вече сме го загубили. Но валутата ни се казва лев и докато все още се казва така, българинът въобще не осъзнава, че няма финансов суверенитет.

- По време на протеста срещу еврото президентът използва националния събор на овцевъдите в Лясковец, за да декларира за първи път публично очакванията си за „нова политическа алтернатива“. Ще се роди ли най-после тази прословута президентска партия, за която слушаме вече 7-8 години? Най-напред имаше проект за нова конституция, така и не го видяхме, сега на партията бабуват много хора? 
- Много отдавна говорим за тази тема, защото много отдавна президентът влиза в полето на политическите лидери, вместо на държавника. Самото му съизмерване с Борисов го поставя в позицията на политик, зад когото все едно има партия, а то няма. Така той се самопонижи до политически лидер. Моята прогноза винаги е била, че ако нещо се роди, това ще стане след свършване на мандата му. Виждаме, че като че ли на бабуването му идва краят, защото започва да се формира един субективен ред - всеки месец по едно събитие. А известно е, че година преди избори поне два пъти месечно трябва да се изокаш, да дадеш знак, че съществуваш точно в това поле, а не в някакво друго. Т. е. има подготовка от един харесван политик независимо от коя партия към един политик, който трябва да формира електорално тяло около себе си и партията си, която не може да включи всички - и леви, и десни, и център, и разочаровани, и харесващи, и т. н. Този процес започва рано, но в същото време ще бъде много късно за участие в местни избори, които изискват по-ранна работа на терен. Ако президентът формира проект, има три ключови момента.

- Да ги видим...
- Първо, той няма да приеме според мен нищо друго, освен първо място. Логично. Но примерите са как партия, създадена от президенти, пропадат. Получават се малки партии и доста студен душ от президентството към политическото лидерство. Особено силно е сравнението с Георги Първанов и неговата партия АБВ, защото от това поле фактически бе номинацията на Радев, винаги е имало съмнение и при двамата дали са на Изток или на Запад, има някои неща, които ги правят близки. Първото място означава, че основният враг е Борисов и управлението на ГЕРБ. Второ, това кара Радев непрекъснато да се отделя от „Възраждане“, чисто физически, ако щете - ето, имаше протест на „Възраждане“ под неговите прозорци на „Дондуков“ 2, а той отиде при овцевъдите в Лясковец за да каже, че го подкрепя! На него му трябват избиратели. Засега посланията му са към две групи - едното е към радикалните, защото е логично те да бъдат по-активни, когато се говори за промяна и се търси разбиване на всичко лошо, което е създадено от политиците до този момент. От друга страна обаче всичките тези заявления, че той работи за демокрацията и че едва ли не само той ще заздрави демокрацията в България, са отправени към десните. Т. е. към двете големи групи, които дават второто място на една партия. И трето, много е важно как ще си подбере екипа, защото неговите послания са като за нов, млад и непознат екип, а хората около него може и да са млади, но не са непознати, както и самият той. Жизнено му е необходимо да има ново свежо лице или лица до себе си. Но тъй като той е специфичен характер, според мен ще го играе на принципа, на който Борисов създаде партията си - изключително центрирана около лидера. С тази разлика, че когато Борисов създаваше партията си, той предложи един огромен екип от нови лица. Така че ще ми е любопитно да видя откъде ще намери Радев нови лица, ако изобщо ги намери.

- Какъв всъщност е Радев в момента - президент ли, партиен лидер ли?
- В кампанията си за първия мандат той заяви, че ще направи президентството съвсем различна институция, която да работи за гражданите. И той наистина я превърна в нещо различно. Само че според мен много далеч от институция и много далеч от президент, който е избран мажоритарно. С отделните си послания и стъпки винаги се е затварял в някаква част от хората. Не мога да се сетя някаква национална цел, която да е поставил. Ще го запомним с това, че водеше битка срещу партиите, за всеки случай стъпил върху нарастващото недоволство и разочарование на хората от тези партии. Той мотивира искането си за референдум с принципното си убеждение, че трябва да бъде чут гласът на хората, но в същото време пренебрегна 600 000 подписа. Значи излиза така, че за него е по-важно какво казват социолозите, а не реалният глас на хората.

