Натали Портман: Още усещам стъпките на папараци зад гърба си

Трудно е да имаш личен живот в нашия бизнес

Дипломата ми е по-важна от славата

Холивуд се променя драматично днес

Неповторимата Натали Портман се завръща в новия филм на големия майстор Том Хупър, който очакваме и по българските екрани. Бъдещият биографичен филм е озаглавен Photograph 51, а историята е вдъхновена от живота на изключителната британка Розалинд Франклин, посветила знанията и уменията си на изучаване на генетичните тайни и ДНК. Ана Зиглър ще адаптира едноименната си пиеса, за да послужи като основа на сценария на бъдещия филм. Франклин всъщност първа е открила какво представлява структурата на ДНК – две свързани по между си нишки, които се извиват и наподобяват усукана стълба, но до края на краткия й живот (тя си отива на 37-годишна възраст) не е признат нейният принос към науката, пишат от специализираното издание operationkino.net. Натали Портман е родена в Йерусалим, Израел, но мести в САЩ със своето семейство, когато е на три години. Портман прави знаменит дебют в култовата екшън класика на Люк Бесон „Леон”. Тогава тя е едва на 12 години. През следващото десетилетие става една от най-известните млади изпълнителки в Холивуд като в същото време успява да влезе в Харвард и да следва психология.

- Натали, Вие сте звезда от дете. Какво ви донесе и какво ви взе славата?
- Взе ми анонимността. Човек винаги има останала една съкровена невинност, която трябва да се пази. Аз ще продължавам да бъда критична към сензационните заглавия и преследването от папараци, което понякога си граничи с престъплението. Едно е да се интересуваш от любовния живот на звездите, друго е да ги тормозиш. Сериозните връзки са плашещи и достатъчно трудни, и без да си постоянно в окото на медиите и да усещаш стъпките на папараците зад гърба си. Знам това усещане и до днес. А когато прибавим това към уравнението става наистина трудно да имаш истински живот и пълноценно партньорство с обичания човек. Но аз засега успявам и се чувствам прекрасно в ролята.

- Кое ви е по-важно дипломата от Харвард или ролите в Холивуд?
- Предпочитам образованието пред известността. Актьорската игра е моето призвание, моята професия. Но възможността да уча в Харвард беше нещо неповторимо за мен. Никога не съм искала да бъда просто една известна актриса. Имам разнообразни интереси, а в Харвард прекарах страхотно, научих много и излязох съвсем различен човек. Според мен е полезно за личното израстване на всеки да пробва различни неща, да експериментира и да не се оставя да бъде дефиниран от другите, от общественото мнение. Когато кандидатствах за висше образование изобщо не ме интересуваше дали ще пропилея кариерата си в киното. За мен е по-важно да бъда умна, отколкото филмова звезда.

- Кое Ви вдъхнови да се пробвате и като режисьор?
- Четях романа на Амос Оз „История за любов и мрак“ за удоволствие като нормален консуматор на качествена литература и в един момент просто започнах да виждам кадрите. Страниците оживяваха в съзнанието ми като завършен филм – с композициите, движенията на камерата, ракурсите, гледните точи, лицата на актьорите и актрисите, преходите, монтажните връзки, музикалното оформление. Съзнанието ми продуцира завършено екранно произведение, стимулирано от преживяването с тази великолепна книга.

- Имаше ли нещо специално, което ви привлече към книгата?
- Изключителният писателски талант на Амос Оз стои в основана на моето вдъхновение. В същото време аз успях да се идентифицирам страшно силно с историите, които са разказани в романа, да почувствам връзката с образите и техните житейски арки. Усетих, че именно това е книгата, по която трябва да създам свой режисьорски филм. А сега режисирането ми е страст.

- Трудно ли ви беше от другата страна на камерата?
- Страшно трудно е и в същото време изключително интересно. Забавлявах се много и държа да отбележа, че имах топло и плодотворно сътрудничество с Амос Оз. Първоначално се запознах с него през моите агенти, които уредиха да се срещна с него в Израел. Той веднага ми направи впечатление на щедър и отворен към предизвикателства човек, който не се смути от факта, че нямах никакъв опит в режисурата и по това време бях на 27 години. Няколко различни режисьори са му предлагали да превърнат книгата му във филм, но той е отказвал. За него беше важно в тази екранизация да няма лесни обяснения, да остане усещането за мистерия и да се даде свобода и възможност на публиката сама да изкове своята интерпретация за мотивациите на централните персонажи. За него беше излишно книгата да се редуцира до някаква форма на популярна психология.

- Как се подготвихте за екшън ролята в последния филм за Тор?
- Започнах да се готвя за филма пет месеца преди началото на снимките и продължих да тренирам през цялото време. Общо тренирах 10 месеца за ролята. Трябваше да постигна изключителна физическа форма, но без да рискувам тежка контузия. Три пъти седмично тренирах за горна част на тялото – ръце, гръб, гърди. В останалите дни тренирах бокс и бягане. Отделях време за пилатес, стречинг, упражнения за баланс. Винаги с инструктор, който ми помогна невероятно много, за да постигна най-страхотната форма в живота си. Всеки ден тренирах близо два часа, в зависимост от графика. След започване на снимките ставах в 4:30 сутринта за фитнес, за да вдигам тежести, да правия кардио тренировки и после да мога после да отида на работа на снимачната площадка. Беше страшно изморително, но си струваше.

- Какво се случва днес в Холивуд?
- Индустрията преживява много трансформации и всички се надяваме да е за добро. Много се говори за нуждата от силни женски образи в киното. Феминизмът е на дневен ред. Но истината е, че един филм за слаба и ранима жена също може да бъде феминистки ако показва истински човек, към когото може да изпитваме емпатия. Отношенията в системата също се променят. Аз съм държала на своето и съм се карала с продуценти и режисьори. Виждала съм ги как експлоатират хората. Но много колеги се страхуват да говорят, особено когато срещат враждебно поведение.