О. р. генерал Съби Събев, първи представител на България в НАТО, пред „Труд news“: Батальонната бойна група на НАТО у нас може да достигне 5000 души

Министърът на отбраната Тодор Тагарев бе на петдневно посещения в САЩ. Какви са резултатите от тази визита и с какво тя допринася за стратегическото партньорство между двете страни? Кога се очаква да дойдат в България бойните машини „Страйкър“ и изтребителите F 16? И каква ще бъде войната в Украйна през тази година, в каква фаза се намира тя сега? По тези и други въпроси разговаряме с о. р. Генерал Съби Събев, първият наш представител в НАТО.

- Как бихте коментирали петдневното посещение на министъра на отбраната Тодор Тагарев в САЩ, господин генерал?
- Мисля, че това беше много важно посещение в рамките на стратегическия диалог и партньорство със САЩ. Отбранителното сътрудничество очевидно се задълбочава и се разширява. Министърът посети завода за производството на F 16, където вече 7 български изтребителя са заложени на поточните линии. Също така бе подписано важно споразумение за ремонт и поддръжка на бойните машини „Страйкър“ в България, който вероятно ще бъде във Велико Търново, което е важно за нашата отбранителна промишленост и въобще за нашата икономика. Беше направена оценка на средата за дигурност в Черно море, какво трябва да се предприеме от съюзните държави в региона с останалите страни-членки, включително и САЩ. Разбира се, много важно беше разширяващите се ангажименти на България за укрепването на сигурността в Източния район на Алианса и изграждането на още по-големи отбранителни възпиращи способности в нашия регион. В тази връзка беше подчертано, че фактически батальонната бойна група в България и във всички останали страни от Източния фланг на НАТО ще се доразвият в бригадни със среден числен състав от около пет хиляди души във всяка една. За което очевидно трябва да се изгради определена инфраструктура. Също така бе разгледано потребността от изграждане на главно сухопътна структура за по-бързо придвижване на съюзните сили на територията на България и на останалите страни членки на НАТО от Източния фланг - шосейна, жп структура, складова база, тръбопроводи, както и инфраструктура за настаняване на повече сили, когато това стане необходимо. Министърът подчерта и нашият твърд ангажимент за изграждането на дивизионен щаб на територията на България, където ще бъдат ангажирани и американски военослужащи и от други съюзни държави. Така че посещението беше знаково и от полза за България, тъй като изграждането на съюзническа инфраструктура у нас, от което за съжаление се въздържахме дълго време, ще допринесе за още голямото укрепване на отбраната и сигурността на нашата страна.

- Откъде ще се вземат пари за тази инфраструктура?
- Има фондове и от ЕС, и от НАТО. Тази инфраструктура ще бъде републиканска, тя ще се използва и от нашата страна, така че вероятно ще има и национално съфинансиране. По отношение на дивизионния щаб и за батальонната бойна група, която трябва да се разшири до бригадна, важи същото. България има полза от всичко това.

- В тази батальонна бойна група от кои националности ще има военни?
- Има и американци, но засега е под ръководството на Италия, тъй като тя е рамкова държава, която най-много допринася със сили в нея. Но за да прерасне до 5000 души, в нея ще бъдат ангажирани повече сили, вероятно най-вече от съседните ни държави от НАТО - Гърция, Турция, Румъния, Македония, Словакия, Черна гора.

- Тя ще бъде разположена в Кабиле?
- Това беше намерението да се изгради там инфраструктурата, доколкото Кабиле беше войскови район на армейска ракетна бригада към Трета армия навремето и се предполага, че там съоръженията са изградени и позапазени. Плюс това много е важно да има близка шосейна и жп връзка с този район.

- На чия издръжка ще бъде тази батальонна бойна група?
- Тя ще бъде съюзна, на страните, които изпращат свои сили тук, така ще бъде и с разходите за поддръжка на инфраструктурата. България като страна-домакин също ще има свои ангажименти.

