Проф. Вили Лилков пред “Труд news”: БКП организира атентата в „Св. Неделя“, планът е разработен в Москва

Съветски инструктори обучават български комунисти в тероризъм

Това е най-кървавият атентат в цялата история на 20-век в света

Точно преди един век – на 16 април 1925 г. , Велики Четвъртък, в 15:20 часа, страхотна експлозия събаря главния купол на църква „Света Неделя“ в София,  затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. Това е най-кървавият атентат в цялата история на 20-век в света – убити са 150 души, а над 500 са ранени, като мнозина умират впоследствие от раните си и така броят на загиналите надхвърля 200 души. Сред убитите са 14 генерали, 15 полковници и 7 подполковници, герои от войните за обединение на България, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Броят на загиналите висши военни е повече от броя на загиналите висши офицери в трите войни, които България води дотогава. Разговаряме с проф. Вили Лилков, автор на „Атентатът в храм "Света Неделя" и пътят към злодеянието на БКП“ и на други книги за комунистическото минало на България.

- Професор Лилков, да започнем с едно заглавие от вестник  „Слово“ на 30 април 1925 г. – „Атентатът в черквата „Св. Неделя“ по безчеловечие няма равен на себе си“. Кой организира атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. – Велики четвъртък преди Великден? Каква бе неговата цел? 
- За това, че БКП организира атентата няма никакво съмнение. Разследванията на полицията, признанията на злодеите пред съда, разсекретените документи на Коминтерна, а и мемоарите на някои комунисти го потвърждават. Атентатът е трябвало да бъде сигнал за ново въстание в България. През август 1924 г. от Коминтерна до БКП е изпратена специална Инструкция за подготовка на въоръжено въстание. Терористите планират да примамят в църквата политическия и военен елит в страната, да я взривят и в настъпилата паника в следващите дни да завземат властта. Военното крило на БКП разработва подробни планове по територията на страната за ликвидиране на военни, полицаи и политици.

- Кога започва за подготовката на атентата и какъв е планът за него?
- Атентатът се подготвя месеци преди кървавия Великден. Взривът се внася на порции в църквата „Св. Неделя“, за което клисарят Задгорски получава заплащане за всеки пакет. На 14 април 1925 г. комунистът Атанас Тодовичин убива генерал Константин Георгиев, чието опело трябва да послужи като примамка за набелязаните жертви. Комунистите бързат, защото полицията е по петите им. Плановете им за въстанието, както и при Септемврийския метеж през 1923 г., са разкрити и полицията арестува част от заговорниците, но не успява да достигне до ядрото на терористичната организация и да разбере за атентата. Тогава водачът на Военното крило на БКП Коста Янков, казва, че въпреки предизвестения провал на въстанието си заслужава „да ритнат за последно“. Освен това – емисари на комунистите са ходили по домовете на запасни офицери с фалшиви покани от името на Съюза на запасните офицери да ги канят на опелото. Към взрива терористите добавят и сярна киселина, за да може останалите живи или ранените при атентата, да загинат от задушаване.

- Кой финансира терористичния акт?
- Основната издръжка на БКП от 1919 г., когато тя става послушна секция на Коминтерна, идва от Москва. Оттогава в БКП започва да се плаща и то солидно. Сто души от Военната организация на БКП получават заплати, по-високи от заплатите на полкови командири. Осигурени са им и пари за организационни разходи и непредвидени плащания. Куриерите и агентите им също са платени, всеки член на областен щаб на БКП получава заплата, пари за квартирни и дневни разходи. Секретарите на БКП по райони, както и членовете на ЦК на БКП получават заплати, които се осигуряват от Москва. Всъщност БКП е единствената партия в България в онези години с платен партиен апарат.

- Каква е ролята на Георги Димитров, Васил Коларов и други комунистически „величия“ за атентата?
- Георги Димитров и Васил Коларов са със заплати около 3,5 пъти по-високи от най-високите заплати в България. Георги Димитров много добре знае чие дело е атентатът – в писмо до Военната комисия при ЦК на БКП Станке Димитров пише: „Аз смятам, че трябва. Виктор (Георги Димитров) смята, че може.“ Христо Халачев и Младен Стоянов - високопоставени функционери на БКП, потвърждават, че Георги Димитров е бил „за“ атентата. От 30 юли до 15 август 1925 г. в Москва се провежда съвещание на БКП, в което участват и избягалите в СССР терористи. Заседанията се ръководят от Васил Коларов, Георги Дими­тров и Гаврил Генов. От разсекретените протоколи се вижда ролята на всеки от терористите – пряка или косвена. Злодеите обясняват с подробности цялостната подготовка.

