Труд
Автор:
Тодор Токин
Той е достатъчно популистки, за да не може да бъде атакуван от другите популистки формации
Бюджет 2026 се появи с няколко дни закъснение и веднага бе подложен на критика от опозицията, синдикатите и работодателите. Какъв е той - популистки или реформаторски? Според икономистът Никола Янков единственият начин в България да влезнат големи пари и да предизвикат необходимия ни икономически растеж е изграждане на концесия на големи инфраструктурни обекти и приватизация на големите държавни фирми. Той е категоричен, че държавата трябва да съкрати сериозна част от администрацията, за да могат тези хора да се наемат от частния сектор. Това значи и държавата да спре да вдига заплатите на администрацията, за да не конкурира частния сектор за така или иначе оскъдните кадри на пазара на труда.
- Защо се забави внасянето в парламента на бюджета, какво има да се договаря още, какво се преработваше в него, господин Янков? Като какъв бихте го определили - популистки, реформаторски, като каква „пица“?
- Бюджетът бе внесен най-накрая. Но - както се очакваше - в него няма промяна от досегашните популистки и инерционни политики. Продължава увеличаването на държавните разходи далеч над темпа на растеж на БВП. Продължава изпреварващото увеличение на заплатите в администрацията. Продължава увеличение на пенсиите. Продължава увеличението на разходите за издръжка. Държавата догодина ще харчи с 20% повече от тази. След като тази ще изхарчи с 25% повече от предишната година. За да се финансира това, се залагат увеличения на данъците (като данък дивидент) и осигуровките (вдига се максималният праг). Залагат се отново над една трета по-високи приходи от ДДС, при планиран ръст на БВП от около 3%. Това е популистки бюджет, който е съставен по логиката на „най-малкото съпротивление“, за да не провокира политически атаки от набиращите сили популистки формации в българската политика (Меч, Величие, Възраждане) и от бъдещата партия на Румен Радев. Този бюджет е също жест към коалиционните партньори от БСП (традиционни противници на излизането на държавата от бизнес роля и заместването ù с частни капитали) към най-новия коалиционен партньор ДПС, чийто неформален лозунг и нов бранд вече е популисткото „всичко за хората“. Това е според мен основната цел на този бюджет, а не растеж на икономиката и на доходите на българите.
- Дали има трудност при изготвянето му за първи път в евро?
- Не може да има трудности, тъй като това е просто аритметично разделяне на левове върху фиксирания курс от 1.95583. Няма ефекти от потенциална промяна на валутния курс.
- Възможно ли е идеологически несъвместими партии да правят бюджет и какво излезе накрая?
- Възможно е, ако целта на управлението е ръст на икономиката (повишаване на брутния вътрешен продукт), което значи повишаване и на доходите (на БВП/глава от населението) и на фискалните приходи, а от там изграждането на фискални буфери за по-активна социална (истински лява) политика. Ето - така можете да съчетаете десни икономически мерки (стимулиране на инвестициите и заетостта в частния сектор като двигател на растежа) с леви политически цели - повишаване на средните доходи и изграждане на фискални резерви за засилено подпомагане на най-уязвимите слоеве на обществото. Но целта на това управление изглежда не е точно това, или поне не в краткосрочен план.
- Има ли според вас поне наченки на някакви реформи в него?
- Не, в предложения бюджет няма никакви заложени реформи. Има само инерция.
- Какво ще се получи от съчетаването на най-доброто и от лявата и от дясната политика в бюджета? Какви десни мерки бихте препоръчали вие?
- Благосъстоянието на нацията обикновено се измерва със средния доход или средния БВП на глава от населението. Това значи на прост език, че за да забoгатяваме, трябва да се вдигат оборотите (продажбите на вътрешни и външни пазари) и печалбите в частния сектор на икономиката. За да се случва това, държавната политика (част от която е фискалната или бюджетна политика) трябва да е насочена приоритетно към динамичен ръст на частния сектор. Това значи заместване на държавни разходи с частни инвестиции, отдръпване на държавата от правенето на бизнес и намаляване на администрацията, за да се освободи човешки ресурс за наемане в частния сектор. И разбира се никакво увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Това като цяло е есенцията на „дясната“ икономическа политика.
- В конкретния случай с България какво трябва да се направи, за да да догонваме средните доходи в ЕС?