- Кога ще дойдат тези 193 бойни машини „Страйкър“?
- От посещението на Тагарев стана ясно, че през 2025 година първите машини ще започнат да се сглобяват у нас. И първите F 16 трябва да пристигнат тук в първите месеци на следващата година. Така че през 2025 година ще очакваме значителна динамика в придобиването на тези средства. Най-вероятно тогава ще станат готови и двата патрулни кораба, които се строят, така че ще имаме значителен ръст в националните военни способности, които ще бъдат изграждани по стандартите на НАТО и ще са вече напълно съвместими с останалите страни-членки на Алианса. Защото за съжаление за близо 20 години членство ние не покриваме някои базови стандарти, които сме длъжни да спазваме...

- И които от дълго време се стремим да изградим, но за съжаление поради една или друга причина имаше много забавяне. По чия вина стана това, господин генерал?
- Това е резултат на последователна политика, на стремеж да се държи колкото може по-дълго старото съветско въоръжение, което е несъвместимо със стандартите на НАТО. Министър Тагарев неслучайно подчерта, че ние успоредно ще преминаваме към артилерийския калибър на НАТО - 155 милиметровите оръдия и има проект, който най-вероятно ще бъде стартиран през тази година и не само той, но и проектът за радарите, за ПВУ, за бреговите ракетни средства. Всичко това очевидно се посреща изключително положително от нашия стратегически съюзник САЩ и аз очаквам те да подпомогнат този нелек процес у нас.

- И военният бюджет бе вдигнат до 2 на сто от БВП.
- Военния бюджет ще бъде малко над два процента. Това вече ще бъде минимума, а не максимума, тъй като в по-следващите години тези проекти, които изброихме са само началото. Цялата инвестиционна програма до 2032 г., която предстои да се разгледа в Народното събрание ще очертае дългосрочните усилилия, които трябва да положим. За тях трябва, разбира се, да бъдат осигурени финансовите ресурси.

- А пилотите за F 16 къде точно се обучават, ако не е някаква военна тайна?
- Обучават се някъде в Аризона, доколкото ми е известно, но има и начално обучение в други бази. В САЩ имат изградена много стройна система за обучение за тези изтребители, през което преминават не само българските летци, но и летците от много страни. Там се обучават и словашките летци, чиито изтребители трябва да дойдат през тази година. Обучение преминават и летците на Кувейт и на още държави, които са поръчали изтребители. Добре, че сключихме и втория договор, за да не разкъсваме във времето доставката на изтребителите и да се надяваме, че към 2028-2029 г. ?България вече ще има комплектована ескадрила, което е минимумът. Не бива да се смята, че това е достатъчно. Като човек, който дълги години е работил във ВВС смятам, че България трябва да изгради и втора ескадрила, но вече с ново пето поколение F 35, някъде докъм 2035 г. - не трябва много да се бавим.

- Каква опасност има за България в Черно море, защото въпросът беше специална точка от посещението на военния министър Тагарев в САЩ?
- Има сериозни рискове, разбира се, след като Черно море е зона на военни операции от страна на Русия и Украйна. Украйна успя да изгони руския флот от западната част на Черно море, увеличава своите възможности и най-вероятно при Крим ще стане невъзможно да се базират кораби. В Крим като част от кампанията на Украйна най-вероятно и летищата ща бъдат извадени от строя и няма да може да се използват за логистична база на Русия. Но по отношение на Черно море, ако руския флот продължи да блокира определени зони под формата на учения, това най-вероятно ще застраши и корабоплаването по инициативата, за която беше подписано споразумение в Истанбул между Румъния, България и Турция за изграждането на група за противоминни операции за разминирането на националните морски територии и изключителните икономически зони на страните. Нарастването на потенциала и на Румъния, и на България по отношение на бреговата отбрана, ще подобри условията и това предимство, което има Русия на море да бъде сведено до минимум.

