Никола Филипов, финансист, пред „Труд news“: Вдигането на ДДС на 22% би било пагубно за нашата икономика

В следващия бюджет размерът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде замразен

Министерствата подготвят държавния бюджет за 2026 г., а изпълнението на приходите от ДДС в бюджета за настоящата година изостава от плана. Международният валутен фонд и редица икономисти дават предложения за промени в данъчно-осигурителната система, с които да бъде намален дефицитът в бюджета. С въпроси ще бъде ли изпълнен бюджетът за 2025 г., необходима ли е промяна на ставката на ДДС, трябва ли да продължи вдигането на бюджетни заплати и на минималната заплата се обърнахме към финансиста Никола Филипов.

- Г-н Филипов, смятате ли, че държавният бюджет за настоящата година може да бъде изпълнен в приетия от парламента вариант?

- За съжаление не мисля, че бюджетът може да бъде изпълнен в своята цялост и това е нещо, за което доста финансисти и икономисти алармирахме още по време на неговото приемане в парламента. Към юли 2025 година бюджетният дефицит достигна 4,3 млрд. лева, или близо 2% от БВП. За мен, обаче по-големия проблем тук е фактът, че по-големите разходи настъпват през третото и четвъртото тримесечие, а в момента сме достигнали около 2/3 от планирания бюджетен дефицит. Генезисът на бюджетния дефицит беше заложен в изключително оптимистичните очаквани приходи от данък добавена стойност. През 2025 година Министерство на финансите очакваше да постигне невиждан, дори и след присъединяването ни към ЕС, ръст от 30%. Структурата на нашата икономика е такава, че емпирично приходите от ДДС варират между 9% и 9,5% от БВП, докато в „Бюджет 2025 година“ беше заложено да достигнат 11,5%, което още на онзи етап изглеждаше нереалистично, защото това трябваш да означава, че структурата на нашата икономика се е променила фундаментално. В интерес на истината изключително позитивен факт е това, че приходните агенции работят добре. Най-голямото неизпълнение в бюджета идва от ДДС и въпреки това имаме забележителен ръст от 16,4% към месец юли. Да не говорим, че по другите пера от приходната част имаме дори и преизпълнение. Позитивен знак е, че държавата прави всичко възможно да свие бюджетния дефицит чрез сложни счетоводни операции и еднократни плащания. Такива еднократния плащания са приходите от Плана за възстановяване и авансовия корпоративен данък, който банките трябваше да заплатят. Дефицитът ще бъде допълнително свит и след успешното капитализиране на Българската банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лева и Българския енергиен холдинг (БЕХ) с 1,5 млрд. лв. Ефектът от тези финансово-счетоводни операции се очаква да бъде около 5,5 млрд. лева намаление на бюджетния дефицит. Надявам се със стабилизирането на публичните финанси през следващите години да бъде прекратена зловредната практика да се карат ключови сектори от икономиката да внасят авансово своя корпоративен данък. Това се явява своеобразно наказание за цели сектори, които се развиват по-добре от прогнозираното и реализират растящи печалби.

- Кои разходи може да бъдат свити, за да приключи годината с бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт?

- Основният проблем при структурирането на един държавен бюджет са размерът на социалните плащания и разходите за заплати в публичния сектор. Това са основни проблеми, защото когато веднъж се увеличат тяхното намаляване става практически невъзможно, заради огромните политически негативи, които всяко едно управление неминуемо ще поеме, ако тръгне да намалява техния размер. Именно поради тази причина всяко едно увеличение трябва да става с много ниски темпове и за дълъг период от време нещо, което не беше правено у нас последните години, защото станахме свидетели на рязко увеличение на заплатите в публичния сектор. Така че на този етап не виждам как разходите за социални плащания и заплати могат да бъдат намалени. Според мен, обаче това, което трябва да се направи през следващата бюджетна процедура е размерът на заплатите в публичния сектор да бъде замразен, защото ако продължим да изпълняваме заложения през последните години ръст на разходи за заплати, бюджетният дефицит ще продължи да се повишава със застрашителни темпове. Паралелно със замразяването на заплатите в публичния сектор трябва да бъде замразена и минималната работна заплата, която вече достигна абсолютно непазарни нива. Трябва да знаем, че увеличението на МРЗ пряко увеличава бюджетния дефицит, защото една немалка част от заплатите в публичния сектор се базират на МРЗ. 