- Това искане на Радев за референдум не беше ли кауза пердута, след като е известно разположението на силите в парламента - 171 депутати са за въвеждането на еврото от 1 януари догодина, това е конституционно мнозинство? 
- Абсолютна кауза пердута е. Въобще цялото действие, инициирано от президента, няма за цел да се постигне промяна в решението за еврото. Това е свързано със съвършено други неща. Той се опитва да вземе темата на „Възраждане“, защото вижда, че тя е силна. Доколко обаче избирателите на „Възраждане“ ще го припознаят като техен говорител? Пак повтарям, че това е битка на тази партия, която се води доста отдавна. В същото време се започва интензивен разговор за това кой ще спаси нашата демокрация, което е тема на десните. Референдумът е просто повод за всичко това.

- Колко тежи думата на държавния ни глава, може ли да му се вярва? Нека пак цитираме какво каза той на 9 ноември 2022 година: „Провеждането на референдум за уредени във вече приети и ратифицирани международни договори въпроси е невъзможно. Каза го и през февруари т. г. пред студенти в Пловдив, обнародва закона за приемане на еврото без никакви коментари и забележки? 
- Това ще бъде основата за атаката срещу него на неговите опоненти. Но това, че влиза в полето на политическите партии и действа там, му дава предимство, защото действа от името на цяла институция като мажоритарно избран политик. И обратното - политическите партии са принудени да се борят с институция. Атаките на единия и атаките на другите стъпват на различни емоции у гражданите. В този смисъл едното е абсолютно некоректно от чисто политическа гледна точка на функциите и задачите на един президент, а от друга страна е трудно чисто конституционно да се променят интерпретации и нагласи, като ги аргументираш извън полето на самия президент. Сега обаче със заявката за политически проект той доброволно напусна ореола на президентството, което все повече се превръща в място за доизживяване на мандата му. То си му личи, започва да се разглежда като възможна политическа алтернатива, все още несъздадена. Така че силите се изравняват. Но виждаме, че позитивните нагласи към президента не се повишават. Битката предстои, тя ще бъде дълга. Но факт е, че той извади едни аргументи от конституцията, за да пренебрегне подписите на хората, а в същото време се аргументира чисто емоционално с общественото мнение и данните на социолозите, за да наложи обратно тази тема към Конституцията, като сезира Конституционния съд. Според мен, когато говорим за закони, в случая за Конституцията, моралните моменти не могат да оправдаят нарушаването u. Спомняте ли си какво отговори той, когато го питаха защо е нарушил основния закон като е назначил за министър Кирил Петков с канадското гражданство?

- Петков каза, че България е в сърцето му...
- Да, президентът извади този емоционален момент: Аз го попитах и той каза, че България е в сърцето му. Така че явно това е системно отношение на Радев - когато му трябва, се аргументира емоционално, за да го харесат хората. Когато не му трябва, ще спазва закона...

- Ще припомня и още нещо, на което бях свидетел. Когато през 1993 г. СДС започна да атакува президента Желю Желев заради „Боянските ливади“, 12 извънпарламентарни опозиционни партии отидоха при него и му предложиха да създаде президентска партия. Желев категорично отказа: „Не, докато съм президент, Конституцията забранява това...“ А откакто Радев е станал президент, се говори за президентска партия?
- Точно така беше. Но ние рискуваме да бъдем обвинени, че наслагваме тази тема, но то е заради действията му, които са в полето на политическите партии.

- Какво според вас ще излезе от идеята за нова партия от ДПС на Доган? 
- Зависи. Ако ще се връщат към изконните избиратели на ДПС - припомням, че оттогава са изминали 36 години. Това е все едно БСП да иска да се върне към изконните си два милиона от 1990 година. Много е сложно. Всеки нов проект е насочен към най-активните избиратели, които стават все по-малко. Много нови партии, но нито една от тях не се обръща към избиратели, които са се отказали да гласуват, не се активизира нов вот. Мъчат се само да използват разочаровани от другите партии, включително и президентът прави същото.

- Утре излиза конвергентният доклад. Как смятате, доцент Буруджиева, ще внесат ли ППДБ техен си вот на недоверие веднага след 4 юни, както се заканват от януари насам?
- Мисля, че резултатът от този вот на недоверие ще бъде еднозначен. За да бъде ефективен вотът на недоверие, за да ти свърши работата и да ти донесе позитиви и резултати като политическа партия, ти трябва да дадеш алтернативна политика. Питам се каква алтернативната политика ще предложат ППДБ относно въвеждането на еврото? 

Нашият гост

Доц. Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Отскоро тя е част от екипа анализатори на социологическа агенция “Галъп интернешънъл Болкан”.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.