Проф. Георги Момеков: Алкохолът е излишен за човешкия организъм

Важно е да сме информирани за количеството етанол в различните напитки

Малка водка е равна на една бира

Пандемията от КОВИД-19 постепенно отзвучава, но за сметка на това отвори още по-широко вратата за т.нар. скрити пандемии – нашите вредни навици, с които съжителстваме десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред. Докладът (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ, изготвен от група експерти по инициатива на неправителствената организация ПанЕвропа, беше представен на 14 октомври пред медиите и обществеността. Той предлага научен анализ и прагматичен поглед към четири от основните рискови фактори за здравето, чието разпространение е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и прекомерното използване на дигитални устройства.

„Хубаво е да познаваме рисковите фактори, но не трябва да ги вадим от контекста на народопсихологията - подчертава проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичен факултет на МУ, София. – А иначе злоупотребата с алкохол несъмнено е голям проблем. Дори страни, които винаги сме смятали за „пияници“, се оказва, че са взели мерки и в течение на няколко десетилетия са успели с кампании да намалят този проблем.“

„Безспорно, редовният прием на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм – казва проф. Момеков. - Въпреки това те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството, както е с храната, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно.“

По отношение на алкохола, знанието за съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Това съдържание в трите най-популярни напитки в стандартна доза за сервиране е сходно. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алкохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. В някои това е 20 мл, у нас обикновено е 100 мл. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка съдържа 20 г етанол. Това означава, че българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, което поставя страната ни на 8-о място по консумация на етанол от 217 държави в света.

Подходите за намаляване на вредата от алкохола включват образователни инициативи, разпространяване на информация за количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства, посочва изводите в доклада проф. Момеков.