Политиците ни се втечниха

Брюксел претовари Зеленски с политическа тежест, но той сега го влече към дъното

Наполеончовците имат изразена потребност да воюват

Отзвукът от отработването в Белия дом на украинския президент Володимир Зеленски ще се чува още дълго. Защото е тежък провал не само за Зеля, както го наричат в обкръжението му и сред широката украинска общественост, но и за неговите покровители в САЩ и Европа.

За неговите психологически особености, които го правят уязвим в сегашната му роля, „Труд news“ писа на 03.03.2023 г . в „Зеленски като Давид без прашка“: „Сменил е няколко спортни зали... по баскетбол и волейбол, където се спори за топката с доста по-високи на ръст... в почти всичките си изяви в телевизията и театъра е едновременно водещ, продуцент, автор, сценарист... „Наполеончовците“ показват повишено самочувствие, но в тях бушуват страхове и тревоги...“

Ден след резила в Овалния кабинет политическият коментатор, телевизионен водещ и хуморист Грег Гатфийлд в предаването си Gutfeld! по Fox News се обърна към колегата хуморист Зеленски: „Момче, трябва да се откажеш от наполеоновия си комплекс, ние сме ти по-нужни, отколкото ти на нас.“

Преди две години писахме: „С безрезервната си подкрепа да представи комедианта за голяма политическа фигура Запада се навря в капан. Провалът му е неизбежен, той е невзрачна политическа марионетка. Чиято главна задача се сведе до постоянна просия от САЩ и НАТО, поднасяна ту като хленч, ту като заплахи.“

Естествено, съветниците на американския президент отдавна знаеха с кого му предстои да се среща, кои от Лондон и Париж са подготвяли госта за важната роля. В спецслужбите там действат отлични профайлъри – специалисти по разпознаване на лъжи и прогнозиране на поведението на човека по психологическия му профил. Отдавна са го разнищили и прогнозирали с варианти.

При това Тръмп беше срещу Зеленски заедно с вицепрезидента Ванс, а и двамата доста по-снажни от пратеника на Стармър и Макрон. Срещу двама дори посредствени противници е много трудно да противостои дори майстор в манипулациите. А тези и поотделно са висока класа, на свой терен са и предварително подготвени.

Наполеончовците имат изразена потребност да воюват, търсят поводи да упражнят властта си. Много често подозират, че другите им се присмиват, нерядко ги обзема параноя. Улеснено се поддават на желанието да се наложат и унижат околните. Точно към това го провокираха опонентите му, той им се нахвърли словесно.

Дори изтърва две нецензурни думи към Ванс. Журналисти веднага ги разпространиха в негова вреда, разбира се. Очевидно беше демонстративно унижен пред световна публика. С това и тези в Европа, които го пратиха там, подкован да се справя с неразрешими задачи. Там обаче го пратиха в политически нокаут.

Зеленски не е глупак, има и сравнително богат пропаганден опит, не би се наврял сам в такава роля, на такава сцена, срещу такива противници и без познаване на сценария. Но се е цанил да изпълнява убийствената за украинците задача и няма мърдане, ще го ползват до пълно догаряне на политическата сцена.

Изпратилите го във Вашингтон незабавно го подкрепиха публично, повдигнаха го от пода, но за дълго не могат да го задържат на ринга. Западняците в ЕС, поляците и прибалтите го претовариха с политическа тежест, но тя сега ги влече към дъното.

Зеля вече прилича на героя от приказката на Ернст Хофман „Малкият Цахес, наречен Цинобър“. Отблъскващ дребосък и гадняр, попаднал под властта на парите, ощастливен от добра фея да бъде приет в града като способен във всичко красавец. Наглецът се самозабравя и използва доброто, за да прави зло. Хората накрая го погват, той бяга, но се удавя в нощно гърне.

Много са мераклиите да го няма Зеленски. В САЩ и други западни страни отдавна наричат Украйна под негово управление „най-корумпираната страна в света“. Властта в Киев няма да издържи една ревизия от Вашингтон, много корупционни далавери биха засегнали субекти от двете страни на Океана.