- Да се прехвърлим на темата за Украйна. Как ще се развива войната там през тази година?
- Войната в Украйна, според мен, през 2024 г. ще навлезе в най-решителната си фаза. Това е третата година на войната. Много експерти смятат, че тя може да продължи по-дълго и през 2025 г., и през 2026 г. Аз смятам, че и двете страни ще се опитат да осъществят прелом през тази година, за да може до края на годината да има окончателен обрат и да се отива към края на войната, защото проточването u става доста по-сложно. То изтощава главно ресурсите на Украйна, която е по-малка държава, с по-малко ресурси и капацитет. Това се оценява от западните държави и ето защо аз очаквам блокираната помощ от конгреса на САЩ и от ЕС за 2024 г. в скоро време да се отблокира - ако не до края на този месец, то през следващия - за да може Украйна да получи необходимото за осъществяването на прелома, който не успя през 2023 г.. В момента войната е позиционна, може да се каже, че е в такава фаза. Има индикации, че Русия подготвя зимна офанзива, но поради недостатъчно сили, най-вероятно тя ще има тактически характер. Дали ще има някакъв успех, предстои да видим, но фактът, че толкова време не може да се превземе Авдеевка, не може да се пробие и на други места, означава, че ще има повече тактически характер. За да си постигне по-решителни цели, Русия ще трябва да премине към втора вълна на мобилизация, която има индикации, че е възможно въпреки уверенията на руското ръководство, че такава не е необходима, но след президентските избори може и да се стигне до такава, ако Русия си постави за цел да постигне пълен прелом в своя полза. Колкото до Украйна, с отбранителната стратегия, която бе приета в края на миналата година - преминаване към стратегическа отбрана, здраво укрепване на фронтовите линии в източната част и в южната част страната, да осъществи максимално деградиране на руските военни способности в продължение на 5-6 месеца най-малко през 2024 г. През това време да натрупа ресурси, да отпочинат войските, да получат новите въоръжения и да се сдобие с един офанзивен потенциал, който може би в средата на лятото, ако има такава деградация на руските бойни способности да се опита да премине на нова контраофанзива.

- И къде ще удари тази евентуална контраофанзива?
- Очевидно тежестта на украинските усилия през 2024 година ще бъде Крим. И разбира се, по-нататъшно деградиране на руския черноморски флот, защото Крим, ако може така да кажем, се явява ахилесовата пета на Русия. Ако Крим бъде блокиран, а има такива възможности, особено с очакванията за получаване на по-далекобойни средства, може да бъде разрушен Керченският мост, да бъдат прекъснати комуникации с Крим и по-нататък е въпрос на няколкомесечна кампания Крим да бъде превзет от Украйна. Политическите решения, които трябва да се вземат в Русия стават доста сложни и нищо чудно Русия да потърси преговори. Но това ще са преговори, които ще са повече по украинския, а не по руския сценарий.

- Президентските избори в САЩ са през ноември, Доналд Тръмп непрекъснато говори, че ще спре войната в Украйна за 24 часа, какво очаквате да се случи, ако той се върне в Белия дом?
- Да, има много опасения, че връщането на Тръмп в Белия дом може да промени сериозно ситуацията. Аз не съм напълно сигурен във възможността това да стане, тъй той като има десетки съдебни дела в САЩ и вероятно някои щати няма да го допуснат до първичните избори. Но ако вземем най-негативния сценарий, ако Тръмп се върне на власт, трябва да припомним, че вече е приет закон в американския Конгрес, който забранява еднолично на президентите да изваждат страната от НАТО. А той (Тръмп, б. р.) имаше подобни закани. Мисля, че американският Конгрес ще осъществява по-щателен контрол на президента Тръмп, ако успее да спечели. Може да има проблем с американската помощ за Украйна, но ако се приеме този пакет от 60 млрд. долара, до застъпването на власт на президента Тръмп от януари 2025 година, американската помощ за Украйна ще изиграе своята роля. Военната промишленост на Украйна увеличава все повече своето производство и през тази година се очаква също ръст, включително и съвместно производство заедно с американски и европейски компании. Украйна ще стане все по-независима от западните доставки на оръжие.

Нашият гост
През 1975 г. Съби Събев завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия специалност “Щабни ВВС” и излиза като лейтенант и инженер по радиоелектроника. През 1982 г. завършва Военната академия в София. На 1 септември 1997 г. е назначен за началник на Оперативното управление на Гл. щаб на Военновъздушните сили, където отговаря за бойната готовност, оперативното планиране и подготовка на ВВС и участието в учения по партньорството за мир. През 1998 г. завършва курс за планиране на авиационни кампании в Париж, Франция. На 3 май 1999 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор. Приключва военната си кариера като първи военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в Брюксел, след приемането на страната в Алианса, където над 2 години е национален представител във Военния комитет на НАТО и Военния комитет на ЕС.