Именно поради тези причини това, което държавата в лицето на Министерство на финансите реалистично може да направи, е както винаги да замрази някои капиталови разходи, които да прехвърли за 2026 година. Това, обаче генерира изцяло друг набор от проблеми, свързани с качеството на инфраструктурата, състоянието на ВиК сектора и безводието. Държавата ще трябва изключително прецизно да прецени към кои инфраструктурни проекти да насочи финансов ресурс и кои да бъдат забавени.

- За бюджета за следващата година необходими ли са съществени промени по отношение на приходите и разходите? Кое според вас е по-добър вариант - ограничаване на разходите или вдигане на налози?

- При структурирането на един държавен бюджет винаги фокусът трябва да бъде насочен върху разходната част. Имайте предвид, че приходната част от бюджета не е под пряк контрол на държавата. Приходите от данъчни постъпления в една пазарна икономика в голямата степен се формират от комплексни явления и взаимовръзки между различните икономически контрагенти, които невинаги могат да се прогнозират с точност. Разходната част на бюджета, обаче е изцяло под наш контрол и тя може да се моделира с доста по-голямо ниво на точност. Така че това, което трябва да направят управляващите, е просто да направят детайлен анализ на реалното състоянието на нашата икономика и на тази база да екстраполират какви могат да бъдат данъчните постъпления без да се увеличават данъците и без да се издевателства над бизнеса. След това на база на този анализ да се структурира разходната база, за да постигнем бюджетен дефицит от 3%.

- Редица икономисти обясняват, че пенсиите тежат твърде много на бюджета, но не пенсиите, а заплатите на военни и полицаи бяха увеличени с 50%. Правилата за увеличение на заплатите в силовите ведомства заедно с нарастването на средната заплата трябва ли да бъдат променени?

- Това е сложен въпрос, защото нивото на заплащане в различните сфери на бюджетния сектор не са унифицирани и докато някои се увеличиха постепенно през годините, то други не бяха увеличавани изобщо. Със сигурност трябва да има ясни правила както при определянето на увеличението на заплатите в публични сектор, така и при определянето на размера на МРЗ. Един добър метод за увеличение на заплатите може да бъде кумулативният ефект от два параметъра. Първият да бъде производителността на труда в частния сектор, а вторият ръстът в размера на брутната работна заплата в частния сектор. По този начин можем да излезем от административното увеличаване на заплатите в публичния сектор, като го направим една идея по-пазарно и по-неполитически зависимо. Но на този етап, както споменах по-горе, е най-добре както размерът на заплатите в публичния сектор, така и МРЗ да бъдат замразени.

- Необходими ли са промени в пенсионната система като увеличение на възрастта за пенсиониране или промяна на „швейцарското правило“ за ежегодно индексиране на пенсиите с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход?

- Темата за пенсионната система е изключително сложна тема, която трябва да се води заедно с всички икономически участници. На този етап „швейцарското правило“ върши работа, но имайте предвид, че средният осигурителен доход в страната в последните години расте диспропорционално заради ръста на заплатите в обществения сектор. В тази ситуация частният бизнес е принуден да увеличава разходите за труд, за да задържи своя персонал. Така че, ако овладеем ръста на заплатите в публичния сектор, ефектът от „швейцарското правило“ ще бъде ограничен. За това допълнително ще допринесе и присъединявате ни към еврозоната, където нивата на инфлация са по-ниски.

- Някои икономисти лансират идеята за увеличение на ставката на ДДС на 22%, за да бъдат увеличени преходите в бюджета. Смятате ли, че това е добра идея?

