Труд
Автор:
Труд онлайн
Работният живот и уменията се променят бързо. Някои работни места процъфтяват, други изчезват, се казва в Доклада за бъдещето на работните места за 2025 г. на Световния икономически форум. ОИСР предупреждава:
„Има спешна нужда от повишаване на уменията на по-възрастните работници.“
Въпреки това, по-възрастните работници (55–65 години) участват в неформално обучение и обучение много по-малко от тези на възраст 25–54 години, установява ОИСР. Средно процентът е 32% спрямо 49% в 23 европейски страни, въпреки че разликата се различава в различните страни.
Къде възрастните хора учат най-много – и най-малко? Какво препоръчват експертите и ОИСР?
Според доклада на ОИСР за перспективите за заетостта за 2025 г., участието във формално и неформално обучение за възрастни намалява с възрастта. През 2023 г. само една трета от 60–65-годишните са участвали в обучение за възрастни през 12-те месеца преди проучването, в сравнение с повече от половината от 25–44-годишните. Средните стойности обхващат 29 държави, 22 от които са в Европа.
Делът на населението, участващо в обучение за възрастни, е над 60% сред 25–29-годишните, но спада до 39% за тези на възраст 55–59 години и до 31% за тези на възраст 60–65 години. Този дял започва да намалява отчетливо след 45-годишна възраст.
Неформалното обучение е много по-разпространено от формалното обучение (обучение, водещо до квалификация) във всички възрастови групи. Това е особено вярно за по-възрастните хора, като само 1% от 60–65-годишните участват във формално обучение.
Ученето чрез практика също намалява с възрастта.
Защо по-възрастните хора участват в обучение по-малко?
По-ниското участие в неформалното обучение сред по-възрастните хора може да се дължи на по-малка готовност за обучение или други пречки, като например ограничения във времето или разходи за курсове.
Според доклада по-ниската готовност за обучение вероятно е ключов фактор. Делът на хората, които са искали да участват в обучение – независимо дали действително са го направили – пада от около 60% сред 25–44-годишните до 37% сред тези на възраст 60–65 години.
Подобна тенденция се наблюдава и в дела на хората, които са участвали в по-малко обучение, отколкото са искали, който пада от 28% сред 25–34-годишните до 17% сред тези на възраст 55–65 години.
Докладът показва, че ограниченията във времето са по-малка пречка за обучението за по-възрастните хора, отколкото за по-младите групи. Сред хората на възраст 55–65 години, 7% са участвали в по-малко обучение, отколкото са искали, поради ограничения във времето – 5% посочват причини, свързани с работата, а 2% – семейни причини.
За разлика от това, 15% от хората на възраст 35–44 години посочват ограниченията във времето като пречка, като 8% посочват работата, а 7% – семейните отговорности.
Големи разлики между европейските страни
Във всяка страна от ОИСР, включително всички европейски страни в списъка, по-възрастните хора (55–65 години) участват в неформално обучение по-малко от групата в начална възраст (25–54 години). Въпреки това, както процентът на участие, така и размерът на възрастовата разлика варират значително.
Най-високото участие в неформално обучение сред хората на възраст 55–65 години се наблюдава в скандинавските страни – Норвегия, Финландия и Дания – около 50%. Швеция е на пето място с 43%.
Средният процент за Европа (22 държави) е 31,7%, в сравнение с 34,9% в ОИСР (29 държави).
Най-ниското участие в неформално обучение за тази възрастова група е в Полша, Словакия и Унгария, всички под 18%.
Извън скандинавските страни, Англия има най-високо участие - 43,5%, следвана от Нидерландия (41,7%) и Ирландия (40,9%).
Сред петте най-големи икономики в Европа, Италия има най-ниско участие - 18,5%, следвана от Франция - 21,7%. Германия е с 34,9%, малко над средното ниво.
Разликата в участието между 25–54-годишните и 55–65-годишните е най-голяма в Португалия - 24,7 процентни пункта (п.п.) и най-малка в Италия - 8,9 п.п. Това обаче не означава, че възрастните хора се справят по-добре в Италия, тъй като процентът им на участие е четвъртият най-нисък в Европа.
Една от причините, поради които възрастните хора са по-малко склонни да участват в обучение – и работодателите са по-малко склонни да го финансират – е по-ниската очаквана възвръщаемост на такава инвестиция поради по-краткия оставащ трудов живот, отбелязва докладът. Това не е изненада в икономическата теория.
Според ManpowerGroup 75% от работодателите в 21 европейски страни не са успели да намерят работници с правилните умения през 2023 г.
„Непрекъснатото обучение е от съществено значение“
Павел Адрян, директор на икономическите изследвания в Indeed, каза пред Euronews Business, че непрекъснатото обучение е от съществено значение на бързо развиващия се пазар. Както и при предишните технологични иновации, професионалистите, които проактивно изучават нови инструменти, платформи и методологии, ще бъдат по-добре позиционирани в ефективна работа с нововъзникващи технологии.
ОИСР отбеляза, че по-високите нива на заетост сред по-възрастните работници могат да помогнат на работодателите да запазят ценни знания и умения, като същевременно повишат производителността.
„Има спешна нужда от повишаване на уменията на по-възрастните работници и насърчаване на участието им в добре насочено обучение“, препоръчва организацията.
Как могат да реагират правителствата?
ОИСР предлага четири основни действия, които правителствата могат да предприемат. Те включват:
В целия ЕС хората живеят по-дълго, отколкото през последните десетилетия. Много страни реагираха, като повишиха възрастта за пенсиониране, запазвайки хората на работното място за повече години.
-2-thumb-715x402.webp)
-2-thumb-715x402.webp)