Мъките на народните будители

Ботйо Петков умира в мизерия, д-р Петър Берон е удушен за пари

Във времена на недоимък у нас първо се посяга на образованието

Патриотична легенда е, че народните будители са били на почит и уважение. В цялата ни многострадална история тези светли умове са унижавани, живеят и умират в мизерия. Класически е случаят с големия възрожденец Ботйо Петков, бащата на Христо Ботев.

Родом от Карлово, той дълги години сее просвета в съседния Калофер. През неговото школо минават редица бележити личности, между които и Иван Вазов. Даскал Ботйо реформира образованието като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Изхвърля гръцкия език от програмата и въвежда руския. Урежда библиотека и книжарница.

Съставя "Кратка всеобща география", превежда "Нещо за безграмотните человеци" и "Психология или душесловие за учение на децата". Най-значителното му книжовно дело е преводът на "Критически издиряния за историята българска" от Юри Венелин.

През 1862 г. криза плъзва по българските земи. "Калоферската община, която преди малко захващаше едно от първите места между другите общини в Отечеството ни, днес и тя по различни причини, на които не е мястото тука да ги описвам, начна да изпада", хроникира Ботйо Петков и подчертава: "Сетнините на изпадванието се струпаха най-напред на учителите."

Положена е традицията във времена на недоимък у нас да се посяга първо на образованието. За да закърпят бюджета, калоферските чорбаджии намаляват заплатата му от 13 000 на 9000 гроша.

По-грозното е, 

че го унижават

Даскал Ботйо се оплаква на приятеля Станчо Брадинов в Цариград:

"Вий познавате, че по велики Заговезни, кога калоферци ходят на монастиря, то се събират на еснафи. В едно събрание от по първите в Калофер предложих въпрос: с кой еснаф е по-прилично да отида и аз на монастиря? Един отговори: "Телчарите, говедарите, камзамалите* и учителите са един еснаф, съберете се та идете на монастиря."

"По-прав ответ от тоя не може да бъде – коментира народният будител. – Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика върху учителя."

Въпреки недоимъка заедно със съпругата Иванка дават живот на девет деца. Първородният е Христо Ботев на 25 декември 1847 г. После идат шест братя и две сестри. Мизерията обаче стопява семейството. През септември 1867 г. бащата праща вест на милионера Христо Георгиев в Букурещ:

"В разстоянието на три години аз изгубих четири деца, от които единствената ми дъщеря, която се представи преди девет месеца след като доби, ме довърши. Друг син имам петнадесетгодишен, който от три години досега седи на едно място сакат и няма надежда за изцерение."

Още две години продължават мъките на Ботйо Петков. Омерзен духовно и сломен физически от туберкулоза, умира на 26 юли 1869 г.

По мръкнало 

на 21 март 1871 г.

две сенки шетат в махалата Света Троица на румънския град Крайова. Кривват по улица "Личеулуй" и се шмугват в дома на д-р Петър Берон. Душегубците го повалят на пода. Единият сключва пръсти около шията на жертвата. Другият я държи за краката да не шава.

Според полицията престъплението е извършено около 20 часа. Къщата е претършувана, липсва портфейлът на стопанина, но не може да се разбере какво друго е задигнато. Сигурно са търсени още пари, предполагат стражарите.

Мълвата за баснословното богатство на Петър Берон отдавна виси като дамоклиев меч над побелялата му глава. Едновременно с медицинската практика той организира търговско дружество, което бързо трупа печалби. Предприемчивият българин се включва и в други стопански начинания.

Берон постоянно мисли за съдбата на наследството си и пише завещание след завещание. Първият документ е от 1852 г. и не е запазен. Второто завещание е съставено десетилетие по-късно. За негови изпълнители се сочат трима роднини, между които Теохар Папазооглу. Той е земляк на Берон и докторът му има пълно доверие.

През 1866 г. е приета Румънската конституция, която обърква плановете на богатия българин. "Само румъните и ония, които са били натурализирани за румъни, могат да придобиват недвижими селски имоти в Румъния", отсича основният закон.

Берон се чуди що да стори, за да спаси наследството си. Гражданството на българската емиграция във Влашко е съмнително и винаги може да бъде оспорено. С нов документ от 1867 г. докторът маха имената на роднините от завещанието. Изпълнителят Теохар обаче остава. Нещо повече, за негови помощници са назначени племенниците му Василаки Папазооглу и Лука Радулов.

Петър Берон скоро разбира, че тримата са измамници и пише следващото завещание, което анулира предходното. Датата е 15 октомври 1869 г.

Той обаче допуска фатална грешка

За да заобиколи дискриминационния закон, на 12 март същата година продава имението Скорила на Теохар, Василаки и Лука. Онези обещават всяка година да заделят суми за благотворителност.

Като лъсва истинският лик на тримата, Берон започва дело за анулиране на продажбата. Наема четирима адвокати, начело с обиграния Георгиу Костафору. С красноречието си юристът съумява да отложи делото за 7 април 1871 г. Тогава трябва да се яви и ответната страна, която на първото заседание я няма.

В дъното на покушението срещу д-р Петър Берон са 36 полици. За имението Скорила купувачите трябвало да му броят 30 000 жълтици, но вместо тях му дават хартийки. След трагедията на 21 март тръгва слух, че тъкмо тези документи са задигнати от дома на доктора. "Теохар & Сие" са поръчали убийството, за да докопат книжата, негодува българската емиграция.

Удушеният не е кой да е и влашката полиция действа енергично. Първо е хванат някой си Йон Калин. Скоро е заловен и другият злодей Николае Тибаку. Арестувани са още укривателят на двамината Петру Александру и инженер Илие Чокулеску. Той също е заинтересован от затриването на Берон, дължал на учения дебели суми за имението му Присяка.

Убийците са пратени в солниците на доживотна каторга. Спасява ги фактът, че по онова време в Румъния няма смъртно наказание. Те обаче са само маши в ръцете на българина Теохар и влаха Илие. Двамата са ортаци при наемането на удушвачите.

Днес никой не знае къде е гробът на д-р Петър Берон.

* Бирниците.