В политиката се прави хирургически точно съпоставяне на емоционалните желания и идеологически цели с реалността
Ако световната политика се движеше от първични емоции - тоя е „добър“, онзи е „мръсник“; този ще го „смачкат“, онези „се лигавят“, на другия ще му „сменят физиономията“, „всичко или нищо“ и прочие, човечеството никога нямаше да излезе от стадия на първобитното дивачество. В политиката (в сериозната, не гледайте родния политически примитивизъм!) се прави хирургически точно съпоставяне на емоционалните желания и идеологически цели с реалността. Преценява се тяхната постижимост, необходимите ресурси и цена (политическа, икономическа, военна). На тази основа се разделят реалистичното и постижимото от нереалистичното и трудно или напълно непостижимото. Оттам се определят стратегията, тактиката и реализацията. Всичко останало - кой какво му се искало, пък колко много му се искало и как му се било искало - са размисли и страсти на битово ниво, които нямат (и никога не са имали!) място в световната политика.
Казвам това по повод общонародния порив за битовизация на геополитиката на плоскостта на емоциите. Това, което прави президентът Доналд Тръмп с поставянето на Путин на масата на преговорите с президента Зеленски, както и консолидирането на европейските лидери около Белия дом по този въпрос, е достижение с огромно значение. Единствено президентът Тръмп можеше да го направи! Другото - да се зъбят зад траншеите и да се разменят истерични декларации, е по силите на всеки квартален бабаит, но е безполезно, защото не променя реалността. Тръмп мобилизира на различни нива сили, ресурси и процеси, които да принудят и склонят всички към преговори, да създаде определена рамка за тези преговори, да позиционира САЩ като арбитър, а не като страна в тези преговори, което съответства на глобалното лидерство на САЩ и дава свобода на действие. Разбира се, макар и изключително важна, това е само първа стъпка. Оттук-насетне ще се върви в посока към конкретиката на преговорите между държавата-агресор - Русия и жертвата на тази агресия - Украйна. Ще има димна завеса от всевъзможни слухове и интриги, които ще се пускат контролирано от всички страни в този процес. Когато дойдат фактите - официално потвърдени - за конкретни резултати от тези преговори или за липсата на такива, тогава ще могат да се дават сериозни и свързани с реалността оценки на случилото се и неговите последици.
А за да разберете колко далеч са от реалността на този етап масовите оценки, особено на западните либерални медии, ще обърна внимание само на един детайл. Мястото на срещата Тръмп-Путин - Аляска, беше обяснявано като едва ли не отстъпление на Тръмп, понеже някога по тези територии е имало руски колонии и все едно Путин се бил връщал "у дома". Изборът на Аляска, освен логистичните си предимства, имаше и пределно ясно послание за резигнацията и слабостта на Русия. Това е така, защото Аляска е символ на историческата слабост на Русия пред Америка. Руските колонии са продадени на САЩ не от находчивост, а поради бедност. Путин беше принуден да дойде на тази територия на историческото унижение на Русия. И рутинният протоколен червен килим по никакъв начин не променя това послание. Напротив - подчертава го. Кремъл много добре разбра това послание и се опита да отвърне също символно, макар и нефелно - с пуловера на Лавров с надпис "СССР", с други думи - не ние, а царска Русия беше слаба и продаде Аляска. Такива ми ти работи...
Труд
