Проф. Антоанета Христова, политически психолог, пред „Труд news“: Целта на сглобката е да оцелее от ден за ден, утре може да я няма

На прага сме на новия политически сезон. Ключовата дума в него безспорно ще е ротация. Готови ли са за нея партньорите от сглобката, ще има ли пречки за осъществяването ѝ? Според професор Христова всички в сглобката се чувстват несигурни, защото още утре могат да получат съвсем друга посока на движение. С нея разговаряме на 10 януари, което ни дава повод да си спомним и какво се случи на тази дата през 1997 година.

- Разговаряме с вас на 10 януари, професор Христова, една спорна дата в най-новата ни история. На тази дата през 1997 г. бе подпалена сградата на Народното събрание. От една страна бе величана като най-значимото събитие в България през 20 век, като революция, като закъсняла българска пражка пролет, но от другата страна - като метеж и държавен преврат. Какво е мястото на 10 януари 1997 в най-новата ни история? Цяло поколение няма представа какво стана тогава?
- От една страна това беше момент, в който хората наистина имаха надежда да изчистят старото, да махнат всичко свързано с тоталитаризма, да не дадат шанс на комунизма. Носеше се емоцията на победата, че тези, които са на демократичната страна са прави и предстои „златен“ период за българското предприемачество и трудолюбие. Имам този спомен за емоциите, които движеха хората. От друга страна, съвсем различна е играта на тогавашните лидери на СДС. Много факти не знаем. Като например, как се случи изведнъж онази страшна инфлация? И ако тя се случи, защо никой от тези лидери след това не му стискаше да поиска икономическа (и не само) лустрация за виновниците за състоянието на България? Но събитието е сериозно и ключово, а разкриването на истината за него и за отговорните за грешките тогава, от които страдаме днес, ще ни подреди историята и паметта.

- Кой да разкрие тази истина? Доста герои от този 10 януари млъкнаха и не споменават тази дата.
- Те мълчат, но идват нови поколения и си мисля, че отдалечеността от времето все повече дава възможност на обективни учени да се върнат и да се разтърсят в историята. Нашият проблем обаче е, че не обучаваме децата си в ценности, свързани с истината и необходимостта от упоритост в преследването u. Това е задължително за бъдещето на нацията и на държавата. Студентите в сферата на обществените науки и журналистите трябва да бъдат учени да търсят професионално истината въпреки съпротивата, която се оказва, въпреки личните загуби, които могат да понесат. Само така можем от разстоянието на времето да разберем фактите и отговорните.

- В четвъртък сутринта партньорите в т. нар. некоалиция или сглобка започват разговори за регулаторите и как ще се случи ротацията на премиерите. Означава ли това според вас, че партньорите ще бъдат абсолютно готови за деня на ротацията 6 март или може да изникнат някакви проблеми? 
- Мисля си, че в сглобката не са готови и за това, което се е случило вчера. Целта u е да оцелее от ден за ден със смътното усещане, че утре може да бъде последният u ден. В такава ситуация и с такова усещане за перспектива нито едно управление не може да бъде полезно за себе си и за държавата. Затова аз не съм убедена, че те ще бъдат готови. Те решават нещата от днес за утре - примерно трябва да бъдат избрани двама конституционни съдии - и сега това ще бъде темата. Но истинските теми се обсъждат скрито, не се обсъждат публично, не се разглеждат принципно. Като че ли има тенденция в момента да се търси работа на важните хора от сглобката...

- Например Десислава Атанасова за член на КС, генерал Атанасов - за председател на НС след ротацията...
- Аз мога да посоча друг човек, който е абсолютно подходящ за член на КС - професор Екатерина Михайлова. Но извън тези, които стават като професионалисти, останалите са хора, на които трябва бързо да им се намери работа. Това доказва, че те не са стабилни и сигурни в бъдещето си като политици. Ако всеки от тези важни хора в сглобката иска да се случи нещо, за което си е мечтал, това е момента, защото не се знае утре дали въобще ще бъдат в парламента. Въпреки че има и друга логика - ако изберат хора, които ще бъдат абсолютно лоялни и коректни към политическите си партии в КС например, всеки който ги замести в парламента ще бъде по-лесно управляем от „старите кучета“ в НС, с което депутатите ще добият още по-изразена липса на качество.

- Христо Иванов нарече некоалицията или сглобката „Оркестър без име“, а Бойко Борисов я определи като „орбитална стация“, където партиите се скачват. Всяка орбитална станция стои определено време в Космоса, тази нашата докога ще издържи, според вас?
- Тази асоциация с орбитална станция малко ми е в повече. Борисов се е опитал да бъде оригинален. Единственото нещо, което ни казва с това е, че те са коалиция и че те са конструирани, както орбиталните станции, в един момент да се скачат. Няма друго послание от орбиталната станция. А и не може да има. Защото близкото бъдеще не изглежда да е добро предвид начина, по който ни управлява сглобката - занимават се само с назначения, теглене на заеми и нищо за решаване на проблемите на хората и на приоритетите на партиите от предизборната им кампания. Нищо не е свързано с интереса на държавата, а само с персоналните интереси на лидерите в сглобката.

- Най-доброто предстои, каза Делян Пеевски. Какво ще е това най-добро и какво предизвика Доган да сложи до Пеевски още един съпредседател на ДПС?
- Като психолог ще кажа, че това „Най-доброто предстои“ е стратегия за справяне със стреса. Т. е. Делян Пеевски се самоуспокоява, защото и той се чувства несигурен. Имаше едни заявки за единствен председател на ДПС и той се хвърли самоотвержено да ги заслужи. След това нещата изведнъж се промениха и за мен даже и варианта със споделеното председателство не е сигурен. На Делян Пеевски му тежи много „Магнитски“, това го прави активен и търсещ решения да се освободи от него, защото „Магнитски“ спъва всяка форма на кариерно развитие. Има и финансови ограничения, а той е човек, който държи изключително на бизнеса си. И затова смятам, че той се чувства много несигурен и не знае какво ще му се случи утре. Затова му трябва мантра, която да го успокоява. То е насочено към него си, не е свързано с реалната политика.