- БКП по това време по дефиниция е секционно подразделение на създадения от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 г. Комунистически интернационал. Участват ли руски болшевики в подготовката на атентата, оказват ли „братска“ помощ?
- Българските комунисти следват сляпо примера на болшевиките в Русия и техните средства за революционна борба. Коминтернът е основният инструмент за налагане на  политиката на Москва в целия свят чрез пропаганда, разузнаване, революция и всички форми на тероризъм. Руската болшевиш­ка партия има ръководна роля в дейността на Коминтерна, който назначава и сваля хора от ръководни длъжности в компартиите-членки, изключва членове, дори цели партии, разполага със задгранични отделения, и негови представители са прикрепени към националните компартии. Ръководствата на комунистическите партии, в т.ч. и БКП, се посочват от Москва и те са задължени да създадат в съответната държава въоръжени терористични крила, които да работят в нелегалност паралелно с легалните им структури. 

През 1982 г. Сава Гановски заявява, че планът за атентата е разработен в Москва с кодово наименование „Юри“. Но оперативният план на злодеянието е подготвен в Задграничния център на Разузнавателното управление на Червената армия във Виена от Владимир Нестерович. В София той е координиран от офицера от външното разузнаване на СССР Борис Иванов. Тук присъства и съветският разузнавач Иван Винаров, който на 14 април 1925 г. пристига в София от Виена и на 18 април през Лом заминава обратно. След атентата Владимир Нестерович изпада в психологически шок, изчезва от посолството, но по-късно по заповед от Москва е отровен от братята Голке, немски комунисти, агенти на ГПУ. Освен това през 1924 и 1925 г. в България пристигат съветски инструктори терористи, като Михаил Чхеидзе и Христофор Салнин, които обучават български комунисти в тероризъм.

- Каква е съдбата на терористите до 9 септември 1944 г. и по време на социализЪма? 
- Част от тях са осъдени на смърт и обесени, след като правят пълни самопризнания, други бягат в СССР, където са ликвидирани при Големия терор през 30-те години. След 9 септември 1944 г. повечето от организаторите и преките извършители на атентата са обявени за жертви на фашизма, увековечени са с паметници и па­метни знаци, на техните имена са наречени улици, фабрики, училища, читалища. Удостоени са с народни пенсии, получавани от наследниците им, дори и техни внуци се ползват с подобна привилегия. И това става винаги с обяснението, че действията им са били антифашистки! Така се оправдават въоръжените нападения, обири и убийства, извършени от дейците на БКП.

- Как комунистическата историография представя този чудовищен акт? Това дело на партията ли е или само на нейното военно крило, както се твърди и днес?
- В „Кратка история на БКП“ от 1981 г. пише: „На 16 април 1925 г. по време на опелото на генерала, избухна взрив в катедралата „Св. Неделя“. Десетки хора загинаха. Но управляващите останаха невредими. Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план.“ Това е пример за лъжа, нагло обвинение и пропаганда! На Лайпцигския процес Георги Димитров повтаря същата лъжа. По-късно той признава, че атентатът е дело на „група разпалени глави“ от Военното терористично крило на БКП, но БКП няма нищо общо. Всъщност част от членовете на ЦК на БКП по това време са и в ръководството и на терористичната организация на БКП и заедно обсъждат атентата.

- Като наследник на БКП, БСП извини ли се за това? Като че ли през 1995 г. Първанов като зам.- председател на партията май нещо смутолеви...
- Не, те дори и сега смятат, че това злодейство е било правилно, защото е част от тяхното право на въоръжена борба против капиталистическия строй. Те са чисто и просто „идеологически разбойници“, за които няма и не може да съществуват разбирания за морал и хуманност. Те обявяват „Нашият морал е нов, нашата хуманност е абсолют­на. На нас всичко ни е разрешено!“ С влизането на БКП в Коминтерна за първи път българска партия сама се поставя в зависимост от чужда политическа партия и държава. Българските комунисти приемат програмните цели на болшевиките в Русия: 1. Насилствено сваляне на буржоазията от власт чрез въоръжено въстание; 2. Създаване на всенародна мили­ция и Червена армия; 3. Установяване на съветска власт под формата на диктатура на пролетариата; 4. Разрушаване на капиталистическата държава, експроприация и социализация на средствата за производ­ство; 5. Създаване на социалистическа република като част от светов­ната социалистическа държава. Терорът става основно средство за осъществяване на целите им!

