Не просто забравяме, а напълно изчезва, сякаш никога не е станало нищо. След няколко дни гняв, всеки се връща към естественото си състояние - проблемите в държавата са в Пешо и Гошо, не в мен, да те интересува значи да си нямаш по-добра работа, а решението е да дойде спасител от чужда държава и да оправи всичко.
Ясно, че някои черти на народопсихологията няма да ги победим. Ама нормално ли е всичко това да се забравя? Нормално ли е цяла година да виждаме, ясно, пред очите ни, как битовата престъпност, дребните инциденти и незначителни казуси се превръщат в извращения, защото няма закон на място да ги спре, преди да прекалят и да накаже тези, които са прекрачили границата?
Вече е въпрос на живот и смърт...
Утре пак някой ще каже, трябва да сменим главния прокурор или да оправим Висшия съдебен съвет или да сложим реформите от Брюксел за "корупция" и "съдебната система". И пак масово протести, подкрепа, разправия, ти си копейка, той е джендър, оня е платен от Русия, тоя от американците...
Някой ще се изправи ли да пита, добре бе, а какво става със случая от Стара Загора? Кой ще оправи съдилищата да не позволява такива грешки като съдебно-медицинската експертиза? Кой ще пипне законите за самозащита, да не стават истории да се ръгат с нож всеки ден? Ами тези от Прилеп, защо не са в затвора?
И не само това, а някой ще стане ли активен и ще изиска ли от политици, власт, правителство, партии, да обяснят и решат проблема с това, че сред нас се разхождат убийци? И да не гласува, докато не се появи някой да се заеме с това, а като се появи, да се даде заслужената подкрепа, а не да се занимаваме дали бил за Русия, Америка, Франция, Таджикистан или Зимбабве.