Моряци от "Царевна": Сигурно последни се евакуирахме от пристанището в Мариупол

Преди това им предложили да прекосят цяла Украйна без багаж и на собствен риск

24 часа след пристигането си в България трима от евакуираните моряци от кораба „Царевна” разказаха за преживяното пред maritime.bg. Вторият механик Рали Димов, мотористът Радослав Стоянов и кадетът Живомир Митев обясниха, че ситуацията на пристанището в Мариупол станала нетърпима в края на март, когато стрелбите станали денонощни. Преди това сражения се водели основно денем и през нощта моряците се качвали до каютите си да спят. След ескалацията на напрежението били принудени да стоят в машинното отделение. „Два снаряда паднаха и се взривиха вътре. Шрапнели бяха напукали финестрините на някои от каютите – на капитана, на старши помощника, моята”, каза Стоянов.

Според тримата моряци външно министерство е започнало да работи по-интензивно за извеждането им от Мариупол, след като съпругите им биха тревога на брифинг на „Възраждане”  и проблемът придоби голямо обществено значение. „Звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който вече не можехме да използваме, тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше”, обясни Димов.  Предложеният коридор бил през цялата територия на Украйна, а офертата изключвала носенето на телефони и компютри. „Казаха ни да тръгнем без багаж и на свой риск с подписана декларация. Затова отказахме”, поясниха моряците.

След като вече били убедени, че евакуацията е мисия невъзможна, покрай „Царевна” преминали 26 техни колеги от друг кораб с куфарите си. „Така разбрахме, че сигурно сме последния екипаж на търговски кораб, който е останал на пристанището. Тогава ни прекипя, напрежението между нас ескалира. Започнахме да искаме отчет от капитана и да уведоми МВнР за това, че други екипажи се евакуират. Отговориха ни с общи приказки, че единият кораб е изгорял, другият бил с повредено оборудване. От външно говореха само с капитана по сателитния телефон. Опитваха се да ни разубедят, но тръгнахме”, описаха ситуацията от 13 април моряците. Според тях районът все още не бил безопасен, тъй като руснаците държали само половината от пристанището. Въпреки това техен колега се престрашил и стигнал до военните. След 3 часа се върнал с новината, че имат час и половина коридор за евакуация. ”С белите знамена, нямаше просто как да стоим на този кораб с този психически тормоз, който преживяхме”, каза Стоянов.

От пристанището руснаците ги извозили към първия пост на Мариупол за паспортна проверка и с охрана ги отвели в Донецк, където преспали в хотел и били ескортирани до Ростов на Дон и до Сочи. Моряците благодариха на руснаците. „Много е трогателно да видиш хора, които са на първа линия на боя, не са се къпали с дни, да се опитват да ни успокоят, че сме на сигурно място, да ни дадат храна и вода”, обясниха спасените. Войниците, които ги посрещнали, казали, че контактуват с правителството. „Как и кога е станало това, не знаем”, посочи Стоянов. Той и колегите му предположиха, че нежеланието на официалните власти да посочат кой точно е евакуирал екипажа е по политически причини.