Папа Франциск-живот с името на светеца от Асизи

Решителен и твърд, Франциск ще подаде оставка, ако не може да контактува с паството си

Светият отец е с единия крак в отвъдното, но продължава да се шегува

Папа Франциск е пътник и си го знае. Не може на 21 години да ти изрежат половин бял дроб в резултат на остра бронхопневмония, а на 88 години да те удари двустранна пневмония и ти да оцелееш лесно. Най-много да се стабилизираш за малко. Но съзнанието за пътуването, което му предстои, не го натъжава, а точно обратното, изпълва го с оптимизъм. Даже трепети на очаквана радост вибрират в душата му, сякаш ще тръгва на пасторска визита в някое затънтено и забравено кътче на планетата с обичащи го хора.

И това предчувствие за път го кара да се шегува с малкото гости, които докторите от престижната римска клиника “Джемели” допускат при него. Като например премиерката на Италия Джорджа Мелони, която му бе цели 20 минути на свиждане в сряда вечерта. На нея Франциск каза: “Някой се молеше да отида на небето, ама видиш ли ти, Господарят реши да ме остави още тука!” Така се майтапеше и когато го бяха отписали заради разглобените му стави - тогава обяви простичко, че “не се управлява с коляното, а с главата”, последва бурен смях.

Това, че има доста човеци най-вече в расо, които се молят папа Франциск да отиде час по-скоро на небето, не е никаква тайна. Президентът на папската академия за живота монсиньор Винченцо Паля ги нарече завчера “черни гарвани” в интервю за в. “Кориере дела сера”. За него става дума за онези висши ватикански сановници и техни съмишленици най-вече в САЩ, които Хорхе Марио Бергольо - дошлият от запокитената вдън земя част на милиардното католическо паство, погна веднага след възкачването си на престола на Свети Петър на 13 март 2013 г.

Възпитан в най-сериозния, най-образования, най-неподкупния, най-праведния, най-открития, най-солидарния орден на Светата католическата църква - йезуитския - нищо, че българинът на всички времена Христо Ботев не го долюбва, аржентинецът с италиански корен избра смело името Франциск. Случи се за пръв път в папската история, защото след смъртта на светеца от Асизи през 1226 г. никой понтифекс не бе приемал неговото име най-вече от страх, че няма да бъде на моралната му висота. Свети Франциск просто задължава с непосилните за един простосмъртен качества и дадености, събрани на куп у него - прямота, честност, непорочност, неподкупност, отказване от всички земни блага и привилегии, живот в бедност, себеотрицание, себераздаване, миролюбие, любов към ближния, готовност за саможертва в името на другите, безпределна вяра в Господ Бог.

А Хорхе Бергольо има смелостта да се нарече Франциск и също като Господ Исус Христос започна да гони веднага търговците от храма. Тоест подхвана опиянените от власт, пари и похот висши прелати във Ватикана и наместниците му по света, като мнозина от тях прати на съд, защото са алчни, корумпирани, далавераджии, безскрупулни и безпардонни в плътските и духовните щения.

А те, “черните гарвани”, го наричаха “смърдльо” и “миризливец”, “простак” и “въшльо”, “некъдърник” и “гробокопач на канона”, тъй като той поведе тежка борба и с онези, закоравелите свръх консервативни прелати, за които светът не се движи напред и те пречат на вярата да се разпростира над новото. Но така е било във времето на Свети Франциск и за това папа Франциск продължава неуморно неговата и своя мисия да върне католическата църквата до нейното праведно начало, при обикновените хора, на които тя да вдъхва вяра в божиите истини и да е тяхно упование във всекидневното битуване. Става дума за над милиард чистосърдечни редови католици, които сега се молят Хорхе Бергольо да живее още и да свърши колкото може повече от започнатата дълбока оран в църквата им.

Но ако Господарят го остави още на тази грешна земя, папа Франциск като нищо може да се откаже от престола на Свети Петър, щом си даде ясна сметка, че не е повече в състояние да върши онова, което го крепи - да контактува лице в лице с подчинените си прелати и най вече с милиардното си паство. Такава перспектива очерта завчера по слушано италианско радио интелектуалецът №1 на Ватикана кардианал Джанфранко Равази, който заяви дословно следното: “Аз мисля, че той може да подаде оставка, защото е личност, която е особено безкомпромисен в изборите си.” 

Медицинският бюлетин на болницата “Джемели” от вчера на обед гласи, че папата е прекарал добре нощта, сутринта е станал и е закусил сам. Нямал температура, сърцето работело нормално, не бил на системи, дишал самостоятелно, не се затруднявал да разговаря, от време навреме ставал от леглото, за да седне в кресло. Приемал и негови помощници, които сноват между Ватикана и болницата с документи. Все пак евентуални оптимистични прогнози за състоянието му може би ще бъдат направени в събота следобед, когато лекарите установят каква е реакцията на започнатата от тях в средата на седмицата нова терапия. А ако Господарят призове Франциск на път, ще го изпратим подобаващо, като светец, ние, простосмъртните, които всички до един сме пътници.

Нещо лично

Малкият Румен Михайлов подарява розово масло на папа Франциск.

П. П. Следващите редове могат да се сторят на някого ненужни, самохвални, но смятам да ги напиша, защото се чувствам длъжен към папа Франциск. Стискал съм ръката на Йоан Павел II и съм целувал тази на Бенедикт XVI, но с Франциск съм се срещал девет пъти и винаги в компанията на българчета - победители в международен конкурс, на който имам честа да бъда сътрудник. Когато разговаряхме за пръв път няколко минути през май 2013 г., му казах, че съм православен християнин, но съм отдаден от години на Свети Франциск, запленен от неговия образ в книгата “Рапорт пред Ел Греко” на Никос Казандзакис. А после съм обиколил надлъж и нашир Асизи, планитата Субазио и съм се поклонил на всички места, свързани със светеца. Папата отвърна, че не е чувал за книгата, но щял да се позаинтересува и когато се срещнахме след година, щом ме видя, рече усмихнат: “Прочетох я!”. А разказът за пресътворената от великия грък платонична любов на Свети Франциск със Света Киара го бил разчувствал много, нищо, че самият Казандзакис бил малко антихрист. “Не е - отговорих - само е православен християнин!” Франциск се засмя, след това ме погледна в очите, помоли ме да се моля за него, като обеща, че той ще се моли за мен и за всички, с които бях отишъл при него. При следващите срещи, след като му целувах ръка, винаги ме питаше: “Молиш ли се?” Отговарях утвърдително, макар и да си давах сметка, че често забравям. Преди три години ме прие с моя внук Румен В. Михайлов, който му подари мускалче с истинско розово масло от Казанлък, откъдето е неговата майка Донка. Папата го погали по главата, благослови го, после май за пръв път прекръсти и мен. Е, как да не се моля сега за него, нищо, че е католик?!