Председателят на Българската федерация по автомобилен спорт Румен Дунев пред Труд News: Ниската събираемост на глобите внушава чувство за безнаказаност у шофьорите

Да седнеш зад волана дрогиран се превърна в ежедневна статистика от бюлетина на МВР. Примерите са безброй, като най-знакови през последните година-две са свързани с името на журналиста Милен Цветков, който загуби живота си, премазан на пътя от дрогиран шофьор, двете млади момичета Хариет и Христина, убити на столично кръстовище от дрогиран водач и само преди седмици загубилият живота си френски гражданин на Околовръстното шосе на София, отново убит от употребил наркотици шофьор.

Защо се стига до фатални инциденти на пътя, както и каква е причината шофьори, употребили наркотици, да карат, независимо от факта, че в „досието си“ вече са натрупали акт след акт, пред „Труд News” говори председателят на Българската федерация по автомобилен спорт Румен Дунев.

Той е сред най-разпознаваемите имена сред автомобилните състезатели в България. Човек с богат опит зад волана, който има наблюдения за „черната“ статистика по пътищата.

- Господин Дунев, въпреки акциите, които предприе МВР, инцидентите по пътищата не спират, заради висока скорост, пияни и дрогирани шофьори. Какво е Вашето обяснение за това?
- Приветствам акциите на КАТ по отношение на мерките. Те не трябва да спират, а контролът трябва да е постоянен. Има чувство на безнаказаност у водачите и това донякъде се дължи на събираемостта на глобите. Много актове за превишена скорост просто „вися“. Точно тази ниска събираемост остава чувството у водачите за безнаказаност. Това може да се реши по един много бърз начин. Когато има парламент трябва да се гласува Законът за движение по пътищата, в който всички нови промени, които са направени, да регламентират тези неща. Това е най-бързият начин „войната“ по пътищата да спре.

- Законът за движение по пътищата е променян много пъти. Има ли ефект?
- Тук говорим за приемане на един изцяло нов закон. В него трябва да са засегнати много точки по отношение на техническата изправност на автомобилите, като събираемост на глобите, сервизната дейност и други неща, които имат пряко влияние върху пътната безопасност. 

- Инцидент, който придоби висока гласност, е катастрофата на Околовръстното шосе, при която загина един френски гражданин. Вие проследихте ли този случай?
- Първо трябва да кажа, че водачи, които следват тази линия на поведение – да управляват под въздействието на алкохол и наркотични вещества, трябва да знаят, че техният път рано или късно свършва по този начин. Друго стечение на обстоятелствата просто няма. Ако не е станало вчера, то ще стане след седмица или месец. В случая на Околовръстното шосе се забелязва „чадър“ от полицейски служители, които са ескортирали и помагали на водача, да може той да се придвижва безаварийно. Когато водачите са под действие на алкохол и наркотици, самият мозък не може да направи ясна преценка за дистанцията и скоростта, движенията просто стават забавени. Комбинация от всички тези неща води до тежки катастрофи.

- Как бихте коментирал корупцията при патрулиращите полицаи и не спомага ли това за повече нарушители зад волана?
- В много държави, част от които са Германия, Австрия, Италия и др., всичко е регламентирано. На всеки един полицай на пътя има камера с микрофон, както и много строги наказания за самите служители. Ако някой от тях се поддаде, то санкциите са големи. В много страни, освен високото  заплащане на служителите, те ползват и допълнително социални мерки, като жилище, безплатни детски градини, обучение на децата на служителите от системата. Попадайки веднъж в ситуация на корупция, освен работното място, даденият служител се разделя с още много допълнителни облаги и придобивки, което го кара да се замисли по време на работата си на пътя.

- Какви стават реакциите на шофьорите след употреба на наркотици?
- Не мога да кажа, защото никога не съм приемал наркотици, но в едно от последните мероприятия, което правихме съвместно с Държавната агенция по пътна безопасност, а именно „Писта София“, бяха демонстрирани именно едни специални очила. С тяхна помощ бе показано как трезвен човек, когато ги сложи, вижда обектите по съвсем различен начин, образите стават неясни, колкото и човек да си мисли, че вижда перфектно и всичко му е наред. Освен това образите се виждат на далечно разстояние, а в същото време като се пресегнеш, можеш да ги докоснеш, така че алкохолът и наркотиците не са добър съветник.

- Можем ли да кажем, че всъщност се губи усещането за разстояние?
- Да, така е. Освен това се губи усещането за скорост и реакциите са забавени. Един автомобил, който се движи с 200 км/ч., за 1 секунда преминава над 150 метра, така че закъснялата реакция може да е фатална. Освен това хора, които не са опитни водачи, когато са в автомобила си при развита скорост над 200 км/ч., те просто са пътник в собствената си кола.

- Има ли разлика в реакциите, когато човек шофира с наличие на алкохол в кръвта и наличие на наркотици. Кое е по-опасно?
- Дори при един изморен водач реакциите стават много по-забавени отколкото тези на един, който е в добра кондиция и в отпочинало състояние. С добавянето на алкохола и наркотиците, тези времена за реакция значително се увеличават. При преминаване през завои и при необходимост от спиране, забавянето в реакцията е фатална, защото автомобилът, движейки се, преминава много големи дистанции.

