Най-слабите пилоти във „Формула 1“

След края на първата половина от сезона във „Формула 1“ правим равносметка на най-слабите пилоти до момента. А оценката им се сформира съобразно спечелените точки от всеки старт, които формират и средната.

Антонио Джованаци (68 т., оценка – 5,7.).

Пилотът на „Алфа Ромео“ разочарова през целия сезон до момент и е на дъното. В Баку изглеждаше, че италианецът вече се е слял с болида си, но след това отново загуби увереност. В последните стартове му се случваше дори да изпревари съотборника си и бивш световен шампион Райконен в квалификациите, но в самите състезания темпото му оставаше все така слабо.

Пиер Гасли (69,5 т., 5,8)

е най-голямото разочарование в първата половина на сезона. Не случайно от „Ред Бул“ се освободиха от услугите му и го размениха с Александър Албон от филиала си „Торо Росо“. Проблемите на французина започнаха още на тестовете, когато разби болида си. И оттогава така и не успя „да влезе в час“. Той бе твърде далеч от скоростта и класиранията на съотборника си Макс Верстапен в квалификациите, а в самите състезания се движеше в средата на колоната, докато Лудия Макс се бори за победи и място на подиума. Едва ли скоро е имало по-слаб дебют в „Ред Бул“.

Роберт Кубица (70,5 т., 5,9).

Да поканиш Кубица като водещ пилот бе доста рисковано решение за „Уилямс“. Това, че полякът се справя с дистанциите, независимо от физическите си ограничения, заслужава уважение. Но при него я няма онази бързина, каквато имаше преди. Сега полза на отбора от Кубица са единствено парите на полските спонсори.

Ланс Строл (74,5 т., 6,2)

Пилотът на „Рейсинг поинт“ кара сравнително добре в своята родина Канада, но в квалификациите бе прекалено слаб и постоянно губеше от съотборника си Серхио Перес. А самият Чеко миналата година отстъпи с резултат 5:16 на Естебан Окон (тогава отборът се казваше “Форс Индия”). Така репутацията на Строл като главен пилот под наем в съвременната „Формула 1“ все повече се засилва.

Кевин Магнусен (77,5 т.,  6,5)

Според Гюнтер Щайнер, шеф на отбора „Хаас“, болидът през 2019-а е най-странният в цялата му кариера. Автомобилът е способен да направи добра обиколка в квалификациите, но катастрофално губи темпо в самите състезания. И в тези условия да се представиш добре е истинско предизвикателство. Преди всичко трябва да си търпелив и готов за всяка възможност. А Магнусен неведнъж е влизал в пререкания с инженерите в ефир, критикувайки машината, която механиците току-що са сглобили отново след поредната му авария.

Ромен Грожан (78,5 т., 6,5)

Сякаш пилотът на „Хаас“ се справи по-добре с проблемите, но все още на французина му липсват силни изяви тази година. В Гран при на Австралия той се движеше много добре и бе на път да спечели не малко точки, но накрая не финишира. После преживя фиаско във Великобритания. Първо удари крилото на болида си при излизане от питлейна, а после избута съотборника си от трасето още на първата обиколка.

Нико Хюлкенберг (79 т., 6,6)

За германеца започнаха трудни времена в „Рено“. След края на смазващия сезон през 2018-а Нико получи нов съотборник, който почти веднага го смачка. В Австралия и Бахрейн той се движеше в темпо, но после започнаха провалите в квалификациите (влезе и в серия от 7 поредни загуби от съотборника си Даниел Рикардо). Кулминацията бе в Гран при на Германия. Нико се бореше да влезе в тройката, но се подхлъзна на мокрото трасе, което го прати доста назад в класирането.

Себастиан Фетел (81,5 т., 6,8)

В края на миналата година трикратният световен шампион се провали толкова силно, че повече не можеше да бъде. Предполагаше се, че пилотът на „Ферари“ ще си почине и този сезон ще започне „на чисто“ и ще бие основния си съперник Люис Хамилтън. Но грешките отново заваляха. В Гран при на Бахрейн се завъртя, провали се на квалификацията във Франция, сблъска се с Верстапен на „Силвърстоун“ - и това са само най-големите гафове на германеца. Да, „Ферари“ отстъпва на „Мерцедес“ и Фетел трябва да рискува, за да получи шанс за победа. Той добре кара в Австрия, а в Германия бе на супер ниво. Но все още не може да оправдае очакванията. И още нещо - той се лиши от победата в Канада след нова грешка.

Даниел Рикардо (81,5 т., 6,8)

Австралиецът смело прие решението да напусне „Ред Бул“ и да отиде в „Рено“, знаейки че не може веднага да се бори за подиум. В първите състезания му бе трудно да свикне с малко „непослушната“ машина. Но вече в третия старт настъпи обрат. Добре кара в Монако, после в Канада и Великобритания. И ако не е лидер, стана поне основна звезда на своя отбор. Като цяло той прави добър сезон, но е способен и на още по-добър.

Серхио Перес (83 т., 6,9)

Сегашният болид на „Рейсинг Поинт“ е малко по-скромна машина в сравнение с миналогодишната „Форс Индия“. Макар че лишавайки се от дразнителя Естебан Окон, мексиканецът се отпусна . Всъщност той е класен пилот, достатъчно е да си припомним първите му състезания и шестото място в Баку, но после изявите му не впечатлиха с нищо. И ако не бе излитането му от пистата за Гран при на Германия, вероятно сега той щеше да бъде... в друга класация.