- За да растем изпреварващо (с 5-6% годишно) в нашата икономика трябва да има инвестиции от порядъка на 30% от БВП годишно. Така за десетина години ще увеличим нашия БВП/глава от населението с 50% и от 2/3 в момента ще се изравним със средното ниво в Европа. При прогнозиран БВП от 120 милиарда евро за 2026 г., това значи по 36 милиарда евро инвестиции всяка година. Такива пари в държавния бюджет на страната няма, няма и скоро да има. Има ги обаче в големи международни компании, които биха могли да инвестират в България.
- Но къде могат да се инвестират тук такива огромни средства?
- Преди всичко в голямата държавна и общинска публична инфраструктура - магистрали, скоростни ЖП линии, ВиК цикли на големите градове, заводи за преработка на отпадъци, тунели, мостове, пристанища и летища - изобщо във всичко, от което се нуждаем, за да живеем със средноевропейски стандарт, но нямаме (и няма скоро да имаме) пари да построим. И това може и трябва да стане за един мандат, а не за едно поколение. Тук добавям и привличане на големи чужди инвеститори в капитала на големите държавни фирми от енергетиката - АЕЦ Козлодуй, НЕК, Булгаргаз. С две думи: големи инвестиции от мащаб десетки милиарди евро годишно могат да се привлекат само с ускорено изграждане на концесия с частни капитали на голямата публична инфраструктура и с приватизация на големите държавни фирми. Друг начин няма. Никой няма да строи в България по 30 нови завода за по един милиард евро всеки всяка година в следващото десетилетие. Единственият начин в България да влезнат такива пари и да предизвикат необходимия ни икономически растеж е изграждане на концесия на големи инфраструктурни обекти и приватизация на големите държавни фирми.
- Но освен капитал, за динамичен икономически растеж са необходими и човешки ресурси...
- Разбира се. Това значи държавата да съкрати сериозна част от администрацията, за да могат тези хора да се наемат от частния сектор. Това значи и държавата да спре да вдига заплатите на администрацията, за да не конкурира частния сектор за така или иначе оскъдните кадри на пазара на труда. И да не вдига разходите за труд по този начин, без да се е повишила производителността, защото това прави българския бизнес неконкурентноспособен. Други мерки за осигуряване на човешки ресурси за растеж, свързани с бюджета, са преформатирането на социалните политики така, че хората да са мотивирани да работят, а не да стоят на държавна издръжка извън пазара на труда, допълнително затягайки ситуацията. Като част от тези мерки държавата трябва също да увеличава постепенно пенсионната възраст, за да задържа хората по-дълго на пазара на труда. Държавата трябва и да не вдига данъчно-осигурителната тежест, защото това има охлаждащ ефект върху икономиката. Частният сектор наема по-малко хора и инвестира по-малко пари при по-високи данъци и осигуровки, което значи по-нисък растеж - точно обратното на това, което би трябвало да целим.
- Какво бихте препоръчали вие, господин Янков?
- Ето ви няколко прости, логически свързани и абсолютно необходими държавни политики, които трябва да намерят своето отражение в бюджета, ако искаме да стимулираме икономически растеж (тоест инвестиции и заетост в частния сектор), а от там растеж на средните доходи (БВП/глава от населението) и на фискалните приходи. Някои хора биха нарекли така политика „дясна“. Аз я наричам единствената възможна и разумна политика, която ще доведе до забогатяване на нацията. Ако това е политическата цел, разбира се. Ефектите от такава политика биха били намалени държавни разходи (за заплати в администрацията, за капиталово строителство и ремонти, и за субсидии на загуби и кражби в държавни фирми) и увеличени държавни приходи (от осигуровки и данъци), което бързо ще елиминира бюджетния дефицит и даже може да позволи изграждането на фискален резерв за водене на истинска по-активна социална политика в подкрепа на най-нуждаещите се български граждани. Социална политика, която да замени сегашните субсидии на цени на калпак (като субсидиите на тока, или поголовното увеличение на пенсиите, без доходен или имуществен критерий за достъп), което облагодетелства най-големите потребители, които са всъщност и най-заможните. България може да увеличи всъщност социалните си програми, но преди това трябва да промени изцяло бюджетната логика и да я ориентира към растеж на частния сектор, за да изгради фискалните буфери за това.
- Според вас проектобюджетът за 2026-а ли е единственият възможен бюджет за страната в този момент, както твърдят управляващите, ще гарантира ли той стабилност?