- Големият проблем при пътните инциденти, в много от случаите, е високата скорост. Вие самият, какво смятате за допустимата максимална скорост на магистрала от 140 км/ч? Не е ли висока?
- Мисля, че съвременните автомобили, които имат повече системи за сигурност, безопасност, както следене на лентите, то тази скорост не е толкова висока, още повече че пътниците и водачът не усещат тази скорост. Там, където магистралите не отговарят на необходимите изисквания за гладкост на пътя, неравности и т.н., то спокойно може тези пътни участъци да се регулират с пътни знаци и скоростта да бъде ограничена. Моето предложение е скоростта да се запази, а участъците, които, към днешна дата, не са перфектни, да има ограничена скорост, оказана с пътни знаци.  

- В момента глобите решение на проблема ли са?
- Едно от нашите предложения на Сдружение по автотехнически експерти по пътна безопасност беше глобите да са реципрочни на социалния статус на нарушителите, така както е в много европейски държави. Те са обвързани с работната заплата на човек. По този начин хора, които са с по-висок социален статус и повече възможности, когато направят нарушение, да плащат повече. По същия начин, когато има употреба на алкохол и наркотици, да се преминава към конфискуване на превозното средство. Имаше един адвокатски спор по отношение на това, че ако колата е семейна собственост, то защо трябва да лишим съпругата от това й право, ако мъжът е карал в нетрезво състояние. Тук идва ролята на семейството – когато се види, че един водач тръгва да се качва в нетрезво състояние в автомобила, то семейството да се намеси и да каже „Стоп. С една такава неразумна постъпка, освен себе си, можеш да лишиш и нас от семейния автомобил“.

- Посочете няколко варианта, при които може сами да се предпазим,  докато шофираме и сме участници в движението?
- Първото и най-важно нещо за всеки шофьор да бъде изцяло концентриран върху управлението на автомобила. Концентрацията трябва да включва и внимание върху останалите участници в движението. Често пъти докато шофират, водачите гледат в мобилните телефони или ако не внимават, някой друг водач може да ги удари и да стане катастрофа. Следващото важно нещо е предвиждане на ситуацията. Това означава, че ако ние управляваме собствения си автомобил, и не сме сигурни на пътя дали няма да изскочи през пряката кола, която да отнеме нашето предимство или пък пешеходец, просто да намалим скоростта. Ако имаме съмнение е хубаво да направим едно спиране, за да видим, какъв е спирачният път на автомобила, ако условията са с намалена видимост, сцепление, дъжд, сняг... така да преценим, какви са качествата на автомобила, когато не сме застрашени от опасност. Не всеки път правилното поведение на водача е да скочи първо на спирачките. Има ситуации, когато скоростта е голяма, а спирачният път е дълъг и тогава разстоянието до обекта, който евентуално ще ударим, е малко. В такъв случай най-правилното нещо е с волана да опитаме да заобиколим и да избегнем препятствието. Същевременно много важно е водачите, които вече са изпаднали в такава ситуация, да търсят най-малкото зло, а това е челният удар, било то с насрещния автомобил, с дърво или пък билборд. Обикновено скорости над 70-80 км/ч. завършват с тежки травми или смърт, т.е., трябва да се избягва в посока, където има храсти, поляна и където няма голямо масивно препятствие или насрещно движещ се автомобил. 

- Може ли да посочите някои ефективни мерки, които се прилагат в световен мащаб за намаляване на тежките инциденти по пътищата?
- По отношение на зависимостите, единствената мярка, която най-адекватно би могла да се предприеме, е много строг контрол на пътя от органите на МВР. По отношение на скоростта, в Закона трябва да залегнат т.нар. „рамки за средна скорост“, с които водачите, предприемайки пътуване, се съобразяват с тази скорост иначе понасят съответните санкции за нарушенията, които ще извършат. До голяма степен, мисля, че така проблемът с високата скорост ще отпадне, защото водачите тръгвайки от София към морето, например, с каквато и скорост да се движат, те трябва да вземат под внимание определената такава в дадените сектори.

- Смятате ли, че би било ефективно и честно, ако бъде заловен дрогиран шофьор на пътя, да му бъде отнето правото да шофира завинаги?
- Това ми се струва много крайна мярка, защото всеки човек прави грешки и те не трябва да са крайни. Един водач или гражданин на 18-20 години няма своята зрялост и ако тогава той допусне грешка, това не трябва да се отразява и до живот да остане пешеходец. Най-малкото той ще продължи да управлява автомобил с отнето свидетелство, което не мисля, че е поощрителна мярка. По-скоро глобите трябва да са завишени и да се регламентира най-строгото наказание, а то е, когато водач откаже проба за алкохол и наркотици. По отношение на пътната безопасност, при всеки един инцидент, най-важното нещо е експертите да могат да разберат точната причина, поради която се е стигнало до ПТП.