Труд
Автор:
Евгения Волен
Разбираемо е планирането на летните отпуски да е усложнено, но не и защо връщането на таксите се сочи като решение
Като всяка година, и това лято “спешни” поправки на различни закони буквално парят в ръцете на родните депутати. Реформата в образованието отново е на дневен ред. Покрай добрите идеи се промъкват и някои недобре информирани, като тази, да се позволи на общините да таксуват родителите за лятното посещаване на детска градина, защото те били станали много безотговорни и това изключително много затруднявало управлението на графика на персонала на градините, включително вземането на годишен отпуск.
Това е предложение, заложено в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), внесен от политическа партия „Демократична България“. Такова е и становището на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България.
Наредба 5 към ЗПУО изрично дефинира учебното и неучебното време и поставя изисквания за отчитането на всяко отсъствие в учебно време. Определен е максимален брой дни, в които децата могат да отсъстват по семейни причини - през учебно време. За неучебното време няма въведени ограничения на отсъствията. При такива правила е разбираемо планирането на институциите да е усложнено, но не е ясно защо връщането на таксите се сочи като решение.
Подобно предложение има много подводни камъни и надали ще се превърне в закон. Първо, през 2022 година бяха отменени всички такси за детски градини и детски ясли. Тази политика стъпи на мащабна оценка на въздействието от Световната банка и бе огромна крачка напред в изравняване на образователните неравенства. Няма нови доказателства, които да оспорват заключенията на Световната банка, че отмяната на таксите води до значим ръст на записването и посещаването. Мнението на директорите не е доказателство, а позиция, зад която стои конкретен техен проблем. Нещо повече, липсват данни за измерението на проблема, заради който се предлага толкова сериозен регрес в политиката за достъпност на образованието. Та летните месеци са 30% от календара на детските градини!
Второ, държавата пое цялостна отговорност за издръжката на образователните заведения. Предложението общините по свое решение да въвеждат такси през летния период буди редица притеснения относно справедливост и равнопоставеност. Как ще подсигури държавата липсата на двойно финансиране, след като държавната издръжка така или иначе излиза от джоба на данъкоплатеца? Общини с преобладаващо бедни родители надали ще изберат да начисляват отново такси. Защо държавата нарочно да разширява ножицата на неравенството между икономически силните и икономически слабите региони? Защо подобна политика да важи за детските градини, но не и за яслите? Какъв контрол ще извършва държавата върху разходването на тези допълнителни ресурси? Какви мерки ще се налагат при отказ за плащане и кой ще отговаря да събира таксите? Децата, подложени (според други предложени промени в ЗПУО) на задължителна лятна езикова подготовка ще трябва ли да плащат такса, щом присъствието им е задължително? С какво право третираме по различен начин децата, посещаващи полудневни групи в училища (които често затварят за летния период) и тези, които посещават детски градини?
Трето, защо се опитваме да накажем родителите за това, че използват дадените им от ЗПУО права? Да, родителите не приемат лятното присъствие на детето толкова насериозно, колкото през учебно време. Те въобще не разбират какви затруднения причинява това на персонала. Преди три седмици в сборната група на малкия ми син бяха 30 деца, при обявени 18. Учителката беше капнала. Съчувствам ù. Но родителят не е виновен, че правилата за лятно посещение са толкова хлабави! Променете правилата и тогава, ако няма реакция от родителите, предлагайте нови мерки. Вместо отсъствията по семейни причини да са за само за учебно време, нека да важат за цялата година и да са с 5 дни повече за компенсация. Направете лятното отсъствие изключението, не правилото - изисквайте изрично заявление, сходно на заявлението за ползване на платен отпуск. Практики като въвеждането на лятна стажантска програма за студенти от община Бургас също могат да облекчат затрудненията на институциите в управление на графика на отпуски, без да ощетяват родителите. Тези стажове имат и редица други ползи, и би следвало да са държавна политика.
Така или иначе, малките деца учат чрез игра - дори ЗПУО твърди това. Разделянето на времето на децата в предучилищна възраст на учебно и неучебно някак противоречи на тази концепция. За малките деца лятото е всъщност особено ценно време за изследване на социалния и околния свят, и липсата на „учебно скеле“, чрез което те да превръщат преживяванията си в учене, ги лишава от ценни възможности за развитие. Концепцията за неучебно време в предучилищното образование трябва изцяло да бъде премахната от законодателството. В противен случайизлиза, че от септември до май децата „учат чрез игра“, а през останалото време те играят, без да учат, което някак противоречи на първото твърдение.
Загубата на знания през лятото е реален феномен, изследван от много учени по света и се забелязва дори при 2-годишните деца. Той е особено изявен при децата-билингвии децата, живеещи в уязвими общности. Големите градове предлагат богата палитра от занимателни дейности, но на село и в малкия град, детската градина и през лятото остава един от или единственият културен център в населеното място. Не можем да претендираме за равен старт, когато за 30% от годината едни деца имат достъп до активности, а други - не.
Проблем с отношенията между детската градина и родителите наистина има и той не се ограничава само до уведомяването за отсъствия. Родителите рядко обсъждат насаме с учителите на детето си развитието му, как да го подкрепят вкъщи или как да се включат в живота на детската градина. Разговорите с учителите се свеждат до уведомление дали детето е яло, спало и „слушало“ (което не е цел на развитието на детето според никой държавен документ). Родителите често пристъпват прага на занималнята два пъти в годината, в началото на родителската среща и накрая за открит урок. Детското портфолио не се дава на родителя до деня на напускане на детето. Добре, махнахме надписите „Родителите дотук“... но бариерата в главата на учителите остава.
Защо е важно включването ли? Когато един родител участва редовно в света на детето си, процесът на учене става по-видим за родителя, както и подкрепата, която е необходима, за да се случи това учене. Разширеното разбиране за ролята на ранното образование гради уважение към учителите и институцията, чувство за принадлежност и отговорност. То помага на родителя да сравни развитието на детето си с други деца и сам да потърси подкрепа в областите, в които детето му се затруднява - вместо да застава в опозиция на понякога неумело сервирани коментари от учителите.
Образователната институция е във властова позиция спрямо отделния гражданин и затова основната отговорност да протегне ръка за подобряване на включването е нейна, а не на родителя. Родителят разчита знаците от институцията и се напасва спрямо тях. За да подобрят участието на родителите и отговорността им към институцията, учителите следва да провеждат редовни индивидуални разговори с всяко семейство за обсъждане развитието на детето, да включват родителите във вземането на решения относно учебната среда и дейностите в детската градина, и да се опират на силните страни (например хобита и умения) на всеки родител, за да намерят подходящ начин да го включат в подкрепа на ученето на децата.
Таксите не са подходящо решение за проблема с нередовното присъствие в летния период. Първо държавата следва да покаже, че разбира важността на този период за детското развитие, и как доверието към институциите и отговорността на родителите вървят ръка за ръка. Нека чак тогава да мислим за промяна в очакванията към родителите. Доверието води до отговорност - не таксите.
