Продажбата на Аляска - първата „фалшива новина“ между Русия и САЩ

В двете страни отначало не повярвали на информацията

За наличието на златни находища се знаело години преди 1867-а

Kогато на 30 март 1867 г. САЩ купили Аляска, някои издания в Русия не приели това за истина. В Щатите също не повярвали отначало. Това разкриват Виктор Дятликович и Екатерина Слабковская в очерка „Продажбата на Аляска: точни сметки или огромна грешка”, публикуван от ТАСС.

В музея на град Шелехов, Иркутска област, зад стъклена витрина се съхранява медна табела 20 на 20 см, върху която е написано “Земя, владение на Русия”. Преди 200 години тя е означавала, че Русия се е ширила и на друг континент.

Градът носи името на Григорий Шелихов (който в някои исторически документи е назован и като Шелехов) - индустриалец, търговец, изследовател. Благодарение на него преди повече от два века започва руската колонизация на Аляска. Шелихов не бил първият руски търговец, чиито кораби достигнали бреговете на Аляска. През 1742 г. оцелели участници от експедицията на Витус Беринг “открили” западното крайбрежие на Америка. Когато се върнали в Русия, донесли ценни кожи от морски видри, които предизвикали фурор сред сибирските търговци. През следващите години експедиции на руските индустриалци достигали крайбрежието на Аляска и близките острови.

Минали четири десетилетия, преди Шелихов да придаде на експедициите не само търговски, а и геополитически смисъл. През 1784 г. той пристигнал на остров Кодиак с три кораба. Основал първото постоянно селище и така заявил не само търговските, но и териториални претенции на Русия върху Аляска.

Шелихов умира през 1795 г. и не доживява осъществяването на своите бизнес планове. Основаната от него компания победила всички конкуренти и през 1799 г. император Павел I й предоставил монополното право на търговска дейност от Алеутските острови до Калифорния. На нейната основа била създадена Руско-американската компания (РАК) - акционерно дружество, което получава и функциите да управлява административно руските колонии. В нея участвали представители на императорското семейство и на аристокрацията.

Защо руснаците колонизирали само Аляска

Експанзията на руските колонизатори по Тихоокеанското крайбрежие на Америка вървяла бавно, не на последно място заради сложните отношения с местното население. Ако жителите на Алеутските острови - алеути и ескимоси, били въвлечени в бизнеса на колонизаторите и асимилирани, племената на тлинкитите, населяващи крайбрежието на Северна Америка и близките острови, били по-малко дружелюбни. През 1802 г. те напълно унищожили руското селище Ситка. Контролът върху тази територия бил възстановен едва след две години, когато от Санкт Петербург пратили военния кораб “Нева” на помощ на колонизаторите.

Първи разговори за продажба

Варварското унищожаване на морските видри, продължило десетилетия, довело до почти пълното им изчезване. Доходите на РАК спадали. Същевременно в Далечния изток Русия присъединила огромните територии на Приморския и Приамурския край. За тяхното развитие в Петербург отделяли особено внимание.

През март 1857 г. великият княз Константин Романов за първи път споменал идеята за продажба на Аляска. Обосновал се със “стесненото положение на държавните финанси” след Кримската война и трудностите със съкращаването на бюджета на морското министерство. “Продажбата би била навременна. Не би трябвало да се заблуждаваме и трябва да предвидим, че Съединените щати, стремейки се да окръглят владенията си и желаейки да доминират в Северна Америка, ще отнемат от нас тези територии, а ние няма да сме в състояние да ги защитим. Между другото тези колонии ни носят малко ползи и загубата им не би била много чувствителна”, написал князът в писмо, предадено на император Александър II. Монархът собственоръчно поставил върху него резолюция “С тази идея трябва да се съобрази”.

САЩ започнали неофициални контакти в тази връзка, но с началото на Гражданската война те замрели. Победата на Северните щати довела до укрепване на отношенията между двете страни. Русия се оказала единствената голяма държава, която поддържала федералното правителство.

“От всички страни в света в Русия най-популярни остават Съединените щати. Между руснаците и американците никога не е имало нито антипатии, нито сериозен сблъсък на интереси. От Русия САЩ винаги се чували думи на симпатия и дружба”, написал влиятелният руски публицист Михаил Катков през 1866 г.

В този момент Русия и САЩ имали един общ враг и геополитически противник - Великобритания.

Върху настроенията в Петербург и Москва влияела и ситуацията в Аляска. РАК вече не носела печалба на акционерите. Напротив - съществуването й изисквало огромни държавни субсидии. Историците все пак отбелязват, че за влошеното състояние на РАК роля изиграли и отношението на акционерите, и неумелата кадрова политика на чиновниците.

Преди продажбата знаели за златото

Между другото трябва да се отбележи, че първите съобщения за златни находища в руските владения в Северна Америка се появили още през 1852 г. През 1861 г. стотици американски търсачи на подземни богатства действали недалеч от границите на Руската Америка. Странно, тази информация била един от аргументите за продажбата на Америка. Руското правителство се опасявало, че след армията на въоръжените с лопати златотърсачи може да дойде и истинска армия.

Решаващото съвещание за продажбата на Аляска се състояло на 16 декември 1866 г. с участието на император Александър II. Били представени всички икономически и военни аргументи за продажбата. Всички присъстващи ги приели. В резултат на това постоянният представител на Русия във Вашингтон Едуард Стекл започнал дълги преговори с американската страна, в които главен въпрос станал размерът на компенсацията. Американците първоначално предложили 5 млн. долара, накрая се съгласили с исканите от Русия 7,2 млн.

Тази сума била незначителна на фона на годишните разходи на руската хазна по онова време - 400 млн. рубли.

В САЩ новината за сделката била приета отначало с недоверие и изумление. Американската преса дори иронизирала покупката, наричайки Аляска “Моржорусия”, “зоопарк на президента (Андрю, бел. ред.) Джонсън за полярни мечки” и др. Но за всички скоро перспективите от сделката станали ясни. Сенатът на САЩ ратифицирал договора с 37 гласа при едва 2 “против”.

В Русия също не повярвали на първите съобщения за продажбата на Аляска. Излизащият в Санкт Петербург вестник “Народен глас” определил новината като “великолепна американска журналистическа патица”, като се усъмнил, че Щатите биха платили 7 млн. долара за “няколко дървени къщурки” в Ситка. Други издания обаче се изумили от малката цена за такава огромна територия. Някои извадили патриотични аргументи против нея, като припомнили как РАК “завоювала територията и издигнала колонии с огромни пожертвувания от труд и капитал и даже кръв на руски хора”.

Няколко седмици по-късно официалните руски медии успокоявали читателите, че сделката била рационална и надежда за здрав и дълъг съюз с американците.

(Със съкращения)