- Руските болшевики признаха ли някога, че те са поръчителите на атентата?
- Не, те никога не признават престъпленията. Както казва Дмитрий Мережковски за болшевиките – те са синове на дявола, убиват и лъжат! Опитът на комунистите да скрият истината и да представят „Кървавият четвъртък“ като дело на отделни „луди глави“ от тяхната партия в крайна сметка не успява. Всички документи и свидетелства на съвременниците, както и материалите от съдебното дело „Фридман – Задгорски – Коев – Грънчаров – Петрини – Косовски и други“ показват, че става въпрос не за стихиен терор и емоция, а за зловеща организация на един план, разработен, направляван и финансиран от Коминтерна, който има за цел болшевизирането на България и Балканите и подчиняването им на СССР. Интересно е да се прочетат самопризнанията на Цола Драгойчева, която е арестувана след атентата. Тя пише: „Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Това създаваше дух на разложение. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи срещу буржоазния. Ето защо аз идвам до убеждението, че досега следваният път от партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище... Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме. Сега не ми остава друго, освен да поискам припадающият ми се дял от наказание за тая безумна тактика. Мнозина мислеха като мен и изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в църквата „Света Не­деля“! Но какво сме криви ние, слепите идеалисти, да плащаме грехове­те на безумни атентатори? Аз не пиша това да оплаквам своята участ, не тя е най-тежката. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия.“

- Днес, един век след атентата, има ли още неизяснени обстоятелство за него? 
- Има пълни самопризнания на арестуваните терористи. Марко Фридман, през когото преминават голяма част от плащанията около атентата, признава всичко. На Московското съвещание в през 1925 г. Димитър Златарев, Станке Димитров, Петър Абаджиев и други участници в атентата говорят съвсем откровено. Димитър Златарев казва: „В първите дни след атентата беше голяма радост сред другарите!“ Петър Абаджиев говори за убийствата, които са извършени преди това от терористичните групи и за сярната киселина, която добавя към взрива. През 1931 г. в София излиза книгата „Надвечерието на атентата – Велики четвъртъкъ 1925 год.“ с подзаглавие „Разкриване нелегалните апарати на комунистите“. Тя включва девет брошури, в които са описани действията на БКП по организацията и извършването на атентата, разкритията на полицията и признанията на арестуваните терористи. Автор на книгата е Пане Бичев (1885–1944), главен инспектор в „Обществена безопасност“ в полицията на Царство България, един от най-големите български полицаи до 9 септември 1944 г. Той описва на основата цялата конспирация. Пане Бичев приживе получава много високо признание поради изключителните си успехи в борбата с криминалната и политическата престъпност, включително и с тероризма на комунисти и анархисти и затова е наречен „кошмарът на червените терористи“. През месец октомври 1944 г. той изчезва безследно, а книгата му е иззета от всички книжарници и библиотеки и е включена в списъка на забранената литература.  Днес, слава Богу, достъпът до архивите и секретните фондове е свободен и всеки, който се интересува може да научи истината, още повече, че много изследователи са работили по темата и продължават да представят нови факти.

Нашият гост
Проф. дн Вили Лилков завършва физика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Професор в МГУ „Св. Иван Рилски“, където 15 години е ръководител на катедрата по физика и член на Академичния съвет. Пет мандата е общински съветник в София, сега е зам.-председател на СОС.  Съучредител е на партия Демократи за силна България. Депутат в 43-то НС от Реформаторския блок. Основател на коалиция „Синя България“ през 2024 г. Вили Лилков е автор на книгите „Атентатът в храм "Света Неделя" и пътят към злодеянието на БКП“, „Наши хора по класификацията на БКП“, „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, „Стопанските абсурди на българския комунизъм. Интимната изповед на ДС за икономиката“ и др.