Преди 10 години Германия прие мигрантите с широко отворени ръце: Това беше моментът, който промени Европа завинаги

Преди десет години германците поставяха балони на уличните лампи, за да поздравят множество чужденци. Популярният таблоид „Билд“ крещеше със заглавие „Добре дошли, бежанци“, когато милион или повече мигранти започнаха да преминават границата.

Складовете в Берлин бяха препълнени с дарени дрехи, хранителни пакети и играчки за новопристигналите. Походни легла за настаняване на гостите изпълваха спортните зали, докато домакини, собственици на бизнеси, студенти и социални работници се предлагаха като доброволци, за да помогнат на нация, която все още компенсира нацисткото си минало.

На 25 август 2015 г. германското министерство на имиграцията обяви, че сирийците, бягащи от гражданска война, ще бъдат приемани с малко проверки или въпроси. Тогава дойде моментът, който промени Европа завинаги.

На 31 август канцлерът Ангела Меркел произнесе вече скандалния си лозунг на пресконференция: „Wir Schaffen Das“ или „Можем да го направим“. Думите ѝ бяха ясен призив към хората от цял ​​свят да дойдат в страната ѝ, предизвиквайки имиграционна криза с хора от безброй държави, насочващи се към Германия.

Това беше неконтролирана диаспора с последици, които все още разтърсват блока на ЕС от 450 милиона души, както и Великобритания - както огромният брой антиимиграционни протести, планирани в Обединеното кралство този уикенд, демонстрират това твърде ясно.

Журналистката на DailyMail Сю Рийд е на първа линия, наблюдавайки тези бурни времена. Тя влиза в Берлин с някои от първите сирийци, които стигнаха до града, след като Меркел произнесе речта си. Те бяха четирима млади мъже от столицата Дамаск, които бяха настанени в спортна зала и мечтаеха да станат инженери в автомобилните фабрики на BMW.

"Няколко дни по-късно станах свидетел как влаковете на Меркел тропотят в провинциални градове, откъдето изхвърляха пришълците - не само сирийци, но и хора от всяка националност", разказва тя. "Бягащите от африканските диктатури, бедните земи на ИДИЛ в Близкия изток, мюсюлманските балкански общности и огромен брой опортюнистични икономически мигранти – всички се присъединиха към кервана."

В един град Рийд вижда ромски мъже да слизат от влаковете и да започват да свирят на струнния си инструмент – цимбал, преди да просят пари от германци, които закусват в кафенета.

В Гисен, точно след речта на Меркел, трима пакистански мъже се бяха отказали от добри работни места на летището в Карачи, за да поискат убежище в Германия. Заедно със съпругите и децата си те получиха къща с пет спални.

„Слава Богу за г-жа Меркел“, каза 34-годишният Ариф, главата на семейството, пред Рийд в ресторант за къри. „Беше ни писнало от Пакистан.“

Голяма част от Европа последва примера на Германия, като пускаше всички мигранти, които почукаха на вратата. Тълпи, насочващи се към Германия, бяха подпомагани по време на морските си пътувания до Европа от Италия, Испания и Гърция.

Части от Скандинавия, желаещи да копират щедростта на Германия, се превърнаха в отворен дом за онези, които не харесваха живота в Берлин или Хамбург. Либерална Швеция изпразни ваканционните лагери за пристигналите.

Там иракски деца – много от тях тийнейджъри – бяха настанени в младежки общежития. Те използвали държавни банкови карти, за да имат достъп до джобни пари от банкомати. 

"Една ледена сутрин, с настъпването на есента, почувствах предчувствие, докато наблюдавах огромни групи млади мъже мигранти, стоящи безучастно във втория по големина град на Швеция, Малмьо. Те наблюдаваха безстрастно, докато шведите се мъчеха да работят в здрави ботуши през снега", разказва Рийд.  "В Италия историята беше същата. Измъкнати от нестабилни лодки на трафиканти край Сицилия от военни кораби на италианския флот, мигрантите скоро започнаха да слизат по стълбите на пристанищата, където бяха посрещнати от благотворителни работници, които ръкопляскаха, и местните, които пееха националния химн на Италия."

Испанските брегови охранители бяха върнати от пенсиониране, за да претърсят брега край плажовете на Коста Бланка, за да съберат мигранти, плаващи към Европа от северноафриканското крайбрежие.

Една вечер в Аликанте, докато поредната лодка на бреговата охрана, която ги превозваше, се насочваше към брега, група ученици отбелязват с тъга: „Маврите отново ни нападат.“

"Те познаваха историята на мюсюлманското завладяване на техния регион през шести век", отбелязва Рийд.