- Все пак бихте ли отчели някакви успехи на това правителство за седемте му месеца на власт?
- Успех е, когато напривиш нещо и то дръпне процеса в посока на развитие. Неуспех е, когато направиш нещо и то не води до промяна, а ситуацията остава такава, каквато е. А вреда е, когато дръпнеш процесите назад. Мнението ми е, че наблюдаваме нанасяне на вреди за обществото и държавата.

- Ще претърпят ли електорални загуби на евроизборите партиите от „орбиталната станция“? Това са най-близките по време национални избори - през юни?
- Задължително. Моята прогноза е, че в абсолютни стойности на гласоподаватели ще има рязък спад в партиите на сглобката. Но при условие, че няма фалшификация на изборите с машини. Защото другото може да бъде донякъде контролирано, докато машините въобще не могат да бъдат под контрол. Това на първо място. На второ - резултатите зависят от това повече хора да гласуват и да разберат, че негласуването дава на практика повече власт в ръцете на същите тези хора, заради които те не отиват до урните. На практика негласувалите избират. Евроизборите в много голяма степен ще бъдат индикатор за бъдещи парламентарни избори.

- Да попитам и вас, професор Христова. Чий интерес защитава президентът като прати конституционните промени в Конституционния съд - обществения или неговия си личен заради наложените ограничения на президента при сформирането на служебни правителства? 
- В момента няма здравомислещ човек, който да не иска промените в конституцията да не бъдат атакувани. В този смисъл президентът изпълнява желанието на мнозинството български граждани. Никой не е щастлив от промените в конституцията, никой не разбира смисъла им. Затова, когато ми задават въпроса личния или обществения интерес защитава Радев, аз бих казала, че защитава обществения, но съм сигурна, че защитава и личния си интерес. В предишния етап на поведение на Румен Радев, когато той вдигна юмрука, аз бях не просто възмутена, аз не можех да приема въобще неговата роля в българската политика. С това той направи огромни грешки. Но българското общество не разбра тези грешки и го преизбра. След това ролите се промениха.

- В смисъл?
- Преди имаше хора, които искаха да бъде унищожен ГЕРБ и на власт да дойдат неолибералите, които той припозна, с което направи голям фал, но реално той спомогна ГЕРБ да бъде поставен в ъгъла. Сега дойде некоалицията, в която участват неговите хора и която е вредна за управлението на държавата. И затова президентът влезе в нова роля. От една страна той е опозиция на тази власт, което отговаря на очакванията на много голяма част от обществото, и в същото време същото това общество го обвинява за неговите първи грешки. В този процес има много вътрешна динамика. Обществото му казва - добре, ти си прав, но ти ни ги натресе. Затова не е еднозначна оценката на Радев в момента. За мен сега той защитава обществения интерес, защото влезе в типичната си роля на опозиционер. То си идва от същността на човека, който е влязъл в обувките на президент. Тази му роля съвпада и с обществените настроения. Затова го припознават от една страна като единствената опозиция на управляващата сглобка, но от друга страна към него има обвинения за това, че е докарал тази сглобка. Това са взаимно неутрализиращи се оценки.

- Като заговорихме за него - той подготвя поредния си политически проект „Трети март“. Според вас каква ниша би заела тази партия, движение или както го нарекат?
- Проектите му изглеждат недостатъчно добре обмислени, най-вече има доста голям проблем с лицата, които се поставят начело. И тук се крие шансът му - да сложи много добре разпознаваем лидер. Но не знам кой ще се съгласи на такова нещо и доколко именно вторият елемент от нагласите към него - че е докарал сглобката, няма да изиграе много негативна роля по отношение на проекта му.

- Предстои сесия на блокирания от два месеца Столичен общински съвет поради невъзможността да си изберат председател. Какво трябва да се случи според вас да се разсече този възел?
- За мен този общински съвет зависещ от ППДБ и ГЕРБ, ясно показва, че няма капацитет за управление на София, както аналогично и на държавата, между впрочем. Когато имаш поляризация, ти не можеш да работиш заедно с този срещу, който си говорил крайно. Натрупват се много негативни емоции, които не предполагат комуникация. Ето - ППДБ и ГЕРБ-СДС се събраха на национално ниво, но тяхната политика не предполага движение напред, а дърпане назад. Ако тези две формации се съберат на столично ниво, резултатът ще бъде същият. Каквото и да стане, ние се намираме в много лош етап на упралението на държавата и единственият начин да излезем от него, е абсолютно категорична смяна на управленското мнозинство.

- Но не се вижда алтернатива...
- Винаги има, ще се появи. Може да дойде и от парламента, и извън него.

- И стандартният въпрос за началото на всяка година, професор Христова - вашата прогноза за 2024-та?
- На базата на всичко това, което казах досега, 2024-та предстои да бъде много трудна. Глобалните процеси в света ще повлияят и на нашето малко местно българско ниво. И в крайна сметка тези процеси ще придвижат решаването на многото проблеми у нас. По-конкретно - президентските избори в САЩ и в Русия и вероятността от започване преговори за изхода на войната в Украйна. Всичко това ще повлияе върху нас и върху натиска, който има посолството в една или друга посока. Нещата ще се пренаредят и както казах в началото, това е причината всички в сглобката да се чувстват несигурни, защото още утре могат да получат съвсем друга посока на движение.

Нашият гост

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.