Морската естакада на нос Шабла е на финалната права

Възстановяването u определя границата ни с Румъния по вода

Важно е да защитим икономическия си интерес

Един от най-сложните обекти, строени във вода след Дунав мост според специалистите, е възстановяването на морската естакада на нос Шабла, което върви към своето финализиране. С още няколко стъпки ще достигнем до изграждане на площадката. В момента реставрацията на съоръжението е на 341-я метър от брега и до края на годината може да бъде завършена. Държавата в наше лице като добър стопанин ще я рехабилитира. Това коментира за „Труд“ Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, в чиято инвестиционна програма е обектът.

Според него средствата са осигурени, но това, което не може да се предвиди, са вълнението на морето и силата на вятъра. Съгласно технологията на изпълнение е допустимо извършването на съответните подводни дейности само при вълнение на морето до 2 бала и съобразяване на останалите изисквания и условия на Наредбата за извършване на водолазна и друга подводна дейност.

Пристанищното съоръжение, което се изгражда, съставлява морска естакада, която навлиза до 414 м в Черно море, с широчина 6 м и е с островна площадка, издигната на 8,5 метра над морското равнище. Тя следва да замени старата естакада, строена през 60-те години на миналия век за нуждите на нефтодобива, която беше почти унищожена от морските вълни. Минала през няколко собственици, които са нямали икономически интерес от поддържането u, тя беше почти рухнала от зимните бури по Северното Черноморие. След проведен конкурс консорциумът „Морска естакада Шабла“, с водещ партньор „Строително-предприемачески холдинг“, е изпълнител на проекта „Инженеринг за възстановяването на пристанищно съоръжение при нос Шабла - Морска естакада с островна площадка“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Стойността на договора е 6 186 353 лв., а дейностите започнаха през пролетта на 2015 г., като първоначалните прогнози бяха проектът да завърши до 10 месеца, след това срокът се удължи още два пъти. Според официалните изявления причината е в лошите метеорологични условия, а според работници от фирмата - нередовното плащане. Съоръжението се изгражда от двойка тръбни пилоти през 12 м, като трябва да се запазят габаритите на предишното. Работата по изпълнението се състои в извършване на геоложки и хидроложки проучвания, подробно геодезическо заснемане на съществуващото състояние, провеждане на водолазен оглед, съчетан с визуална дефектация на подводната му част, извършване на строително-монтажни работи предимно под вода.

Естакадата на нос Шабла определя морската граница на държавата. Още в старта на проекта я определиха като уникално съоръжение с изключително държавно значение. Предвижда се и използването u като нефтено пристанище, което предполага увеличаване на преминаващите цистерни с опасни товари. При първа копка тогавашният министър на транспорта Ивайло Московски заяви: „Тази естакада е много важна за държавата по няколко причини. Основната е, че нейната крайна точка определя граничната акватория на страната. В миналото тя влиза като обект в една приватизационна сделка, където тотално вече си губи смисъла като пристанищно съоръжение, необходимо по неговата крайна точка да се определя акваторията на България“. Пак според Московски естакадата има значение в регионален смисъл и за туризма.

Съоръжението в най-източната точка при нос Шабла на практика се използва за разграничаване на морските пространства между България и Румъния. Казано по-разбираемо от местните, определяне на границата е най-източната точка, до която може да се стигне пеш. Докато южната граница на морските пространства на страната е определена от Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска / Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море от 1999 г., то между България и Румъния се водят разговори за делимитиране на морската граница, но все още не е постигнато окончателно съгласие. Важно е да защитим икономическия си интерес, категорични са експертите. Още повече, че в непосредствена близост се извършват проучванията за добив на газ от блока „Хан Аспарух“ и предварителните очаквания са оптимистични за находищата. Правителството със свое решение от март т.г. удължи срока за търсене на газ в блока „Хан Аспарух“ в изключителната икономическа зона на България, със 109 дни от 2020 г. нататък.

„От няколко месеца се работи много, но като се има предвид, че се строи на море, а сега и в по-дълбоката част, нещата се случват по-бавно. Важното е, че се работи“, коментира кметът на Шабла Мариян Жечев. Според него остава само 1/3 за възстановяване на естакадата. Строена през далечната 1966 г. тя не е имала толкова дори брегозащитни функции, колкото става приятно място за разходки и атракции преди да изпадне в окаяно състояние. Тя е била най-популярното място по Северното Черноморие за риболов от брега. Реално се влизаше в морето без лодка, спомнят си местните въдичари. Съоръжението е в най-живописната част на брега, където на метри е прочутият Шабленски фар. Пазачите му посрещат първи в страната всяка Нова година. Естакадата винаги е била притегателно място за туристи и пътешественици. През 1977 г. граничарите засичат наблизо турски гемии с контрабандни цигари. След акция на военните кашони с маркови цигари се изсипват в морето, което ги изхвърля на брега за радост на шабленци. След аферата „Марлборо“ тук имаше най-голямото стълпотворение - на 11 август 1999 г., когато беше последното за века слънчево затъмнение. В Шабла то продължи 142 секунди. На естакадата някога е сниман и култовият български филм „Сезонът на канарчетата“.