- О, не. Това би било пагубно за нашата икономика, която като цяло е базирана върху приходите от ДДС. Всяка промяна на данъчната ставка би представлявала прекалено голям шок както за бизнеса, така и за потребителите. Така че увеличаването на ДДС от 20% на 22% със сигурност не би решило нито едни проблем на бюджета, а дори и обратното, само ще създаде допълнителни проблеми за фиска.

- Други икономисти пък предложиха въвеждане на диференцирана ставка за ДДС и по-нисък данък за храните. Във връзка с предстоящото влизане в еврозоната това добър механизъм ли е храните да не поскъпват?

- Диференцираната ДДС ставка не е лоша концепция за управление на ценовите равнища в някои сектори. Но тя би била изключително трудна за прилагане и управление от бизнеса. От друга страна, ако намалим данъчната ставка при храните, това би довело до пропорционален спад в приходите от ДДС, които трябва да бъдат компенсирани с увеличение на ДДС от други сектори на икономиката. И тук вече влизаме в един тежък дебат за това, кои сектори трябва да поемат увеличението.

- Представители на БСП предложиха въвеждане на прогресивно облагане на доходите и по-висока ставка на данъка за хора с високи доходи, съчетано с необлагаем минимум за хората с ниски доходи. Добре ли е това да бъде направено? Кои са високите доходи, за които ставката може да бъде по-висока, за някои 3000 лв. заплата е висок доход, но за София средната заплата е около 3500 лв., тоест това не е висок, а среден доход?

- Предложението на БСП е изключително опасно за икономиката ни. Промяната на данъчния модел не може да става от днес за утре без какъвто и да било задълбочен и дълъг експертен дебат и най-вече обществен консенсус по темата. Така че на този етап тази тема, дори не трябва да бъде разглеждана по същество. Преди години бях част от екип от икономисти, които изготвихме изключително детайлен анализ за Министерство на финансите за всички негативни ефекти, които биха произлезли от въвеждането на прогресивното облагане на доходите, както върху физическите лица, така и върху бизнеса. Най-общо казано при въвеждането на този модел научната литература ясно показва, че хората губят мотивация да инвестират в своето образование и кариерно развитие, а бизнесът да инвестира в капиталови разходи, което ограничава икономическия растеж в средносрочен аспект.

- В средносрочната бюджетна прогноза е предвидено увеличение на осигурителните вноски с 3% през 2027 г. и 2028 г. Трябва ли това да бъде направено?

- Това трябва да бъде направено. В противен случай структурният дефицит, с който от години оперира НОИ, само ще се увеличи.

- Някои икономисти предлагат отпадане на максималния осигурителен доход. Какъв ще бъде ефектът от такава промяна върху пазара на труда и върху икономиката на страната?

- Отново, това би било изключително опасна мярка, защото ще удари пряко най-образованата прослойка на обществото. Това са хората, които създават най-много стойност в нашата икономика и създават най-голям брутен вътрешен продукт. Аз съм твърдо за замразяване на максималния осигурителен доход на нивата му от 2025 година. Това би било една дясна и много правилна икономическа политика.

- Правителството предлага минималната заплата за следващата година да бъде 620 евро, но работодателите са против. Трябва ли увеличението на минималната заплата да продължи?

- Не. Със сигурност повишаването на МРЗ трябва да бъде ограничено, ако не и дори замразено. Предложението на правителството е МРЗ да достигне 1213 лева през 2026 година, което вече започва да вреди на бизнеса. Ако увеличението на МРЗ в крайна сметка бъде въведено, това ще създаде редица регионални дисбаланси, които ще създадат дълбоки структурни проблеми в пазара на труда. Давам и пример. Ако влезе в сила промяната, МРЗ ще бъде 67.77% от средната за Смолян и 34.99% от средната заплата за София. Тази съществена регионална разлика е голям проблем на пазара на труда, който за съжаление тепърва ще продължи да се задълбочава.

Нашият гост

Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).