„Колкото и да е неприятно, на Зеленски трябва да бъде предложена някаква амнистия в неутрална страна в замяна на мирен преход към демокрация в Украйна“, написа Илон Мъск в X - дебел намек, амнистират се престъпници.

Само след 24 часа Зеля се наведе под остър ъгъл пред Тръмп. Но лицемерно, без истинско извинение и с намека, че го прави само по принуда. За да бъде привлечен Вашингтон не между Украйна и Русия, а на страната на Украйна и срещу Русия. Надява се на Лондон, на евронатовците.

Никак не им се иска, но брюкселските евроатлантици и идейно близките им високопоставени политици в страните от ЕС са принудени да се блъскат странично, че и челно дори с Вашингтон и лично с президента Тръмп. Като нищо на следващ етап при пръв намек от Тръмп евробонзите ще предложат вариант с жертване на Зеленски, за да си оправят отношенията с него.

Белият дом се държи с Киев като с васал с предложение да стане колония. Почти същото, макар и поприкрито, предлага и на столиците в ЕС, още по-завоалирано на Лондон. Към Пекин и Москва дава намеци за частична равнопоставеност – а бе, велики сте, но ние малко повече от вас.

Тръмп изглежда се придържа към доктрината Монро, към изолационизма с „Америка за американците“ и икономическите войни. Както тогава противниците на САЩ са в Европа. През 1803 г. САЩ купуват Луизиана от Франция; през 1824 г. анексират Тексас; през 1846 г. анексират 2 300 000 кв. км от Мексико; през 1867 г. купуват от Русия Аляска.

И днес по този път. С наставлението на Теодор Рузвелт за политиците: „Говори тихо, носи голяма тояга в ръка и ще стигнеш далеч.“

Лидерите в ЕС са с ниски рейтинги, остро им е необходим общ враг. Загубени са без „руската заплаха“, нужна им и за близка, и за дългосрочна употреба. Оттам е „бунтът на колене“ срещу Вашингтон след Зеля на колене пред Тръмп. Това са те пред САЩ. Всичките заплахи към Москва, всяко перчене на техни лидери заедно или поотделно завършва с „ако имаме гаранции от САЩ“.

Но как евробонзите и послушковците по на изток да се съгласят просто така с думите на Тръмп, Ванс, Мъск за тях и Русия? Държавният секретар Марко Рубио за Fox News: „Честно казано, това е прокси война между ядрените сили – САЩ помагат на Украйна срещу Русия. Беше много ясно, че президентът Тръмп вижда това като продължителна, задънена улица.“

Тоест, не с Украйна воюва Русия, а със САЩ! НАТО пак е САЩ. Панически страх от дори малки порции истина за предисторията на тази война и нейния тригодишен ход с пълното съучастие на НАТО, ЕС и други страни. За резултатите от неолибералното управление в ЕС, наложено от Сорос чрез Брюксел. Но процесът е започнал и разкритията скоро може да завалят като градушка.

Напъват се евробонзите с все сили да подтикнат Тръмп в бъдещите преговори с Путин да поиска неща, с които онзи няма да склони дори да обсъжда и така Белият дом да смени курса за мир в Украйна и спре отдалечаването си от Европа и НАТО. Същевременно се ежат. Дали мигрантите, любезно поканени да дойдат в Европа, не са пристигнали, за да тръгнат на война срещу Русия?

След шоуто в Овалния кабинет в Лондон ревнаха: „Вече Киър Стармър е лидерът на Свободния свят!“. Отсам Ламанша „Фигаро“ обявява, че „Макрон е в центъра на историята!“ Люта борба за оцеляване чрез войнствени възгласи, за нови длъжности извън. Именно Макрон доскоро рушеше френската армия, а фон дер Лайен – германската.

Туземните политици в условията на бъркотия в евроатлантическите отношения буквално са втечнени – приемат форма според съда, в който ситуативно са наляти. Подкрепят и Тръмп, и брюкселското началство според момента. И Зеленски подкрепят, но не съвсем, на война не щат да водят народа, но ще се въоръжават. За мирни преговори са, но и за мир не са.

Както обикновено в историята ни.