Нелегалните мигранти у нас: най-често мъже от Афганистан, Ирак и Сирия

Мъже от Афганистан, Ирак и Сирия са хората, които най-често се опитват да минат през границата на страната ни нелегално, сочат данните от доклад, чиито анализ бе представен от правосъдното министерство. 

Осъдените за този тип престъпления са основно млади мъже – 90,68%. Най-голямата възрастова група са от 18 до 29 г. – 61,71%, а общо 87,04 % от всички осъдени са до 39 г. Повечето от тях – 64,85 %, са с основно или по-ниско образование. Те са най-вече граждани на три държави – Афганистан (26,46%), Ирак (20,14%) и Сирия (14,14%), или общо 60,74%.

Най-много са осъдените за незаконно преминаване на границата – 85,15%.

Голяма част от незаконно преминалите границата са бежанци от зони с военни действия или други въоръжени конфликти, установява изследването. Част от тях бягат и от преследване, основано на политически или религиозни възгледи.

Демографските характеристики сочат, че става дума по-скоро за икономически мигранти, чиято основна цел е да се установят с придружаващите ги близки в развитите европейски държави, след което да изтеглят при себе си и останалите членове на своите семейства.

Осъдените каналджии и помагачи за периода са 8,48 % от всички. Те също са най-вече мъже (85,03%) на възраст между 30 и 49 г. (55,16%), женени (35,79%), с основно или по-ниско образование (55,50%). Най-вече са български (42,83%) и турски граждани (27,58%).

Само 3,39 % са осъдените за подпомагане на нелегалните мигранти вътре в страната, като най-често става дума за превеждане или предоставяне на подслон на чужденците. Най-често това са мъже (96,78%) на възраст между 30 и 49 г. (55,06%), неженени (65,69%) със средно образование (52,05%), най-вече българи – 94,59%.

Авторите на доклада посочват, че са нужни промени в наказателното законодателство, което да направи противодействието по-ефективно, включително възможността преминалите граница чужденци да бъдат наказвани с пробация, вместо условно осъждане, което в повечето случаи е неизпълнимо.

Ефективното лишаване от свобода, предвид езиковата бариера, културните различия, ниската правна култура и лошите условия на живот в страните им по произход, в повечето случаи не се осъзнава от осъдените въобще като наказание, отбелязва БТА. При неговото изпълнение у тях дори не се създава усещане, че спрямо тях се налага различна мярка от настаняването в съответните приемни центрове, където условията са идентични с местата за лишаване от свобода, пишат още експертите.

В доклада се посочва, че е необходимо да бъдат предприети мерки за повишаване на капацитета и подобряване на дейността на прокуратурата и съдилищата по индивидуализация на наказанията. 

Създадената трайна съдебна практика за налагане на условни и краткосрочни наказания води до изключително ниска ефективност, пише в анализа.