Цар Иван Александър Асен бил не по-малко благороден от френските крале

Един от най-дълго управлявалите средновековни владетели

Много добре познавал своето потекло и често го изтъква

Наскоро излезе моята книга “Аристокрацията на Второто българско царство”, в която доказвам, че през ХIV в. у нас се създава мощна прослойка от благородници. Те имали високо самочувствие за своя произход, по което не отстъпвали на съвременниците си - херцози, графове и обикновени рицари от Западна Европа. За съжаление при пагубното османско нашествие в края на столетието българските боляри били безмилостно унищожени и след Освобождението през XIX в. се налага да търсим владетели с благороден произход из цяла Европа.

Типичен пример за родовитостта на българската аристокрация е един от най-дълго управлявалите средновековни владетели - цар Иван Александър Асен (1331-1371). Сведенията говорят, че той бил роден през първите години на ХIV в. Негови родители са видната болярка Кераца Петрица и деспот Срацимир. Именно от тяхното родословие произлизат претенциите на Иван Александър за българския трон.

Кераца Петрица е дъщеря на основателя на династията на Шишмановци, деспот Шишман I, и на неизвестна по име внучка на великия цар Иван Асен II (1218-1241). На родословното дърво по стените на църквата в Матейче (до град Куманово в Република Северна Македония) става ясно родството не само с основната управляваща династия на Второто българско царство - Асеневци, но и с царете на Самуиловата династия от Първото царство. По майчина линия Кераца Петрица е връзката и с друга българска царска династия от XIII-XIV в. - тази на Тертерите. Чрез нея Иван Александър Асен се явявал племенник на цар Теодор Светослав (1300-1322) и трети братовчед на цар Георги Тертер II (1322-1323). Също така бил свързан с двете управляващи през XIII-XIV в. византийски императорски династии - Палеолозите и Кантакузините.

Бащата на Кераца Петрица, Шишман I, пък основава династията на Шишмановци. С династичен брак той свързва рода си с този не великите Асеневци. Получава титлата “деспот” около 1270 г. при управлението на цар Константин Тих Асен и като такъв му е дадена за владение областта около Видин.

Кераца Петрица била известна в кръговете на европейската аристокрация. С нея си пишел лично римският папа. В архива на Ватикана се съхранява писмо на понтифекса Бенедикт ХII до нея от 13 юли 1337 г., в което є благодари, че приела католическата вяра, наричайки я майка на “великия Александър, цар на България”. Към края на живота си Кераца Петрица се връща към православието и в царския Поменник в Бориловия синодик е записана памет на „... благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, в ангелски [монашески] образ наречена Теофана...” 

Не толкова родовит, но много влиятелен, бил бащата на Иван Александър Асен, деспот Срацимир. Той имал важна роля в държавата по време на династията на Тертерите. След брака си с Кера Петрица получил от цар Теодор Светослав деспотска титла и областта на Крън край днешния град Казанлък. Двамата имали пет деца, на които е писано да бъдат сред най-влиятелните аристократи на Балканите през ХIV в.

Иван Александър Асен много добре познавал своето потекло и често го изтъквал. В преписа на Хрониката на Константин Манасий, изпълнен по негова заповед около 1344/1345 г., владетелят се определя, че е „... от корена на преизящния Иван Асен (Иван Асен II - Н. О.), царя на българите.” Връзката си с основателите на Второто българско царство Иван Александър подчертава в своите дарствени документи. В Зографската грамота от 1342 г. отбелязва няколко пъти, че потвърждава даренията на своите деди и прадеди. Ктитори на големия български манастир на Атон са Асеневци и най-вече Иван Асен II. В този дух е и грамотата за несебърския манастир “Св. Никола”, където Иван Александър споменава „... преблажения и прочут цар Иван Асен, дядо на царството ми”. Още по-конкретен е синът на Иван Александър Асен, цар Иван Шишман, който в Рилската грамота от 1378 г. директно говори кои са техните предци. Това са „... родителите на царството ми, светопочиналия цар Асен и цар Калиман”. Става дума за Иван Асен II (1218-1241). и първородния му син Коломан I (1241-1246).

Цар Иван Александър се представя като потомък на Асеневци по редица стенописни изображения и в ктиторски надписи на църкви. След Иван Асен II той бил най-голям дарител на прочутата монашеска колония в каньона на река Русенски Лом край днешното с. Иваново. И ако първият бил ктитор на скалния храм “Затрупаната църква”, където е изобразен, то вторият дава средства за храма “Църквата”. Там се намира и негово доста изтрит портрет с надпис “Иван Асен”.

Цар Иван Александър Асен - портрет в Костницата на Бачковския манастир.

Напълно изчезнал днес, но разчетен някога от Йордан Иванов, е един текст край почти изличено изображение на владетел в малката църква край с. Беренде до Годеч, Софийско. Фреските там със сигурност са датирани между 30-те и 70-те години на ХIV в. Ученият чете надписа като: “Иван Асен, в Христа Бога благоверен цар на българите.” В малката болярска църква при с. Станичене, Пиротско, пък са изобразени десетки български аристократи от ХIV в. От частично запазения ктиторски надпис от 1331/1332 г. ясно се разбира кога е създаден храма - „... в дните на благоверния цар Иван Асен...” В гробница до храма сръбските археолози намират и уникална златовезана дреха с монограми на Иван Александър и неговата титла: “цар на българи и гърци”.

Произходът на владетеля е бил отлично известен на ромеите. В синодален акт на Вселенската патриаршия от 17 август 1355 г. относно съюза между българи и ромеи царят на два пъти е наречен “василевса на българите Иван Александър Асен”. В друг документ вселенският патриарх Калист (1350-1363) назовава българския владетел “господин Иван Асен”. Но има и още доста косвени свидетелства за принадлежността на Иван Александър към фамилията на Асеневци. Съвсем не е маловажно, че от петимата сина на царя от двата му брака двама носят името Иван Асен.

Но нека се върна към 1331 г., когато родовитият деспот на град Ловеч стига до трона в Търновград. От гледна точка на потеклото си Иван Александър без съмнение бил най-подходящ сред българските велможи. Важен е и бракът му с Теодора, дъщеря на воеводата Иванко I Басараб, създател на първата управляваща Влашкото княжество династия. През втората половина на ХIII и началото на ХIV в. на север от Дунав се формират полунезависими области, намиращи се под влиянието ту на Търновград, ту на унгарската корона. Иванко I Басараб остава до края на живота си верен български васал, като с отряда си се явява и при злополучната битка при Велбъжд през 1330 г.

Иван Александър бил познат в целия тогавашен цивилизован свят. Към “императора на Загора” (България - Н. О.) се отнасяли с уважение дожите на Венеция при сключване на официалните договори с царството през 1346 и 1352 г. Но той бил познат дори в далечен Египет, чиито султан Ан-Насър ад-дин ал-Хасан, цитиран в историческото съчинение на Йоан Кантакузин, нарича през 1348 г. цар Иван Александър „... василевса на българите (от рода) на Асеневци”.

Когато се възкачва на царския трон през 1331 г., Иван Александър Асен бил зрял мъж в разцвета на силите си. Отдавна били родени и тримата му сина от брака с Теодора I - Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен IV. Някои учени приписват на този брачен съюз и неговата най-голяма дъщеря, Кера Тамар, която десетилетия по-късно ще стане съпруга на османския султан Мурад I. Натрупаният житейски и военен опит помогнал на царя да се справи с последствията от катастрофата при Велбъжд и предшествалото управление на сръбското протеже Иван Стефан.