„Черната смърт“ отворила пътя на турците към Европа

Чумата, отнела през 40-50-те години на ХIV в. живота на близо 24 милиона души

Върлуващата болест накарала цар Иван Александър да организира няколко църковни събора

Тези дни огромен интерес сред читателите предизвика новината за двете дечица, погребани в некропола в Южния квартал на Перперикон през ХIV в. Ще припомня, че те са положени в набързо направен гроб сред руините на отдавна изоставени антични сгради едно до друго, рамо до рамо. Децата са абсолютно еднакви на ръст, на видима възраст 6-7 години. Макар да е спазен християнския ритуал с посока изток-запад, очевидно тези, които са ги погребвали, са бързали много и затова телата се откриват в доста разкривени пози.

Вероятно става дума за починали по едно и също време близнаци. Но от какво са могли двете братчета или сестричета да загинат едновременно на такава крехка възраст? Явно става дума за епидемия, а по това време бушува най-страшната болест в историята на човечеството - “Черната смърт” или чумата, отнела през 40-50-те години на ХIV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. А сред първите засегнати страни на Стария континент са били балканските страни - Византийската империя и Българското царство.

През далечната 2012 г. при разкопките край една от църквите от ХIII-ХIV в. на Перперикон бе открит скелета на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си невръстно дете и разположена с него буквално в позата на св. Богородица с Младенеца. Това е много характерна образна молитва срещу ужасната болест, косила нееднократно хората през епохата на Средновековието в цяла Европа. По този начин живите се опитвали да изпросят подкрепата на св. Богородица и да оцелеят в покосяващата ги наред епидемия. Може би най-добрият пример на този странен ритуал бях намерил четири години по-рано в некропола на изчезналото селище Галица при днешното с. Нисово, Русенско. И той обаче не помогнал на хората там да оцелеят в края на XVIII -началото на XIX в., при последната голяма епидемия на “Черната смърт” по нашите земи.

Чумата от ХIV век е със сигурност е най-мощната и смъртоносна пандемия в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям Макнийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. Съвременната наука вече знае, че чумният бацил Yersinia pestis навлиза в чревния тракт чрез два вида бълхи. Те се развиват върху повечето гризачи, но най-често предпочитат черния плъх. Важно условие е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, защото иначе бацилът е много слабо активен.

Днес учените вече са наясно с причините за появата и пътя, по който “Черната смърт” достигнала Европа. В края на ХIII в. климатът рязко се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг. А там минавал прочутият “Път на коприната” - главната търговска артерия, свързвала Изтока със Запада. Както и при съвременната пандемия с “ковид”, първоначално е поразен Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хебей - измрели близо 90% от нейните жители. Арабският историк Такюддин ал-Макризи пише: “Тогава Китай съвършено обезлюдя”. През 1332 г. от чума умират дори китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда - Ак-Сарай, на долното течение на река Волга.

Друг арабин, Ибн ал-Варди, отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това тръгнала към Европа. По “Пътя на коприната” епидемията достигнала Кафа - голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече било лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.

Още през 40-те години на ХIV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Друг историк - Никифор Григора - пише как “в повечето домове всички умирали заедно”. Според сведения от венециански хроники, загинало около 90% от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям. Чумната епидемия от 1347 г. обезлюдила и цялото Беломорие. Например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват срещу настъпващите тогава османски пълчища. В Серес починал от чума даже Вселенският патриарх Калист.

През есента на същата година епидемията засегнала чувствително и днешната територия на България. Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра показва как в два гроба от края на ХIV в. се наблюдава абсолютно необичайното за християнството кремиране - очевидно в опит за ограничаване на заразата. Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашавали живота на големи групи от хора.

Върлуващата болест накарала цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се разпространили различни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете несъмнено спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости. Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки падането на столицата Търновград - “И най-после превзе града (турският военачалник - Н. О.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.” Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.

Историкът от Великотърновския университет Ивелин Попов говори за цели шест вълни, преминали у нас до края на ХIV в. А известният български специалист по Средновековието проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. “В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - казва той, - показва едно почти тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците.”