На гръцкия остров Кос тя разговаря в бежански приют със сирийски синове на богати армейски офицери, пристигнали от Измир в Турция с лодка на трафиканти. Те се бяха присъединили към тълпите, за да избегнат наборна служба в армията на Асад, водеща гражданска война срещу ИДИЛ. Един от тези принцове й казва на перфектен английски, научен в частно училище: „Никога не съм си мислил, че ще трябва да пътувам с роби“, като посочва две сомалийски дами, пристигнали на същата лодка като него.

В същия приют арабски съпруги с остър език и хиджаби твърдят през гръцките бежански работници, че имат човешки права. Жените се оплакват, че пилешкото и оризът, сервирани от доброволците, са без подправки. Те поискаха гръцките власти да ги изпратят заедно със семействата им в Атина, за да могат бързо да се отправят към Германия.

Няколко дни Рийд наблюдава с недоверие как мигрантите от Кос бяха качени на фериботи до континента, преди да тръгнат към хърватската столица Загреб. Някои закачиха снимка на Меркел на дървета на главната улица на Загреб, докато чакаха. Други носеха червени гривни с надпис „Германия“ и ги размахваха пред фотографите на Mail.

Пред тях по пътя им към обещаната земя на Меркел беше Словения, която изпрати полиция за борба с безредиците на границата си с Хърватия, за да спре все по-настойчивите мигранти, преминаващи от Загреб.

"Една вечер седях в кола, докато словенски служител на полицията за борба с безредиците, с когото бях говорила по-рано, ми показа знак за победа в стил Чърчил, преди да вдигне щита си, докато 700 души маршируваха към него на граничен пост. Час по-късно той и полицията бяха смазани от огромния брой бежанци и продължиха към Берлин", разказва Рийд.

Междувременно, доклад на ЕС за извънредна ситуация предупреди преди речта на  Меркел, че само една пета от струпващите се по европейските граници са истински сирийски бежанци. Много от тях, както се прогнозираше, лъжеха за националността си, за да се установят в Европа.

Въпреки това, в четвъртък, 25 август 2015 г., в 13:30 ч. в Twitter, Германската служба по миграция публикува лошо формулирано съобщение, което гласеше: „В по-голямата си част граничният контрол не се прилага от нас.“ Обозначено като Инструкция 93605/Сирия/2015, то е било предназначено само за сирийци, но е предизвикало бурни протести, защото можеше да бъде прочетено от всеки, навсякъде, който имаше поне малко намерение да се отправи към Германия.

„Този ​​туит беше голяма грешка“, коментира след това член на екипа на г-жа Меркел. „Търкахме си очите от недоверие“, добави друг подател на сигнал в самата служба по миграция.

Лидерът на една от страните от ЕС по мигрантския маршрут към Германия посочи: „Това съобщение е покана към бежанците в лагери в Турция, Ливан и Йордания да започнат пътуването си към Европа. То се разпространи като горски пожар в социалните медии.“

С развитието на кризата беше свикана извънредна среща на министрите на осмия етаж на личните кабинети на Меркел. Германските депутати саркастично попитаха своя канцлер кой според нея може да влезе следващият в страната?

„Дори севернокорейците?“, попита смело една от тях в лицето ѝ. Несъзнавайки хумора на бесилката, тя отговори: „Но те не могат да излязат от Северна Корея.“

По времето, когато  Меркел произнесе известната си реч „Wir Schaffen Das“, близо 11 000 мигранти на ден се вливаха в германски градове като Мюнхен, ситуация, която граничната полиция определи като „катастрофална“.

Числата продължиха да се увеличават. Германия прие 1,1 милиона мигранти и търсещи убежище през 2015 г., повече от всяка друга европейска държава за същия период.

Въпросът е защо Меркел го направи? Няма съмнение, че предвид мрачното минало на Германия, тя се е страхувала от разрушителни изображения, показващи отчаяни жени и деца „бежанци“, плачещи за убежище на границата ѝ.

И все пак съм Сю Рийд е убедена, че миграционната криза, която днес дебне Европа и Великобритания, е провокирана и от нейната собствена арогантност.

"Казаха ми, че Ангела Меркел е вярвала, че посрещането ѝ към сирийците ще ѝ спечели място в учебниците по история, дори ще ѝ донесе Нобелова награда за мир", споделя журналистката.  "Предупредена от един от министрите си да „спаси Европа“, като спре това, което се е превърнало в „бежански туризъм“, който тя е позволила, отговорът ѝ е показателен: „Ще видите, че след десет години това, което правя сега, ще се счита за историческо.“ Наистина се оказа така."

