“Ендопротезирането на тазобедрена става е операция, която е за цял живот. За нас не е достатъчно да знаем дали пациентът се чувства добре след 1-2 години, а след дълъг период от време. Желанието ни е не само да спрем болката, която неизменно съпътства живота на хората с износена тазобедрена става, но и да върнем активността, която са имали преди тя да се появи в живота им”, казва проф. д-р Пламен Кинов, ръководител на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” и на Катедрата по ортопедия и травматология на МУ-София.
Известният наш ортопед издаде монографията “Качество на живот след ендопротезиране на тазобедрената става”, която е резултат от 10-годишен труд. Целта є е дългосрочно проследяване на резултатите при пациенти, които са се подложили на операция за смяна на тазобедрената става. Изследването е осъществено с помощта на различни въпросници, които обхващат широки аспекти на качеството на живот, като дали даденият човек има социална дейност (излиза ли с приятели, посещава ли културни и други събития); може ли да работи и за каква работа е подходящ; изпитва ли болка; може ли да се придвижва самостоятелно; в състояние ли е да спортува и др. Пациентите сами дават оценка на състоянието си, като то се измерва в точки (максимумът е 100). В проучването за взели участие общо 82 души с 89 ендопротезирани тазобедрени стави.
Получените резултати са убедително в полза на операцията: 93,2 точки е средният резултат, с който анкетираните оценяват физическото си състояние (в сравнение с 44,7 преди операцията). Ставната болка от 10 точки преди операцията, е намаляла на 3. Функцията на тазобедрената става от 40,7 точки преди операцията, се е увеличила на 78,2 точки след нея.
Преди интервенцията само 11% от изследваните са можели да ходят самостоятелно (без помощни средства) в продължение на 1 час, докато след ендопротезирането този процент е нараснал на 50,6. 95,4% от пациентите, включени в изследването, могат да ходят самостоятелно между 3 и 7 години след операцията. 95,5% посочват, че ако сега трябва да избират между болката и страха от интервенцията, без колебание биха избрали да се оперират отново.
“Ако успеем да докажем, че влагането на средства в скъпоструващите медицински изделия, които се използват за този тип операции и които на този етап не се поемат от НЗОК, води до трайно и качествено подобряване на качеството на живот при тези пациенти, може би ще успеем да убедим здравната каса да ги финансира. Защото един човек, който е с възстановено качество на живот, може да работи, да бъде пълноценен, а не в тежест за своите близки”, убеден е професорът.