- Представеният бюджет не е „единствено възможен“, а е най-лесният политически - продължаваме да се плъзгаме по инерция, като увеличаваме съществено държавните разходи, без да предвиждаме никакви нови политики за привличане на частни инвестиции (заместване на държавните капиталови програми), за спиране на ценови субсидии, за оптимизация на администрацията и задържане на заплатите там, за увеличаване на пенсионната възраст и отделяне на пенсионните плащания от социалните програми за бедни хора, за преформатиране на социалните програми с нови доходни, имуществени и качествени критерии за достъп. Вместо това ни се предлага увеличение на данъците. Всичко това е точно обратното на нещата, които трябва да се правят, за да се повишават доходите на българите. На всички българи - не само на полицаите.
- Политика по увеличаване на доходите ще продължи, Борисов каза, че сладурите от ППДБ раздавали пари и ГЕРБ ще прави същото...
- В това изказване е заложена всъщност истинската цел на бюджет 2026 - не да се прави каквото трябва, а това, което ще е най-лесно и ще привлече най-малко критики днес. Отделно са предвидени и достатъчно „мазнинки“ за приятелите на властта, както обикновено. Ако капиталовото строителство и ремонти на публична инфраструктура се поемат от големи международни частни инвеститори, ще изчезне огромна част от голямата политическа корупция. Ако се продадат на големи международни компании държавните фирми в енергетиката, ще изчезне другата огромна част от голямата политическа корупция. Борбата с голямата корупция в България минава през бюджета, не през промени в Конституцията и разни специални комисии. Ако целта е да се намали съществено корупцията, то това не се вижда в бюджет 2026.
- Прав ли е бившият финансов министър Владислав Горанов, че разумен дебат за бюджета може да има след излизането на Румен Радев от президентството?
- Явно г-н Горанов има вътрешна информация за логиката на съставяне на държавния бюджет. И е прав - бюджет 2026 е съставен достатъчно популистки, за да не може да бъде атакуван от другите популистки формации, включително от бъдещата партия на Румен Радев. Тоест целта на бюджета не е икономически растеж и от там растеж на доходите на българите, а съвсем друга.
- За пръв път от 2000 г. правителство си позволява да увеличава така рязко осигуровките, до какво ще доведе това - съкращения, намаляване на заплати, преминаване в сивата икономика?
- Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест води винаги до охлаждане на икономиката (по-малко инвестиции и по-малко наемане на хора), както и до посивяване. Това не е начинът да се вдигат приходите в бюджета - така всъщност може доста да спаднат.
- Много анализатори обърнаха внимание на увеличаването на публичния сектор за сметка на частния и на двойно увеличения брой на чиновниците?
- Увеличаването на чиновниците и заплатите в администрацията има няколко негативни ефекта: 1) скачат държавните разходи (заплатите в публичния сектор са вече 10% от БВП), 2) намалява допълнително ограниченият човешки ресурс за частния сектор, и 3) се вдигат разходите за заплати на частния сектор (който трябва да се конкурира за кадри и с българската държава, освен с всички фирми в ЕС), без да се е повишила производителността на труда. Това води само до забавяне на икономиката, а не до растеж. Общото увеличаване на държавните разходи създава и инфлационен натиск, което удря допълнително най-бедните българи. Това е всъщност анти-социална политика, но на кой ли му пука.
- България ще продължава да задлъжнява, може ли лявата политика да доведе до фалит на държавата?
- Безконтролното и безцелно (самоцелно) увеличаване на държавните разходи може да ни вкара в негативна спирала: по-високи държавни разходи => по-висок дефицит => по-високи данъци => по-нисък растеж и посивяване на икономиката => по-ниски бюджетни приходи => по-висок дефицит и т. н. Дефицитите се финансират със заеми, но в един момент „кредитният лимит“ ще се изчерпа и кредиторите ще спрат да дават пари на България, ако загубят вяра в посоката, политическия разум и фискалната стабилност на страната. Тогава ще настъпи „гръцки момент“.
- Бюджетният дефицит - колко процента? Под 3, точно 3, или 8?
- Заложеният бюджетен дефицит може и да е 3%, но заложените приходи са нереалистични - както бяха и тази година. Ще е трудно постижим. А можеше да е съвсем различно. Но явно няма политическа воля за друго.
Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001, сред които Kraft Jacobs Suchard и Solvay Sodi. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. През 1994 г. Никола Янков завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език.
