Труд
Автор:
Росен Тахов
Мистерия е водила ръката на български зограф да преобрази Ноевия ковчег в небесно летало. Върху уникална икона от Трявна библейският кораб е летяща чиния.
Този феномен плаче за колекцията на Ерих фон Деникен. Ако швейцарският уфолог знаеше за Ноевия звездолет, веднага би го включил в своите "Спомени от бъдещето".
Той се прочу с търсене на извънземни пришълци. Издири праисторически летала в шумерски, асирийски, вавилонски и египетски паметници. Върху скален релеф на маите дори видя астронавт, пилотиращ сложна машина.
"Клинописните плочки от Ур – най-древните книги на човечеството – до една разказват за пътуващи с ладии по небето "богове", които идват от звездите, притежават мощни оръжия и се връщат към звездите!", пише Деникен. "Защо не ги търсим, тези старите "богове"?, риторично пита изследователят.
Нашите изкуствоведи още не са разтълкували необикновената тревненска икона. На нея в две сцени от житийния цикъл на Ной моделът на ладията не е по Библията. Когато решава да погуби с потоп грешния свят, Бог заръчва на праведния Ной: "Направи си ковчег от гоферово дърво;* стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола."
Следват указания за конструкцията на съда
"Дължината на ковчега да бъде триста лакътя, широчината му петдесет лакътя, а височината му тридесет лакътя. Отверстие направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж."
По това време Ной бил на 600 години и здраво се хванал на работа. В българската икона обаче изпод ръцете му излиза не плавателен съд, а чудновато овално построение. Сякаш две нашенски паници са се захлупили и са оформили линията на кораба. Летяща чиния!
Заедно с Ноевото семейство и една двойка от всяка земна твар ковчегът трябвало да се носи по водата, докато отмине потопът. Вместо да плава, тревненският зограф го е изобразил във въздуха. Спасените летят сред облаците, а машината бълва пламъци. Двигателят е змей с огнено дихание.
Преди няколко хилядолетия в Близкия Изток е станало катастрофално наводнение, сочи Деникен. Високо развита цивилизация помага на земляните да се спасят от стихията, убеден е той.
Но как тази легенда е рефлектирала в късната българска икона? Нашият зограф най-вероятно не е използвал Светото писание. Той е имал под ръка някое ръководство по иконопис. В "ерминиите", както ги наричали, са събрани
правилата на живописната техника и нормативност
"Първите художествени тълкувания на религиозните образи и сюжети, които срещаме в църквите от VI в., са послужили за бъдещия облик на византийското изкуство и в продължение на вековете са останали като ръководни начала. По-късно те са легнали в същината на ерминиите", обяснява произхода им проф. Асен Василиев.
Тревненската е най-старата от възрожденските живописни школи. Нейните корени са в края на ХVII столетие, а може би и по-рано. Освен това странната икона се вписва в "триъгълника" на Архангел Михаил. След възстановяването на Българската държава Асеневци вдигат три черкви, чийто патрон е архистратегът на небесното войнство. Храмове "Св. Архангел Михаил" има в Присовския манастир, Дряновската обител и Трявна.
Тези свети места оформят триъгълник под престолния Търновград, който е с особено значение в диалога на предците ни с космоса.
Астрономът Петко Недялков направи крайно интересна съпоставка между огнения меч на Архангел Михаил и появяването на комети. Оказа се, че в някои икони острието е изрисувано като опашата звезда. Според наблюденията на Недялков от шест такива изображения само едно не съответства по дата с минаването на ярка комета. "При това тук вероятността от случайни съвпадения е още по малка – около 2 на 1000", изчисли специалистът.
Колкото и да са догматични, ерминиите са допълвани и преправяни от самите художници. Дичо Зограф например е прибавил с червено мастило
какво трябва да се нарисува в раздела "Потоп вселенски"
"Вода много и люде удавени много. И планини вътре във водата – само върховете им се виждат. На една планина на върха гемия, а Ной се подава от един прозорец, гледа надолу и държи гълъб."
Някои зографи са били и звездобройци. Техните корекции в ерминиите са свързани с небесните им наблюдения. Астроном любител е Никола Образописов, който рисува звездите и си води записки. "1853 г. Тая звезда се яви месец август и Севастополският бой започна", отбелязва художникът, като свързва знамението с Кримската война.
Установено е, че Образописов е наблюдавал комета "1853-III". Тя е засечена и в Трявна от поп Никола Хаджикойчев. "1853, август 8, яви се една звезда опашата и пет-шест вечери все се явява и после се загуби", хроникира в тефтера си отчето.
Навярно подобен феномен е накарал тревненския зограф да кривне от канона с Ноевия ковчег. През 1301 г. Джото също е разтърсен от поредното преминаване на Халеевата комета. Далечната гостенка го вдъхновява за Витлеемската звезда в Капела дел Арена в Падуа.
* Смолисто дърво като бор, кипарис, кедър.