Скоро след отварянето на границите, анкета разкри, че 43% от германците смятат, че имиграцията е твърде висока – въпреки че тя едва започва. Пред нов бежански дом за 80 мигранти в саксонски град Хайденау, първият публичен бунт срещу Меркел се случи точно в седмицата, в която беше произнесена речта ѝ.

Местните жители, подстрекавани от крайнодесни активисти, хвърляха димки и скандираха расистки лозунги към мигрантите вътре. Меркел се опита да успокои града, като направи лично посещение.

Когато тя излезе от бронираната си кола, заобиколена от охранители, започнаха освирквания. „Върнете се в грозната си кола“, извика една жена, докато други скандираха: „Не, Не, Не.“

Друга жена извика: „Предател на народа.“

Г-жа Меркел беше вкарана бързо, за да поздрави мигрантите, преди да бъде отведена бързо до лимузината си и откарана обратно в Берлин. Както каза един от служителите ѝ по-късно: „Тя очакваше топло посрещане. Искаше аплодисменти“, обяснявайки, че канцлерът е била много изненадана, че не ги е получила.

Миналата седмица Рийд посещава Хайденау, където бежанският дом беше затворен десет седмици след бунта. Хората там си спомнят живо деня, в който канцлерката беше изгонена от града.

„Не остана дълго, нали?“, отбеляза един жител на около 70 години, разхождайки кучето си близо до бившия бежански дом.

Журналистката отива на същата берлинска улица, където през септември 2015 г. среща онези млади сирийци, пристигащи в Германия за нов живот.

Един от тях, 25-годишният Мохамед Абаан, предупреди за разгръщащата се катастрофа. Той удари с ръка по масата в кафенето и заяви:

„Всеки ден все повече африканци, афганистанци, иракчани, палестинци, ливанци, египтяни, тунизийци и всякакви роми се промъкват в Германия през врата, отворена от г-жа Меркел за нас, сирийците.“

Той посочи чужденци, които минаваха покрай тях в ислямски одежди. „Те пътуваха с нас, отседнали са при нас, но са сомалийци“, обясни той. „Преструват се, че са от Дамаск, но лъжат. Кожата им е по-черна и имат различни бради от нашите. Германия е измамена.“

Мохамед дори рисува кръгова диаграма в бележника ми, за да покаже, че според него двама от трима мигранти измамно се представят за сирийци (по-висок процент, отколкото ЕС е оценил по онова време).

"Сега съм убедена, че срещу Германия е била изиграна голяма миграционна измама, улеснена от либерално настроен канцлер, опитваща се да поправи грозното минало на страната си", казва Рийд. "Може би е имало друга причина за отказа на г-жа Меркел да затвори границите си за предимно мюсюлмански контингент от мигранти, влизащи в християнска страна."

Няколко месеца преди речта си „Можем да го направим“, тя заяви, че „Ислямът е част от Германия“ в изявление, което попадна в заглавията.

Това съвпадна с нападението срещу сатиричното списание Charlie Hebdo в Париж. То публикува сатирични изображения на пророка Мохамед през 2015 г. и беше мишена на двама алжирски терористи, родени във Франция, които застреляха 12 души, включително петима от карикатуристите му.

След клането г-жа Меркел присъства на бдение на Hebdo в Берлин. Там тя беше снимана, хваната за ръце с Айман Мазиек, тогавашен генерален секретар на влиятелния Централен съвет на мюсюлманите в Германия.

На събитието тя продължи да се обявява срещу опасностите от ислямофобията.

Алис Шварцер, една от най-известните журналистки и феминистки от стария стил в Германия, която е водеща в дебата за исляма и някогашна приятелка на г-жа Меркел, каза: „Нейното посрещане на мюсюлманските мигранти през 2015 г. не беше от невежество.“

Тя вярва, че г-жа Меркел е била силно повлияна от ислямската „идеология“, която е станала по-важна за нея от „реалността“.

Каквато и да е истината, последствията от действията на г-жа Меркел все още се усещат в Германия, не на последно място политически, тъй като страната се измества драстично надясно.

Когато Рийд влиза в Берлин с първите сирийци, току-що беше създадена малка политическа група, „Алтернатива за Германия“ (AFD). Анкетите показваха три процента подкрепа за манифест за затваряне на границите и мрачното предупреждение, че икономическото чудо на Германия ще изчезне с толкова много чуждестранни мигранти, които трябва да се хранят и обличат.

Този месец ново проучване показа, че 26 процента от германците сега биха гласували за AFD, тъй като тя изпревари управляващия консервативен блок по популярност.

Малцина знаят какво мисли г-жа Меркел в оттеглянето си от това земетресение. Междувременно Германия, останалата част от Европа и ние във Великобритания трябва да се изправим пред тежестта на масовата миграция – докато тя запазва решително мълчание.